Алергия към домашен прах

Алергията представлява реакция на свръхчувствителност на имунната система в отговор на опрeделени чужди за организма антигени. Реакцията се определя като свръхчувствителна, защото тези агенти обикновено се възприемат като безобидни от нечувствителния организъм и не предизвикват реакция. При алергични хора същите тези вещества се наричат алергени и предизвикват бурна реакция от страна на имунната система.

Най-разпространени алергии са сенна хрема, екземи, астма, хранителни алергии, алергиите към отрови на насекоми, както и лекарствените алергии.

Алергията към домашен прах е сборно понятие и представлява свръхчувствителност към елементи на домашната среда – хлебарки, плесени, домашни любимци, но най-вече към микроакарите в домашния прах – Dermatophagoides pteronyssius.

От какаво се причинява?

Науката не е категорична по въпроса, защо едни хора развиват алергия, а други – не. Обвиняват се най-често наследственост и фактори на околната среда, които водят до предразположение към алергии.

Алергията към домашен прах се причинява от следните фактори на домашната обстановка:

  • Акарите, хранещи се с домашен прах. Домашният прах представлява, в огромната си част, микроскопични люспи и остатъци от мъртвия епидермис, които се отлющват всекидневно в огромни количества от живеещите хора, но и от домашните животни – кучета, котки, птици. Акарите се хранят с тези остатъци от кожа и отделят фекалии. Те също стават част от прахта и по този начин попадат в дихателната система на човека, предизвиквайки алергични реакции;
  • Плесени – развиват се по влажни стени в съчетание със слаба циркулация на въздуха. Те отделят спори, които попадат във въздуха и причиняват алергии. Самата плесен представлява една микросреда, в която се развиват също и различни видове акари;
  • Домашни любимци – котките и кучетата отделят епидермални остатъци и косми, които също стават част от домашния прах по описания механизъм. Домашните птици, като допълнение, допринасят към прахта и с отделянето на фекалии, които като засъхнат стават на прах. Някои учени дори ги свързват с образуването на рак на белия дроб. Аквариумните риби също биха могли да предизвикат алергия, най-вече храната, която е в прахообразно състояние;
  • Хлебарки – хлебарките отделят огромно количество алергени – фекалии, остатъци от яйца и мъртви насекоми, които също попадат във въздуха.

Какви са болестните промени?

Алергените отключват производството на антитела от групата на имуноглобулин Е (IgE). Антителата се свързват към мастоцитите и базофилите (бели кръвни клетки, участващи в имунния отговор). От това взаимодействие се отделя специални възпалителни вещества (медиатори), едно от които се нарича хистамин. Той играе основна роля, като предизвиква характерните оплаквания – сърбеж в носа, отделяне на секрет, запушване.

Какви са симптомите?

Изразява се с характерните за алергиите симптоми – слузоотделяне, сърбеж, запушване на носа, съчетано с кихане, уртикария и астма.

Симптомите се определят от това, кой вид алергия причиняват:

  • Алергичен ринит;
  • Атопичен дерматит;
  • Уртикария ;
  • Астма и др.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата, освен по клиничната картина, се поставя по резултатите от направени тестове. Тестовете имат за цел да определят конкретния антиген, причиняващ симптомите.

Кожни тестове – използват се най-често и включват:

  • Кожна скарификационна проба – с игла се нанасят плитки драскотини по предмишницата, където се накапват антигените. Резултатите се отчитат в зависимост от еритемната реакция, според която се съди за чувствителността;
  • Интердермална проба – антигените се инжектират вътрекожно;
  • Пачове – алергените се поставят чрез специални лепенки и резултатът се отчита най-често след 12-24 часа;
  • Накапване в долния клепач – по-рядко се използва от другите тестове.

Кръвен алергологичен тест:

  • Общ серумен ИгЕ в кръвта – първоначален скриниг тест за алергия;
  • Тест за алерген – специфични ИгЕ антитела – RAST (radioallergosorbent test) – чрез радиоимунологичен метод се търсят алерген-специфични ИгЕ антитела в серума на пациента. Този тест е добра алтернатива на кожните алергични тестове, тъй като сравнен с кожните тестове показва добра специфичност и сензитивност. Освен това тестът има предимство, тъй като се извършва in vitro (за разлика от кожния тест, който протича in vivo), което не налага прекъсване на противоалергичната терапия у пациента.
    Освен това при някои алергични кожни състояния, които се разпростират обширно по кожата (например екзема), кожният тест не може да бъде направен. Тестът е радиоимунологичен. Основава се на търсене на антитела в серума на пациента, насочени срещу познати алергени.
    Подозираният познат алерген се свързва с неразтворимо вещество, след което се добавя серума на пациента. Ако той съдържа антитела срещу антигена, те ще се свържат с него (комплементарно свързване антиген-антитяло). Протеклата реакция се отчита с помощта на белязани с радиоактивни изотопи антитела и измерване на радиоактивността. Последната ще е налице ако в изследвания серум има антитела срещу имобилизирания антиген.

Съществуват и други кръвни (in vitro) тестове. Засега обаче, когато е възможно, все още се предпочита кожното тестуване, тъй като е по-специфичен и по-чувствителен, по-евтин и по-прост за изпълнение метод.

С какво може да се обърка?

Различните видове алергии и алергични реакции се отдиференцират на базата на различното си клинично протичане. Алергените от околната среда, които са отговорни за алергичната реакция, се определят с помощта на специфични алергологични тестове.

В диференциално-диагностичен план следва да се имат предвид различни кожни заболявания (инфекциозни и възпалителни), възпалителни заболявания на горните дихателни пътища и др.

Как се лекува?

Най-доброто лечение е избягването на алергените, което не е труднопостижимо в случаите с алергия към прах и домашни животни.

Съществуват няколко вида препарати за лечение на алергия към домашен прах:

  • Анитхисатмини – това са най-популярните препарати за терапия на леките алергии. Съществуват под формата на капки, таблетки, спрейове и др. Добре би било тяхната употреба да започне преди очакваната среща с алергените. Това важи с особена сила при сезонните алергии, когато приемът започва още преди появата на полените, или преди очаквано излагане на тях – излет, излизане извън града. Важен страничен ефект е сънливостта, която предизвикват особено по-старите поколения антихистаминови препарати;
  • Кортикостериди при лечение на сенна хрема – системните кортикостероиди са ефективни за намаляване на отока и възпалението на носната лигавица, но поради множеството им странични ефекти при продължителна терапия, тяхното приложение е много ограничено. Широко се използват локалните кортикостероиди – главно под формата на назални спрейове и очни капки.

Как да се предпазим?

Свръхчувствителността на някои индивиди към антигени от околната среда (алергени), които при нормалните хора не предизвикват имунен отговор, възниква по неясни причини. Най-вероятно процесът е генетично детерминиран и засега ефективна профилактика не е измислена.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Съществуват няколко много важни препоръки при хора с открита алергия към домашен прах:

  • Влажност в жилището под 55% – може да се наложи употребата на обезвлажнител. Целесъобразно е и поставянето на добър абсорбатор в кухнята и вентилатор в банята;
  • Премахване на килимите и мокетите, по възможност. Използване на филтри за почистване на финните частици. Да се използва маска, докато се почиства, при наличие на алергия;
  • Отстраняване на домашните животни, особено при доказване на чувствителност;
  • За спалното бельо трябва да се избират изкуствени материи и да се перат често;
  • Спане с пижама – по този начин се намалява отпадането на епидермални остатъци в завивките;
  • Борба с хлебарките;
  • Поправяне на евентуални течове – намаляване на влагата.