Алкалната фосфатаза /ALP/ е цинк съдържащ металоензим, който се активира от Mg2+ и други двувалентни йони. Алкалната фосфатаза е ензим – хидролаза, който катализира хидролизата на различни фосфатни естери с рН-оптимум в алкалната област. Този ензим има различни изоформи, някои от които са истински изоензими, т.е. кодирани от различни гени. ALP е широко разпространена в различните тъкани на тялото, като специално се свързва с костите (остеобласти/; тънките черва /мукозните клетки/; черния дроб /клетките на жлъчната система/; плацентата; бъбреците /проксималните тубули/ .
Костната, чернодробната и бъбречната изоформи имат еднаква аминокиселинна последователност /кодирана от хромозома 1/, но различна въглехидратна съставка. Чревната и плацентарната форма имат подобна първична структура /кодирана от хромозома 2/. Варианти на плацентарен изоензим понякога се експресират при пациенти с злокачествени образувания /т.нар. изоензим на Regan/. АФ, която нормално присъства в плазмата е в приблизително еднакви количества от хепатобилиарен и костен произход.

В костите ALP е свързана с минерализацията, вероятно чрез катализиране на образуването на фосфати от пирофосфати. В червата има данни, че участва в транспорта на липиди.

В детската възраст и при бременност серумната активност на АФ е 2-3 пъти по-висока в сравнение със стойностите при възрастни, което е нормално (физиологично). При деца и подрастващи това е свързано с растежа на костите, а при бременни по-високите стойности призхождат от плацентата.

• При жълтеница /иктер/ Установяват се високи стойности в серума, главано при холестаза / за разлика от хепатоцелуларни нарушения/ като причините могат да бъдат интрахепатални / като напр. цироза/ или екстрахепатални / като напр. Карцином на панкреаса ангажиращ жлъчния канал/. Нивата на АФ в серума не могат да диференцират причините за повишените активности.
• При костни заболявания и нарушение на калциевата хомеостаза. АФ се повишава при рахит, костни метастази, остеомалация и болестта на Paget.

Взима се Венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. АФ се изследва в кръвен серум или хепаринизирана плазма. Плазма от цитратна, оксалатна или ЕДТА кръв не трабва да се изполва поради свързване на активиращи катийони. Активността в серума е стабилна при стайна температура само 4 часа!

Референтните интервали са различни при мъже и жени и са по високи при деца ( виж таблицата ). Стойностите на ALP са по-високи при бременни / около 3х в последния триместър/. Интраиндивидуалните вариации на ALP в серума са 25.4%; интериндивидуалните вариации – 6.7%. Източници на вариации – тъй като ALP е цинк съдържащ ензим, може да се наблюдава ниска активност при пациенти с цинков дефицит; при болест на Wilson ALP може да бъде много ниска поради конкуренцията между медта и цинка.

Повишени активности на ALP могат да бъдат причинени от:

• хепатобилиарни заболявания /със или без жълтеница/:
  • цироза /първична или вторична/;
  • инфилтративни състояния;
  • интрахепатални тумори;
  • билиарна атрезия;
  • билиарна обструкция от жлъчно-каменна болест, холангит или карцином на панкреаса.
• Костни заболявания:
  • болест на Paget;
  • рахит,
  • остеомалация,
  • бъбречна остеодистрофия,
  • тумоли или метастази;
  • първичен хиперпаратироидизъм.
• Други нарушения:при метастази в черния дроб и костите от различни злокачествени заболяваия, при бременност.

Понижени стойности на ALP са необичайни, но могат да се наблюдават при:

• цинков дефицит
• хипотироидизъм
• хипофосфатазия.