Анемии

Какво е анемия?

Анемия е намалено съдържание на еритроцити и/или хемоглобин в единица обем кръв.

Етиология

Етиологията на анемиите е различна

  • Заболявания водещи вторично до потискане на костномозъчната функция
  • Недостатъчност на фактори на кръвотворенето
  • Хемолиза (разрушаване) на еритроцити
  • Хипоплазия на костния мозък
  • Кръвозагуба
  • Интоксикации, действие на химически фактори – бензол, тежки метали, сулфонамиди; физически фактори – радиация; биологични фактори – хелминти, вируси.
  • Алиментарни причини – липса на желязо, витамини от група B, протеини
  • Генетични дефекти

Патогенеза

Патогенезата при анемиите показва, че е налице намалена продукция или увеличено разграждане на еритроцити, намаление на хемоглобина, качествени промени в еритроцитите – променени биохимични свойства, промяна в размера, формата и степента им на зрялост. Крайният ефект от тази поредица от нарушения в кръвния ред е намалена кислородна доставка към тъканите с кислороден глад.

Тъй като основната функция на еритроцитите е пренос на кислород и въглероден диоксид, то при анемиите основен патогенетичен механизъм на органните нарушения е намаленото количество функциониращ хемоглобин, нарушен кислороден транспортен капацитет на кръвта и потискане окислителните процеси в тъканите – т.е състояние на клетъчна хипоксия.

Увеличава се количеството на недоокислените продукти в кръвта, което води до включване на компенсаторни механизми като:

  • Учестяване на сърдечната дейност с ускоряване на кръвотока, като по този начин един и същи еритроцит влиза в действие повече пъти.
  • Намаляване липопитичния индекс – съотношение холестерол/лецитин в липопротеиновата мембрана на еритроцита, което води до повишена проницаемост и повишава газообмена в кръвта.
  • Стимулиране костния мозък към кръвотворене и в частност към продукция на еритроцити.

Класификация

Класификация на анемиите:

Според патогенезата си анемиите се делят:

  • Следкръвоизливна – остра и хронична
  • Анемии поради нарушено кръвообразуване – желязодефицитна, поради недостиг на витамин B 12
  • Хемолитична – поради повишено кръворазрушаване – от действието на вътре или извънеритроцитни фактори

Според морфологичната характеристика анемиите се делят:

  • Микроцитна
  • Нормоцитна
  • Макроцитна

Според съдържанието на хемоглобин анемиите се делят:

  • Микрохромна
  • Нормохромна
  • Хиперхромна

Според състоянието на костномозъчното кръвотворене анемиите се делят:

  • Регенеарторни
  • Хипорегенераторни – с намалена продукция на еритроцити поради нарушена еритропоеза
  • Арегенераторни – с временно или дълготрайно нарушение на еритропоезата

Патоморфологичната характеристика

Патоморфологичната характеристика на анемиите показва някои общи промени в организма, независимо от причината за възникване на анемията.

Макроскопски при анемии, незовисимо от вида им е налице бледост на кожата, лигавиците и вътрешните органи. От вътрешните органи най-силно изразена е тази бледост в белия дроб, ткт цветът му зависи предимно от съотношението на количеството въздух в алвеолите и количеството кръв в малките кръвоносни съдове. Намаленото количество ан хемоглобин в кръвта води до това белия дроб да изглежда по-бял

При аутопсия, се забелязва че послесмъртни петна липсват или са слабо изразени, кръвни съсиреци са малко, кръвта е по-бледа, водниста.

При по-продължителни анемични състояния е налице мастна дегенерация на паренхимните органи в резултат хроничната хипоксия и потискането на окислителните процеси.

Череният дроб е уголемен, с жълто-оранжева оцветка. Микроскопски се установява мастна дегенерация на централните части на чернодробните ацини, а с продължаване на анемията процесът обхваща целите делчета.

Сърцето е засегнато под формата на специфични промени изразяващи се с термина „анемично сърце“. Макроскопски е налице мастна дегенерация на сърдечния мускул, сърдечните кухини са разширени, особено лева камера. Налице е релативна митрална инсуфициенция поради дилатация на пръстена на митралната клапа.
Най-характерната сърдечна патоанатомична находка при анемиите е т.нар „тигрово сърце“ – жълтеникави ивици под ендокарда, разположени напречно на папиларните мускули на дясна камера, дължащи се на мастна инфилтрация на сърдечните клетки по хода на малките вени, около които хипоксията е била най-силно изразена.

Хемопоетичните органи показват характерни са промените при анемии. Костният мозък показва белези на заместване на мастния костен мозък с кръвотворен такъв. Хемопоетичната функция се разширява първо в спонгиозните кости, а по-късно и в дългите кости, първоначално от проксималните диафизи, а в крайните етапи обхваща и метафизите.
Хемопоетичните органи – костен мозък, слезка и черен дроб имат ръждив оттенък поради отлагане на хемосидерин в клетките на моноцито-макрофагиалната система, налице е засилена хемопоеза, доминират незрелите представители на еритроцитната редица, може да бъде вторично стимулирана левко- и тромбоцитопоезата.. Микроскопски може да се намерят белези на екстрамедуларна хемопоеза.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова