Аденокарцином на тънкото черво

Какво е аденокарцином на тънкото черво?

Аденокарцином на тънкото черво е рядко заболяване, с честота, която е приблизително 50 до 100 пъти по-малка от колоректалния карцином, въпреки много по-голямата повърхност на тънкото черво в сравнение с тази на дебелото черво. Причините за това поразително несъответствие са неизвестни, но теориите включват относителната стерилност, бързото транзитно време и по-високите нива на лимфоидни агрегати и нивата на IgA в тънкото черво в сравнение с дебелото черво.

Патогенеза

За разлика от колоректалния рак, проучванията на патогенезата на аденокарцином на тънкото черво са ограничени от рядкостта на заболяването. Консумацията на алкохол и тютюнопушенето са свързани с повишен риск. Други проучвания съобщават за повишен риск сред високите потребители на захар, рафинирани въглехидрати, червено месо или пушена храна, докато намален риск се наблюдава при по-висок прием на кафе, риба, плодове и зеленчуци.
По-рано отбелязаната явна резистентност на тънките черва към канцерогенезата може да се обясни с различни хипотези. Обаче, съществуват ограничени експериментални доказателства в подкрепа на всяка конкретна теория. Предложените хипотези включват:

  • бърза смяна на епитела на тънкото черво, която изключва натрупването на генетични увреждания
  • повишена лимфоидна тъкан в тънкото черво, осигуряваща повишен мукозен имунен надзор
  • присъщата природа на тънкото черво и неговото съдържание, позволява по-малко излагане на канцерогенни агенти в нашата диета в резултат на бързо транзитно време, разредена алкална среда и липса на бактериална деградационна активност. Освен това епителните клетки на тънките черва са снабдени с широка гама от микрозомални ензими, включително бензопирен хидроксилаза, която може да ги предпазва от канцерогени, получени от храни.

По-голямата част от случаите на аденокарцином на тънкото черво имат спорадичен характер, въпреки че редица наследствени ракови синдроми, като наследствен неполипозен колоректален карцином, фамилна аденоматозна полипоза и синдром на Peutz-Jeghers, са свързани с повишен риск. Двете най-често срещани състояния, свързани със спорадичните аденокарциноми на тънкото черво, са болест на Crohn и цьолиакия. Аденокарцином на тънките черва се развива предимно на места с продължително възпаление.

Епидемиология

Средната възраст при поставяне на диагнозата е приблизително 66 години, като над 85% от пациентите присъстват след 50-годишна възраст. Изглежда, че няма ясна предразположеност на половете. Клиничната картина и диагностиката на заболяването обикновено се забавят.
Докато при приблизително половината от пациентите с аденокарцином на дванадесетопръстника са асимптоматични, по-голямата част от пациентите с йеюно-илеален аденокарцином са симптоматични. Първоначално симптомите са по-скоро неспецифични: коремна болка, гадене, повръщане, загуба на тегло и стомашно-чревно кървене. Обструкцията на червата се наблюдава главно в случаите на йеюнален или илеален тумор.

Патологически характеристики

Макроскопски туморът представлява полипоидно разраснали маси, които разрушават папилата и инфилтрират околната лигавица. В други случаи аденокарцином на тънкото черво се развива циркуларно, със стеноза на чревния лумен, или ексцентрично в чревната стена.

Микроскопски аденокарциномът е с различна степен на дедиференциация. Ракът на папила Фатери е папиларен аденокарцином, обикновено с високо диференциран, поради което отграничаването му от аденом понякога е много трудно. Още повече, че ракът се развива преди всичко на базата на малигнизация на вилозен аденом в тази област.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова