Албуминът е най-големият белтък в плазмата и представлява свободен от въглехидрати протеин, с молекулна маса около 66.3 kDa. Той се синтезира само в черния дроб в количества около 120 mg/kg телесно тегло/за 24ч. Молекулната му маса е 66.3 kD. Около 2/3 от албумина се намира в кръвта, която циркулира в съдовете (160-240 g), а около 1/3 (80-120 g) – в междуклетъчното пространство. Синтезата му се увеличава /около 2х/ при спадане на онкотичното налягане и намалява от някои цитокини, особено IL-6. Албумин също се съдържа в интерстициалната течност, където е в по-големи количества от плазмата.Сриване на ендотелната функция, както се наблюдава при сепсис, води до бързо понижение на плазмената концентрация на албумина.

Във вътресъдовото пространство албуминът осигурява онкотичното налягане и е най-важният транспортен белтък, който пренася много неразтворими или трудно разтворими във вода вещества – мастни киселини, аминокиселини, билирубин, хормони, медикаменти.

Албуминът функционира неспецифично като принася протеини за различни съставки, включващи свободни мастни киселини, билирубин, някои йони / като Са++, Zn++ / и много лекарства. Той има основна роля в поддържането на онкотичното налягане на плазмата и в разпраделението на извънклетъчните течности между съдовите и извънсъдовите пространства. Трябва да се отбележи, че понижението на албуминовата концентрация при остри заболявания може да бъде част от причините за повишение на други белтъци / като острофазните белтъци напр./

Няма болестно повишаване на нивото на серумния албумин. Хипералбуминемия може да бъде установена само при намаляване дела на водата в серума – при дехидратация на организма.

Динамичното проследяване на албумина е необходимо при: хронични гломерулопатии и хронични чернодробни заболявания, при оценка на ефекта от лечението и изграждане на прогнозата. Полуживотът на албумина в серума е 18-19 дни, поради това повторното му изследване е оправдано след 2-3 седмици. Полезно е изследването му при оточен синдром. Оточният синдром настъпва при хипоалбуминемия от порядъка на 27 – 25 g/l.

• Чернодробен статус – Албуминът се синтезира в черния дроб и и неговата плазмена концентрация е индекс за функцията му. Относително продължителният полуживот /около 20 дни/ води до задържане на нормални стойности в ранните етапи дори и на остри чернодробни заболявания. Понижението на концентрациите при хронични заболявания на черния дроб са показател за чернодробна декомпенсация
• Хранене – Албуминът не е хранителен протеин и е слаб показател на хранителния статус. При продължително гладуване се намалява синтезата на албумин и концентрацията му в извънклетъчната течност.

• Албумин се изследва в кръвен серум или плазма. Венепункцията трябва да се извърши с минимална стаза. Албумин се изследва и в урина при определени случаи.
• Интерференция: повишен билирубин и липемия водят до негативна интерференция; хемолизата – до позитивна интерференция.

Интраиндивидуални вариации -3,9%. Интериндивидуални вариации – 8,9%. Вариации на метода – 3,4%. Причини за вариации – серумната концентрация на албуминът се влияе от степента на хидратация

• Повишени стойности на албумин са необичайни: при обезводняване, при инфузия на плазма или други албумин съдържащи течности.

Понижени стойности на албумина:

• При намалена синтеза –при неадекватен азотен прием, малабсобция и хронични чернодробни заболявания.
• При катаболизъм – сепсис или дреги подобни състояния.
• При увеличение на плазмения обем – при свръх вливания
• При преразпределение на течностите – асцит, едема, сепсис
• При увеличена загуба – белтъчна загуба при ентеропатия, нефротичен синдром, загуба на плазма напр. при изгаряния

• Калциева хомеостаза – приблизително 50% от калция в кръвта е свързан с албумин и общата концентрация на калция зависи от албумина. Има предложена формула за уточняване на измерения калций в плазмата при абнормена концентрация на абумина: Калций = 0.02(40 – [албумин g/L]) + [ Ca mmol/L ] .