Анти-нуклеарните антитела (АНА) са група от автоантитела, насочени срещу различни белтъци и белтъчни комплекси на клетъчното ядро (автоантигени). Те се образуват при определена група болни с нарушен толеранс към собствените антигени, което е свързано със сериозна дисрегулация на имунни отговори на организма и развитие на тъканно увреждане известно като системна автоимунна болест. Откриването на АНА в серума е централен феномен в серумната диагностика на съединително-тъканните автоимунни болести, наричани още системни, ревматоидни или колагенози.
Най-честите системни автоимунни болести засягат около 5 – 8 % от населението, значително преобладават жените и са четвъртата по ред причина за нарушена трудоспособност. Обикновенно АНА се откриват при следните (но не само ) ревматоидни заболявания: системeн лупус еритематосус (СЛЕ), ревматоиден артрит, склеродермия, CREST синдром, полимиозит, смесена съединителнотъканна болест, синдром на Сьогрен, лекарствено-индуциран лупус.

Първоначалното проучване на организма за наличие на АНА се нарича АНА скрининг и е най-широко използваното серологично изследване, подпомагащо диагностиката на тези автоимунни болести. Болни, които показват положителен резултат за АНА скрининг по-нататък се изследват за определяне на специфичности на автоантителата в серума (АНА-профил). Тази информация има значение за уточняване вида на системната автоимунна болест и прецизиране на лечението.

Какво е медицинското значение на АНА?

Откриването на антинуклеарни антитела в серума е централен феномен в серодиагностиката на съединително-тъканните автоимунни болести. Понастоящем АНА скрининг е най-широко използвания серологичен маркер, подпомагащ диагнозата на системните автоимунни болести. Изследването може да е качествено или полу-количествено – определя се приблизително количеството на АНА чрез титриране (ИИФ) или като индекс (ЕЛИЗА).

• Болни, които показват положителен резултат за АНА скрининг по-нататък се изследват за определяне специфичността на автоантителата, намиращи се в серума (АНА-профил). Тази информация има значение за уточняване вида на системната автоимунна болест и прецизиране на лечението
• Изследването за АНА е високо чувствително за диагнозата на системен лупус еритематозус и лекарствено индуциран лупус – над 95 % от болните със заболяването са положителни, но АНА се срещат и при други автоимунни болести като автоимунен хепатит, васкулити, подостър бактериален ендокардит, HIV – инфекция, карциноми, болни със силиконови имплантати, възрастни хора и дори при здрави лица.
  Това намалява тяхната диагностична специфичност и затова се препоръчва изследването да се назначава и интерпретива винаги в контекста на наличната клинична симптоматика. Отрицателният резултат при липса на клинична картина е добър маркер за отхвърляне на системно автоимунно заболяване, но при наличие на такава не изключва наличието на системен лупус лупус еритематозус.

Взима се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум.

При разреждане на серума ( титруване ) от 1:40 до 30% от здравите хора имат положителен резултат. По тази причина се приема че титър от 1:100 е граничен. Не бива да се забравя и факта , че и по-висок титър ( 1:160 до3% от популацията) може да се установи при здрави хора. Поради тази причина следва резултатите винаги да се интерпретират в контекста на цялата клинична находка.

Какво е клиничната значимост на това изследване?

• Най-честите системни автоимунни болести (наричани още ревматоидни болести или колагенози)засягат около 5 – 8 % от населението ( около 75% от болните са жени ) и са четвъртата по ред причина за нарушена трудоспособност.Обикновенно се откриват при следните ( но не само )заболявания: системeн лупус еритематосус (СЛЕ), ревматоиден артрит, склеродерма, CREST синдром, полимиозит, смесена съединителнотъканна болест, синдром на Сьогрен, лекарствено-индуциран лупус
• Други състояния при които може да се установи положителен резултат от теста за ANA

Oргано-специфични автоимунни болести: болести засягащи щитовидната жлеза (Хашимото, болест на Базедов); заболявания на стомашно-чревния тракт (автоимунни хепатити, първична билиарна цироза, хронични възпалителни чревни болести); идиопатична белодробна фиброза Различни инфекциозни болести: вирусни инфекции (хепатит С, парвовирус); бактериални инфекции; туберкулоза; паразитози (шистозомиаза и др.) Злокачествени заболявания Прием на някои медикаменти (хидралазин, прокаинамид и др.)

• Цялото многообразие от автоантитела може да бъде полезно за диагнозата, оценка на болестната активност и мониторирането на болните с автоимунни ревматоидни заболявания. Тази информация има значение за уточняване вида на системната автоимунна болест и прецизиране на лечението

При СЛЕ могат да се срещнат много и различни специфичности на АНА, като най-голямо клинично значение имат анти – двДНК, които корелират с наличие на бъбречно увреждане и имунологичната активност и анти-Sm, които се срещат се само при болни със СЛЕ, но в по нисък процент – около 30%. Анти-Ro (Anti-SSA) и анти-La (анти-SS-B) антитела често се намират при болни със Синдром на Sjogren и тяхното наличие се асоциира с екстрагландуларни манифестации на заболяването.
Анти-Ro активност се среща и при около 40% от болните със СЛЕ и се асоциира със фоточувствителни кожни обриви, белодробни усложнения и лимфопения. Анти-La активност се установява при 10-15% от болните със СЛЕ и се асоциира с късно проявила се болест, вторичен синдром на Sjogren и неонатален лупусен синдром. Изследването им е полезно и при болни с отрицателен АНА – ИИФ тест и подозрение на СЛЕ.
Анти-U1-RNP антителата са маркер с голяма клинична чувствителност при болни със смесена съединителнотъканна болест (> 90%). Някои тяхни подвидове (напр. Анти-Sm/RNP) се срещат в 30-40 % от болните със СЛЕ и при тях те се асоциират с болестната активност, миозит, феномен на Raynaud, артралгии и артрит.

Какво се изследва с АНА-профил?

Изследването АНА-профил определя наличието или липсата на следните по-важни специфичности на АНА: Анти-двДНК (антитела срещу двойно-верижна ДНК), Sm- антиген, RNP, SSA/Ro, SSB/La, Scl-70, CENP В, Jo-1, PM-Scl, PCNA, нуклеозоми, хистони, Ribo-P, AMA-M2, anti-DFS70 .

Цялото многообразие от автоантитела може да бъде полезно за диагнозата, оценка на болестната активност и мониторирането на болните с автоимунни ревматоидни заболявания. Изследването АНА-профил определя наличието или липсата на следните по-важни специфичности на АНА: двойноверижна ДНК (двДНК), Sm- антиген, RNP, SSA/Ro, SSB/La, Scl-70, CENP В, Jo-1, PM-Scl, PCNA, нуклеозоми, хистони, Ribo-P, AMA-M2 . Тази информация има значение за уточняване вида на системната автоимунна болест и прецизиране на лечението.
Чрез метода ИИФ тези автоантитела имат различна картина, но е задължително тяхната специфичност да се докаже и с друг метод- например ELISA или имуноблот. При СЛЕ могат да се срещнат много и различни специфичности на АНА, като най-голямо клинично значение имат:

• анти – двДНК, които корелират с наличие на бъбречно увреждане и имунологичната активност
• анти-Sm, които се срещат само при болни със СЛЕ и са видоко специфични за диагнозата, но в по нисък процент – до 30% чувствителност
• Анти-Ro (Anti-SS-A) и анти-La (анти-SS-B) антитела често се намират при болни със Синдром на Sjogren и тяхното наличие се асоциира с екстрагландуларни манифестации на заболяването.
• Анти-Ro активност се среща и при около 40% от болните със СЛЕ и се асоциира със фоточувствителни кожни обриви, белодробни усложнения и лимфопения
• Анти-La активност се установява при 10-15% от болните със СЛЕ и се асоциира с късно проявила се болест, вторичен синдром на Sjogren и неонатален лупусен синдром. Изследването им е полезно и при болни с отрицателен АНА – ИИФ тест и подозрение на СЛЕ
• Анти-U1-RNP антителата са маркер с голяма клинична чувствителност при болни със смесена съединителнотъканна болест (> 90%). Някои тяхни подвидове (напр. Анти-Sm/RNP) се срещат в 30-40 % от болните със СЛЕ и при тях те се асоциират с болестната активност, миозит, феномен на Raynaud, артралгии и артрит
• Антителата насочени срещу DFS-70 са причина за над 12% от положителните резултати от теста за антинуклеарни антитела (ANA) чрез индиректна имунофлуоресценция. Те са нов биомаркер на изключване при съмнение за системна автоимунна ревматична болест (САРБ). Установяването им самостоятелното, като единствено антитяло, разграничава здрави ANA положителни лица без САРБ от пациенти със САРБ или са „индикатор” за наличието на хроничен възпалителен процес различен от САРБ