Алергия към храни

Думата алергия идва от „allos“ (от гръцки – различен, променен) и „ergos“ (от гръцки – работа, действие).

Алергията представлява реакция на свръхчувствителност на имунната система в отговор на опрeделени чужди за организма вещества. Реакцията се определя като свръхчувствителна, защото тези чужди вещества обикновено се възприемат като безобидни от здравия организъм и не предизвикват реакция. У алергични хора същите тези вещества се наричат алергени и предизвикват бурна реакция от страна на имунната система.

Реакцията на свръхчувствителност представлява силно завишено активиране на определени бели кръвни клетки, известни като мастоцити и базофили. Това активиране се предизвиква от определени антитела от клас IgE.

Най-разпространените алергии са сенната хрема, екземите, астмата, хранителните алергии, алергиите към отрови на насекоми, както и лекарствените алергии.

Съществуват много тестове за определяне на алергия, например кожно-скарификационната проба и кръвно определяне нивата на специфични алерген-чувствителни антитела от групата IgE.

Хранителните алергии представляват свръхчувствителност към определени протеини от храната. Тя следва да се отличава от заболявания като цьолиакия, където се наблюдават други промени. Храните, които предизвикват най-често алергия са: ядки, мляко, пшеница, яйца, соя и др.

Предпазването от досег с храни, с доказана чувствителност към тях, е основното лечение на алергиите с такъв произод.

От какаво се причинява?

Науката не е категорична по въпроса, защо едни хора развиват алергия, а други – не. Обвиняват се най-често наследственост и фактори на околната среда, които водят до предразположение към алергии.

Сред най-разпространените причинители на алергии са някои от следните групи храни:

  • Семена и ядки – най-разпространена е алергията към фъстъци. Тази алергия може да доведе до сериозни последствия, особено при деца, но често изчезва с възрастта. С висок алергизиращ потенциал от дървесните ядки са: орехи, лешници, бадеми, както и някои екзотични ядки, а от семената – сусам и маково семе;
  • Яйца – засягат средно 1 на 50 деца, но често изчезват на около 5-годишна възраст;
  • Мляко и млечни продукти – много чест причинител на хранителни алергии, особено при децата. Около 10% от алергичните деца са чувствителни и към говеждо месо. То съдържа същия протеин, който се съдържа и в млякото.

Други разпространени хранителни алергии включват чувствителност към соя, пшеница, риба, морски продукти, плодове, подправки, синтетични и естествени оцветители, химически добавки и консерванти.

„Голямата осмица“ отговаря за 90% от хранителните алергии в развитите страни. Тук се включват: мляко, яйца, фъстъци, дървесни ядки, морски деликатеси, соя и пшеница.

Какви са болестните промени?

Алергените отключват производството на антитела от групата на имуноглобулин Е (IgE). Антителата се свързват към мастоцитите и базофилите (бели кръвни клетки, участващи в имунния отговор). От това взаимодействие се отделя специални вещества (медиатори), едно от които се нарича хистамин. Той играе основна роля, като предизвиква характерните оплаквания – сърбеж, отделяне на слузест секрет и запушване на носа.

Какви са симптомите?

Класическите хранителни алергии са обикновено с остро развитие. Началото е от няколко секунди до 1 час от контакта с алергена.

Симптомите и оплакванията варират при различните хора. Количеството храна, необходимо да отключи реакция също е различно при всеки човек. Симптомите от различните органи и системи са:

  • Кожа:

Кожата реагира често с уртикария. Друго често срещано състояние е едемът, който често се локализира около очите и устните. Екземата и по-точно атопичният дерматит е състояние, което много често се отключва от хранителни алергии.

  • Храносмилателна система:

Хранителните алергии могат да предизвикат сърбеж в устата и гърлото, метален вкус в устата, коремни болки, гадене, повръщане, диария, кървави изпражнения при деца и др.

  • Сърце и бял дроб:

Включването на сърдечно съдовата и дихателната система в алергичната реакция може да има много опасни и дори смъртоносни последици, свързани с развитие на анафилактичен шок.

Началните симптоми на алергичната реакция включват кащлица, течение от носа и постоянно покашляне за изчистване на гърлото. Те подсказват за опасността от развитие на животозастрашаващи състояния като оток на ларинкса (едем на Квинке). Това води до посиняване на устните и кожата, сухи хрипове, затруднено дишане и смърт от задушаване при ненавременно диагностициране и адекватно приложено лечение.

При засягане на периферната кръвна циркулация се стига до отслабване и изчезване на периферния пулс, бледа кожа и припадъци. Такова състояние се нарича на анафилактичен шок.

Хората с астма, или с алергия към фъстъци, дървесни ядки и морски храни, са с най-голям риск от развитие на животозастрашаващи състояния.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата, освен по клиничната картина, се поставя и по резултатите от направени тестове. Тестовете имат за цел да определят конкретния антиген, причиняващ симптомите.

Кожни тестове – използват се най-често и включват:

  • Кожна скарификационна проба – с игла се нанасят плитки драскотини по предмишницата, където се накапват антигените. По еритемната реакция се съди за чувствителността към нанесените алергени;
  • Интердермална проба – антигените се инжектират подкожно и след определен период от време се отчита реакцията към алергена;
  • Пачове – алергените се поставят чрез специални лепенки и резултатът се отчита най-често след 12-24 часа;
  • Накапване в долния клепач – понастоящем се използва сравнително рядко.

Кръвен алергологичен тест

  • Общ серумен ИгЕ в кръвта – първоначален скриниг тест за алергия;
  • Тест за алерген-специфични ИгЕ антитела – RAST (radioallergosorbent test) – чрез радиоимунологичен метод се търсят алерген-специфични ИгЕ антитела в серума на пациента. Този тест е добра алтернатива на кожните алергични тестове, тъй като сравнен с кожните тестове показва добра специфичност и сензитивност.
    Освен това тестът има предимство, тъй като се извършва in vitro (за разлика от кожния тест, който протича in vivo), което не налага прекъсване на противоалергичната терапия у пациента. Освен това при някои алергични кожни състояния, които се разпростират обширно по кожата (например екзема), кожният тест не може да бъде направен.

Тестът е радиоимунологичен. Основава се на търсене на антитела в серума на пациента, насочени срещу познати антигени (алергени). Подозираният познат алерген се свързва с неразтворимо вещество, след което се добавя серума на пациента. Ако той съдържа антитела срещу антигена, те ще се свържат с него (комплементарно свързване антиген-антитяло). Протеклата реакция се отчита с помощта на белязани с радиоактивни изотопи антитела и измерване на радиоактивността. Последната ще е налице ако в изследвания серум има антитела срещу имобилизирания антиген.

Съществуват и други кръвни (in vitro) тестове. Засега обаче, когато е възможно, все още се предпочита кожното тестуване, тъй като е по-специфичен и по-чувствителен, по-евтин и по-прост за изпълнение метод.

С какво може да се обърка?

Заболявания и състояния, които могат да се объркат с хранителна алергия включват:

  • Лактазна недостатъчност – представлява вродена непоносимост към лактозата от млякото, обусловена от недостиг на ензима лактаза, водеща до влошеното усвояване на млякото и млечните продукти. Състоянието няма връзка с имунната ситема и алергичните заболявания. Среща се много често сред азиатските и африкански нации;
  • Цьолиакия – представлява автоимунно заболяване, отключващо се след контакт с глутеновите протеини, срещащи се в пшеницата, ръжта и ечемика;
  • Синдром на дразнимото дебело черво (колон иритабиле);

Вроден ангиоедем – рядко заболяване, свързано с необразуването на определен ензим.

Как се лекува?

Лечението включва най-вече отказване на всички хранителни продукти съдържащи съставки, към които лицето е алергично. Тези действия обикновенно са достатъчни, защото извън алергичния пристъп човек е напълно здрав.

При неясни случаи или усложнения, може да се приложи някоя от следните групи лекарства:

  • Анитхистамини – това са най-популярните препарати за терапия на леките алергии. Важен страничен ефект е сънливостта, която те предизвикват, но това е по характерно за по-старите поколения антихистаминови препарати;
  • Кортикостериди – използват се при спешни състояния;
  • Адреналин – използва се при анафилактичен шок съвместно с кортикостероиден препарат;

При подозрение за настъпване на оток на ларинкса или шоково състояние, веднага потърсете лекарска помощ!

Как да се предпазим?

Според доклад на Американската педиатрична асоциация съществуват данни, че кърменето поне за 4 месеца представлява много ефективна профилактика срещу развитието на атопични заболявания и в частност алергии, макар да не е универсален метод, тъй като много от кърмените деца развиват алергии.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След поставяне на диагнозата е много важно да се спазва стриктна диета с елиминиране на храните, към които е доказана чувствителност. Също така, лицата с доказана алергия трябва да бъдат обучени как самостоятелно да си поставят противоалергични инжекции в случай, че са сами и развиват животозастрашаваща алергична реакция.