Анафилактичен шок (Алергичен шок)

Анафилактичен шок (Алергичен шок)

Алергията представлява имунообусловена свръхчувствителност на организма към антигени от външната среда, наречени алергени. Алергичните реакции биват 4 типа. Първи тип алергична реакция се медиира от ИгЕ антитела (имуноглобулини), тъканни мастоцити и други кръвни клетки.

Анафилактичният шок е остро развиващ се синдром, настъпващ по механизма на първи тип алергична реакция у предварително сензибилизирани индивиди и е животозастрашаващо състояние.

От какаво се причинява?

Анафилаксията може да се предизвика от:

  • Медикаменти – например пеницилин и др.;
  • Ужилване от насекоми;
  • Храни – ядки, риба, мляко, яйца и др.;

Подобни на анафилаксията, но настъпващи по друг механизъм алергични реакции (анафилактоидни реакции), могат да настъпят и при употреба на упойващи вещества, плазмозаместители, мускулни релаксанти, нестероидни противовъзпалителни средства (аспирин, ибупрофен, индометацин и др.), при физическо усилие, след нахранване и т.н.

Какви са болестните промени?

При сензибилизираните индивиди има синтезирани антитела от клас ИгЕ, които са насочени срещу съответния антиген (алерген). Синтезираните ИгЕ се прикрепват към мастоцитите. Последните съдържат гранули, богати на биологично активни вещества – хистамин, интерлевкини, триптаза, тумор-некротизиращ фактор и др.
При повторна среща с алергена, той се свързва със синтезираните ИгЕ, което води до дегранулация (освобождаване на съдържимото в гранулите) на мастоцитите. От мембранните фосфолипиди се образуват простагландини и левкотриени. Действието на изброените медиатори на алергичната реакция върху изпълнителните органи води до клиничните симптоми на алергичната реакция.

Какви са симптомите?

Анафилактичният шок е животозастрашаваща, остра алергична реакция, която протича най-често с: хипотония с или без загуба на съзнание, кожни симптоми (сърбеж, уртикария, ангиоедем), задух, прояви от страна на храносмилателния тракт (гадене, повръщане, колики, диария). Анафилаксията може да протече и със засягане предимно на една система. Според това съществуват следните клинични форми:

  • Асфиктична – протича със силен задух, пристъпна кашлица;
  • Кардиогенна – протича с болка зад гръдната кост, спадане на артериалното налягане, ритъмно-проводни нарушения;
  • Абдоминална – болка в корема, колика, диария, симптоми като при остър хирургичен корем;
  • Церебрална форма – предимно засягане на централната нервна система – гърчове, инсулт и др.;
  • Кожна – генерализиращ сърбящ еритем, оток, уртикария и др.

Животозастрашаващите усложнения са: сърдечно-съдови – колапс, загуба на съзнание, ритъмни нарушения; и дихателни – оток на ларинкса, необратима бронхиална обструкция.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на клиничното състояние и анамнезата за наличието на алергия или предиспозиция към такава. Своевременното поставяне на диагнозата е от жизнено значение, тъй като състоянието е животозастрашаващо. Видът на алергията се определя с помощта на кожно тестуване, кръвен алергологичен тест и други специфични изследвания. Алергологичното тестуване става след овладяване на спешното състояние.

С какво може да се обърка?

Шок от друг произход:

  • Кардиогенен шок – при миокарден инфаркт, при ритъмни нарушения, при белодробна тромбемболия;
  • Ендотоксинов шок – при сепсис;
  • Колапс, синкоп, загуба на съзнание с друг произход;
  • Хиповолемичен шок;

Как се лекува?

  • Лечението трябва да започне в максимално спешен порядък. Болният трябва да се постави в легнало положение с  леко повдигнати крайници (положение Тренделенбург), освобождават се горните дихателни пътища и се подава кислород. Медикамент на първи избор при анафилаксия е адреналин. Той се поставя подкожно, при необходимост дозата се повтаря. Трябва да се направят вливания на водно-солеви разтвори за възстановяване на вътресъдовия обем и артериалното налягане.
    Прилагат се и медикаменти от следните групи: H1-блокери, H2- блокери, бета2-миметици, кортикостероиди, антиаритмични медикаменти и други според клиничната картина. Кортикостероидите са важни при анафилактичния шок, тъй като те профилактират късните алергични прояви.

Как да се предпазим?

Свръхчувствителността на някои индивиди към антигени от околната среда (алергени), които при нормалните хора не предизвикват имунен отговор, възниква по неясни причини. Най-вероятно процесът е генетично детерминиран и засега ефективна профилактика не е измислена.

  • Болни с повишен риск от развитие на анафилактичен шок са тези, които имат атопия, медикаментозна или хранителна алергия, алергия към насекоми, бронхиална астма. При такива пациенти се препоръчват някои специфични мерки за предпазване от анафилактичен шок.
    Те включват: щателно изследване за сензибилизация преди лекарствена терапия или анестезия, прекъсване на лечението с бета-блокери (влошават протичането на алергичния шок) в периоди с повишен риск (например при обща анестезия, сезон на жилещи насекоми и др.), оптимизиране на противоалергичната терапия преди изследване с йод-контрастни вещества, при прилагане на медикаменти, които са директни хистаминолибератори, като атропин, кодеин, нивалин, папаверин и др.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Спешно и комплексно лечение. Уточняването на причината за алергичния шок се извършва след овладяване на състоянието. Препоръчва се избягване на контакта с установения алерген/и, както и повишено внимание при прилагане на медикаменти, които често предизвикват анафилаксия, като пеницилин и др.