Диабет тип 2

Наричана в миналото богаташка болест или състоянието на вечно угаждане с мазно, сладко и тестено. Това е типът диабет, който се среща в 90-95% от случаите на хора с диабет. Неговата първопричина е по-различна и донякъде по-ясна от тази при диабет тип 1.

Всичко започва с инсулинова резистетнтност. В тялото има достатъчно инсулин, на когото клетките не могат да реагират и така отново остават “гладни”. В резултат на това, естествената реакция на тялото и панкреаса е производството на още инсулин. С времето това супер производство буквално ги измаря и в един момент те стават не ефективни и бавни в производството на инсулин след хранене.  Това повишава рязко захарта след нахранване, което отново действа стресиращо на бета клетките, които трябва да компенсират случилото се. С времето тялото става неспособно да се справи с това резистентно състояние на клетките и необходимостта от външно вкаран инсулин се появява.

Порочният кръг се затваря когато бета клетките са допълнително увредени от високата захар в кръвта и непрекъснатата си преработеност. Това води до така наречената глюкозна токсичност. Затова и диетата е жизнено важна, с цел поддържане на нормални нива на глюкоза в кръвта и по-малко натоварване на бета клетките.

При първоначална диагноза, точно диетата е първата препоръка от лекаря, заедно с физическа активност. Това са така наречените промени в ежедневието и при правилното им спазване действително се наблюдават промени и подобрение. С времето обаче се налага внасянето и на таблетки в режима, а в крайна сметка и инсулин. Това е извън контрола на пациента, а по-скоро е естествения прогрес на заболяването.

Колкото по-рано се открие диабета от втори тип, толкова по-голяма е вероятността първоначалната компенсация да е само с хапчета. Това е защото бета клетките имат по-голяма производителност, а резистентността на другите клетки към инсулина не е достигнала прекалено високи нива. Симптомите обаче по никакъв начин не улесняват това навременно диагностициране, напротив.

Те толково бавно и постепенно се развиват, че освен ако хората не си правят редовни изследвания, диабетът от втори тип се улавя чак, когато има проявление на някой от усложненията на диабет.

Инсулинът при здравите хора действа на два етапа. Първо веднага след прием на храна, бета клетките произвеждат малка доза инсулин, който действа за около 15 минути с цел да не позволи резкия скок на кръвната захар при приема на храна.

Втората фаза на отделяне на инсулин е с по-голяма доза и покрива цялата приета храна. При хората с диабет тип 2, първата фаза или е забавена или въобще не съществува, което естествено допринася за високата захар след нахранване. Някои от хапчетата за този ти п диабет, заместват тази първа фаза. Други пък помагат на втората по-дълга фаза.

Други видове хапчета се грижат за намалената инсулинова чувствителност на мускулните, мастните и чернодробните клетки. Това е много сериозен проблем особено при чернодробните клетки, защото една от основните функции на черния дроб е да отделя глюкагон, който регулира захарта през дългите периоди между храненията.

Ако се наблюдава инсулинова резистентност при чернодробните клетки може да се получи свръх отделяне на глюкагон, който да доведе то синдрома на сутрешното зазоряване, при който се наблюдават много високи сутрешни захари. Затова има лекарства, които подобряват чувствителността или на всички клетки или по групи.

Друг тип лекарства помагат при случаите, когато собствения инсулин е със забавена реакция. Тези лекарства спомагат за по-бавното усвояване на приетите въглехидрати.

За разлика от тип 1, втория тип диабет е генетично обусловен и се предава на поколенията. Ако и двамата родители имат диабет тип 2, шансовете да се развие диабет при детето са до 45%. Ако никой в семейството няма диабет, шансовете все пак са 11%. При наднормено тегло и възраст над 45 години, както и други предразполагащи фактори шансовете се увеличават. Високи нива на триглицериди и лош холестерол в кръвта, високо кръвно, изтънели кръвоносни съдове и други са част от проблема.

Диабет тип 2 обикновено се наблюдава при хора над 45 години и до 90те години на миналия век е много рядко срещан сред деца. В последните 20 години обаче се наблюдава ръст на откритите случаи и сред подрастващите, граничещ с нива на епидемия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.