[lwptoc depth=“1″]

Ано-ректален абсцес

Анусът е изграден от два кръгли мускула – вътрешен и външен. Те изграждат аналния канал, който е директно продължение на ректума. Преходът между ректума и аналния канал се нарича пектинеална линия. В тази област се образуват лигавични гънки, наречени колони на Моргагни.

Между тях се разполагат дълбоки вдлъбвания, наречени крипти на Моргагни. В дъното на тези крипти се отварят специални жлези, произвеждащи вещество с лубрикантни свойства.

Аноректалните абсцеси представляват гнойни колекции в тъканите около ануса, като най-често се образуват след възпалителен процес в криптите на Моргагни.

Когато абсцесът се отвори към кожата или лигавицата на ректума се образува фистула. Тя може да бъде и комуникация между ректума и кожата.

От какаво се причинява?

Според своята етиология възпалителните ано-ректални заболявания (парапроктити) се делят на специфични и неспецифични. Неспецифичните абсцеси в аноректалната област се причиняват от бактерии, характерни за дебелото черво, като E.coli, но е възможно да се наблюдават и стафилококи, анаеробни микроорганизми и много други. Специфичните парапроктити могат да се развият при сифилис, туберкулоза, актиномикоза, гонорея и др.

Абсцесите биха могли да възникнат на базата на някакво друго заболяване – диабет, ХУХК, болест на Крон, усложнения от хемороиди, продължителна употреба на кортикостероиди и др.

Какви са болестните промени?

Възпалителните ано-ректални заболявания могат да обхванат в различна степен мастната тъкан около правото черво (парапроктит). Възпалителният процес може да оформи капсулиран абсцес или да обхване дифузно цялата мастна тъкан.

Гнойното възпаление протича в 2 стадия: остър парапроктит и хронично протичащ парапроктит с фистулизиране.

В зависимост от мястото на разпространение на гнойния възпалителен процес (дали се намира под или над diaphragmа pelvis), се различават пелвио-ректални и ишио-ректални абсцеси. Когато възпалителният процес е около ануса и ректума и е обхванал лигавицата и подлигавичния слой, абсцесът се нарича перианален.

В зависимост от анатомичното си разположение аноректалния абсцес се дели на четири вида:

  • Супралеваторен – дава неясни оплаквания и неопределена болка в таза;
  • Интерсфинктерен;
  • Ишиоректален;
  • Перианален – най-чест и се характеризира с пулсираща болка в областта на ануса, където може да се напипа и подутина.

Гнойно възпаление може да се развие и в областта на споменатите Моргагниеви крипти. Анатомично криптите представляват слепи джобове в областта на зъбчатата линия (linea dentata, намираща се на границата между аналният канал и ректума). Попадналото в тях чревно съдържимо и чужди тела, както и различни микроорганизми, водят до възпаление, което може да доведе до оформяне на абсцес.

Какви са симптомите?

При ано-ректалните абсцеси се наблюдават следните симптоми: остро начало, повишаване на температурата, болка в областта, която се повишава при дефекация и движение, втрисане, оток. Кожата над засегнатата област става зачервена. Може да се увеличат ингвиналните лимфни възли. Уринирането също може да бъде затруднено. Болката се локализира в областта на ануса и в дълбочината на таза. Последното е особено характерно за дълбоките ишио-ректални и пелвио-ректални абсцеси. Ако настъпи спонтанен пробив на абсцеса през кожата напрежението затихва, но се образува фистула.

При дълбоките абсцеси общите симптоми доминират над локалните.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя най-вече на базата на симптомите, с които идва пациентът при доктора. При извършване на преглед се установява подутина, която е силно болезнена. Може да има увеличени ингвинални лимфни възли. Обикновенно това е достатъчно за поставяне на диагнозата.

Много рядко е необходимо да се използват образни методики като скенер, главно когато случаят е неясен.

С какво може да се обърка?

Състоянието може да се обърка най-често с хемороиди с възпалена надлежаща лигавица. Те обикновено кървят и имат различна консистенция. При абсцесите болката е по-силна, налице са симптоми от общ характер – повишена температура, влошено общо състояние.

Състоянието би трябвало да се разграничава и от анална фисура. При нея, обаче болката е рязка и е свързана с дефекацията. Няма съпътстващо възпаление и гнойна колекция.

Трябва да се изключат още кондиломи, кожни папили, ректален пролапс, венерически заболявания.

Злокачествени и доброкачествени тумори в областта също трябва да бъдат изключени.

Как се лекува?

Аноректалните абсцеси се лекуват предимно хирургично, в съчетание с антибиотично лечение.

В общия случай при откриване на абсцеса, хирургът прави малък разрез, позволяващ на гнойта да напусне кухината. Тези процедури е най-добре да се провеждат в операционна зала, но при малки абсцеси, понякога е възможно процедурата да се извърши и амбулаторно.

Обикновенно малка част от гнойта се изпраща за микробиологично изследване. Процедурата не е свързана със затваряне на раната, напротив – раната се оставя отворена и в следващите дни се правят седящи бани и промивки, целящи пълното евакуиране на гнойните колекции. Пациентът обикновено се изписва и се прибира вкъщи в рамките на първите 24 часа, ако няма допълнителни усложнения, за които е необходимо лекарско наблюдение.

Как да се предпазим?

Предпазване от инфектиране, травматизиране, спазване на висока лична хигиена, профилактика на запека и хемороидите. Не трябва да се забравя, че съпътстващ имунодефицит, поради различни причини (включително и заразяване с HIV), предразполага и към възпалителни ано-ректални заболявания.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След извършване на операцията, болният обикновенно се прибира вкъщи. Обучава се да прави т.нар седящи вани. Това представлява малък съд или леген, в който болния сяда и пълни с топла вода и препоръчани от лекаря билки или соли.