Варицела, Лещенка, chickenpox

Варицела, Лещенка, chickenpox

Варицелата е остро инфекциозно вирусно заболяване. Протича с повишена температура, общо неразположение и интоксикация и характерен обрив – псевдополиморфен. При евентуално реактивиране на вируса (след преболедуване от варицела) възниква второто заболяване, причинено от Варицела-Зостер вирус, а именно херпес зостер.

От какаво се причинява?

Варицелата се причинява от Varicella-Zoster virus (VZV) от сем. Herpesviridae, т.е. вирусът е представител на човешките херпесни вируси. Вирусната частица съдържа двойноверижна ДНК и липидна обвивка.

Какви са болестните промени?

Човек се заразява с вируса на варицела по аерогенен път (чрез въздуха) – чрез инхалиране на аерозоли от инфектирани секрети. Такива инфектирани секрети могат да попаднат във въздуха или от дихателните пътища на заразени хора или от кожните лезии. Така през лигавицата на дихателните пътища или конюнктивата вирусът попада в организма.
Варицела-Зостер вирусът, както и другите представители на човешките херпесни вируси, има свойството да остава в латентно състояние в сензорните нервни ганглии. Биологичният механизъм, по който настъпва тази латенция не е изяснен.
При подходящи условия (най-вече намалени имунни сили на организма поради различни причини) вирусът се реактивира и причинява херпес зостер. С други думи, при първи контакт на човек с вируса и заразяване се развива варицела, която е заболяване на детската възраст. При реактивиране на останалия в латентно състояние след преболедуване вирус се развива херпес зостер, което е заболяване предимно на възрастни лица.
Разбира се, ако даден човек се срещне за първи път с вируса в по-късна възраст, т.е. не е преболедувал като дете, то той ще се разболее от варицела. Трябва да се има предвид обаче, че при около 30% от хората първичната инфекция протича безсимптомно.

При заразяване вирусът попада върху лигавицата на дихателните пътища, където настъпва първичната репликация. От входната врата вирусните частици попадат в кръвта и регионалните лимфни възли, а след това отново чрез кръвта достигат до кожата, устната кухина, конюктиви, бял дроб и други органи. Измененията по кожата и лигавиците започват с възпалителни процеси, набъбване и дегенерация на епителните клетки, което води до образуване на мехурчета, изпълнени с бистра серозна течност. Уврежданията могат да засегнат и нервната система с настъпване на възпалителни и фиброзни изменения. Засяга се предимно малкият мозък.

Какви са симптомите?

След преминаване на инкубационния период, който е около 15 дни, настъпват обикновено нехарактерни, предшестващи основната симптоматика, продрoмални симптоми, а именно:

• субфебрилна (под 38 градуса) температура;
• намален апетит;
• общо неразположение;
• евентуално бързопреходен дребен обрив.

Характерният за заболяването обрив започва внезапно и се съпровожда с остро покачване на темпеарурата, която рядко надвишава 39 градуса. Обривът се появява първо по тялото и е по-интензивен в областта на корема, гръдния кош, но се разпространява и по проксималната част на крайниците. По дланите и ходилата обрив се появява рядко, по лицето е оскъден, но задължително се наблюдава по окосмената част на главата.
Обривът търпи циклична динамика: първоначално се появяват петънца с розово-червеникав цвят, които после се уголемяват и разширяват в по-големи макули. Скоро те се надигат над кожата и придобиват вид на папули, които за няколко часа се превръщат в мехурчета, изпълнени с течност – везикули. Последните приличат на капки роса, тъй като течността е бистра. След 1-2 дни везикулите засъхват и се превръщат в корички – крусти. Те отпадат след около 1-2 седмици и на тяхно място остават леки зачервявания или депигментации.
След няколко дни се наблюдава нова обривна вълна и обривните елементи търпят описаната динамика. Могат да се развият няколко такива пристъпа. Всеки нов пристъп настъпва с ново покачване на температурата и влошаване на общото състояние на болния. В даден момент могат да се наблюдават различни обривни елементи – макули, папули, везикули, крусти. Затова и обривът се нарича псевдополиморфен, а картината по кожата се оприличава на „звездно небе”. Обривът винаги се съпровожда от упорит сърбеж.

При херпес зостер клиничната изява на реактивиране на вируса е сходна, с тази разлика, че обривът се появява върху ограничен участък от кожата, инервиран от един сетивен нерв, т.нар дерматом. Това е участъкът, който се инервира от съответните нервни окончания, в които е запазен вирусът в латентно състояние. Трябва да се отбележи, че намалената имунна защита не е единствената причина за реактивиране на вирусните частици. Това може да се наблюдава и при стрес, хормонален дисбаланс, висока вирулентност и др.

Освен описаната клинична картина, варицелата може да протече и значително по-тежко:

• при инфектиране на везикулите, обикновено при силно разчесване ,те може да се инфектират вторично и да нагноят – пустулозна варицела;
• булозна форма – обикновено при лица с намалена имунна защита везикулите се сливат и образуват були;
• хеморагична форма – наблюдава се кръв във везикулите, както и кръвотечение от стомашно-чревния тракт, кръв в урината и др.;
• гангренозна форма – под мехурите се развива некроза на кожата и трудно зарастващи язви.

Освен описаните по-тежко протичащи клинични форми при заболяване от варицела са възможни и редица усложнения:

• вторични бактериални инфекции – настъпват върху кожата при недобра хигиена и разчесване – нагнояване във вид на абсцес, флегмон, възпаление на лимфните възли и съдове, също и на различни вътрешни органи;
• първична вирусна пневмония;
• хепатит;
• кръвотечения;
• неврологични усложнения – от засягането на мозъчната тъкан във възпалителния процес: серозен менингит, варицелен церебелит (от мозъчната тъкан най-често се уврежда малкият мозък) и др.
• очни усложнения – възпаление на роговицата, на ириса;
• възпалителни изменения могат да настъпят и в областта на бъбреци, стави, мускули, сърце – съответно гломерулонефрити, артрити, миозити, миокардит и др.

Първична инфекция с VZV по време на бременност може да причини увреждания на плода, които се изразяват с кожни промени, нарушения на очите, централна нервна система и др.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя обикновено само по характерната клинична картина и епидемиологични данни – данни за контакт с инфекциозно болен. От лабораторните изследвания може да се установи намаляване на левкоцитите в кръвта и увеличаване на лимфоцитите, както и евентуално увеличени чернодробни ензими.

С какво може да се обърка?

Заболяването може да се обърка с други болести, които протичат с везикулозен обрив. При възрастни лица може да възникне генерализиран херпес зостер, обикновено признак за тежък имунен дефицит. При стафилококовата инфекция на кожата – стафилококов дерматит, обривът също е везикулозен, но има различна клинична картина, ход и протичане. Заболяването трябва да се разграничи и от генерализирана херпесна инфекция от Herpes simplex, най-вече при новородени, от някои кожни автоимунни заболявания, при които се образуват мехури по кожата, например т.нар. пемфигус и др. Диференциалната диагноза е широка.

Как се лекува?

При леките форми на протичане на заболяването лечението е симптоматично – прилагат се средства за понижаване на температурата, за намаляване на сърбежа (пудри и антисептични средства). При по-тежко протичане са прилагат специфични противовирусни препарати, които действат срещу херпесни вируси. Съществуват и форми за локално приложение.

Как да се предпазим?

В България специфична ваксина срещу Варицела–Зостер вируса не фигурира все още в имунизационния календар. Съществува жива варицелна ваксина, която е високо ефективна и се прилага в редица страни. При контактни лица, които са високорискови (например новородени, лица с имунен дефицит), може да се приложи имуноглобулин (специфични готови противоварицелни антитела). Човек трябва да избягва контакт с болни от варицела ако не е преболедувал. При преболедуване имунитетът е доживотен.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Тъй като заболяването е характерно предимно за детската възраст, болните деца трябва да се изолират от училище и публични места поне за 5 дни след появата на обрива, който е особено заразен в ранните си стадии. Заболяването има благоприятна прогноза. Необходимо е правилно провеждане на симптоматичното лечение, провеждане на специфично противовирусно лечение при по-тежките случаи и спазването на лична хигиена. При развитие на вторични бактериални инфекции или други усложнения, те също трябва да се лекуват по съответен начин.