Диабет Тип 1

Това е диабетът при хора на възраст до 40 години и се проявява като автоимунно заболяване, тоест тялото само унищожава инсулиновите си клетки. До ден днешен учените не са намерили първопричината за тази реакция на тялото. Предположенията са генетична предразположеност, отслабване на имунната система, природни фактори като диета, прекарани вирусни заболявания и различни химикали.

Според проучвания само 10% от заболелите от диабет тип 1 имат пряк роднина със същия диабет. Същевременно вероятността от развитие на диабет тип 1 при хора без роднинска обремененост възлиза на около 1%. Диабет тип 1 се среща най-често в Скандинавските и северните страни и най-малко в Китай, Япония и Македония. Често се среща и при големи групи от хора, които са емигрирали в дадена държава.

При диабет тип 1 се наследява не самата болест, както е при тип 2, а предразположеността за развитие. Освен предразположеността обаче влияние могат да окажат и различни химикали и стрес. Съществуват много химични агенти, които могат да имат унищожително въздействие върху бета клетките на панкреаса. Стресът сам по себе си не е първопричината, но определено допринася сериозно за развитието на диабет Тип 1.

След като бета клетките на панкреаса са унищожени, връщане назад няма. Все още се изследват евентуални трансплантации на такива клетки, трансплантация на стволови клетки, както и трансплантация на самия панкреас и въпреки че има успешни опити, те все още не се прилагат масово. Веднъж когато е поставена диагнозата за първи тип диабет, преминаването на инсулин става веднага. Това се получава, защото поставянето на диагнозата става след като много ясно са се изявили симптомите. Непрекъсната жажда, често уриниране, умора, инфекции, скоростно отслабване, замъглено виждане са сред острите проявления, с които тялото се бори с нарастващата кръвна захар и огладнелите телесни клетки. Когато тези симптоми се проявят може да се твърди, че функционалността на панкреасовите бета клетки да произвеждат инсулинови клетки е паднала под 5%.

Ако тялото бързо не получи своите нужди от инсулин здравословното състояние много скоростно се влошава.

Диабетната кетоацидоза е сред първите сериозни усложнения, които се появяват при продължително висока кръвна захар. При първоначално поставяне на диагноза от първи тип обикновено се установява и наличието на кетоацидозата. Тя се дължи на това, че когато клетките не могат да получават своята енергия от въглехидратите, тъй като не присъства инсулин, който да спомогне този процес, те започват “да се хранят” от мазнините. Това е процес, който е много токсичен за тялото и от химичната реакция, която се случва се отделят така наречените кетони, които подобно на захарта увреждат всички органи по пътя си. Точно, защото храненето на клетките с мазнини е толкова токсично е причината защо към хранителния режим винаги трябва да има и въглехидрати, с които клетките да добиват енергията си. Кетоацидозата може лесно да бъде разпозната по специфичната миризма на дъха и урината.

При прием в болница след диагноза за първи тип диабет, обикновено следва лекуване на тялото, с цел изчистване от ацетона.

След като кетоацидозата е излекувана започват да се определят инсулиновите нужди, които са строго индивидуални за всеки човек и са базирани на остатъчна инсулинова секреция, цялостно здравословно състояние, начин на живот, спорт и хранителни навици. Често в началото се забелязва много бързо подобрение и ниски инсулинови нужди.

Това е така нареченият “меден месец”, в който панкреаса е възстановил част от производителността си, поради намалено количество антитела, които унищожават бета клетките. Това състояние може да продължи между няколко месеца и няколко години като в момента се правят усилени проучвания как по естествен път може да се задържи това междинно състояние. За сега обаче при всеки пациент с диабет тип 1, в един момент се забелязва изразходване на бета клетките и пълно преустановяване на производство на собствен инсулин. Това разбира се никак не е повод за притеснение, защото собствения инсулин може веднага да бъде заменен с повишени инсулинови дози.