[lwptoc depth=“1″]

Апендицит

Апендиксът е орган, разположен в началната част на дебелото черво. Представлява тръбовидно образувание, завършващо сляпо от едната страна и с отвор към червото от другата. При тревопасните животни той представлява доста голямо и сложно образувание, свързано със смилането на поетата растителна храна. При хората неговата функция е неясна, макар да се смята, че поради увеличеното количество лимфна тъкан в областта, той играе роля в локалния имунитет. Някои учени дори го наричат „коремна тонзила”.

Възпалението на апендикса се нарича апендицит и е най-разпространената причина за спешни хирургични интервенции. Състоянието директно заплашва живота на пострадалия и изисква спешна медицинска помощ, главно поради опасността от развитие на перитонит и шок.

От какаво се причинява?

Точната причина за развитие на апендицит не е ясна, но има различни теории за развитието на процеса.

Директни причинители могат да са чужди тела, хиперплазия на лимфоидната тъкан, травма в областта, чревни паразити, лимфаденит, както и калцифицирали отлагания (известни като апендиколити), фекалити .

Забавеното движение на чревното съдържимо, дивертикулит, полипи на дебелото черво, намаления прием на влакнини с храната се смята, че също подпомагат равитието на апендицит.

Какви са болестните промени?

Най-разпространената теория се свързва със запушване на отвора на апендикса, което довежда до задръжка на течност в кухината му. Скоро тя се изпълва с отделяния мукус и повишава налягането върху стените на апендикса. Това довежда до тромбозиране и запушване на малките кръвоносни съдове в стената и задържане на лимфата. В такива моменти, макар и да е рядко, може да настъпи спонтанно оздравяване, поради дрениране на съдържимото в дебелото черво.
Поради влошения кръвоток стената некротизира и тъканта загива. С навлизането на бактерии през увредената стена задържаната течност се инфектира и образува гной в и около апендикса. В крайна сметка, ако не се оперира, апендиксът перфорира (получава се „спукан апендицит”), което довежда до перитонит, шок и смърт.

Какви са симптомите?

Болката е основният белег, по който се съди за настъпванет на апендицит. Болката може да се придружава от повишена температура, гадене, повръщане.

Болката започва отначало  в средата на корема и след няколко часа се локализира в долната дясна част на корема. Болката бързо става нетърпима и кара болните да потърсят лекарска помощ.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се доказва след извършването на няколко изследвания от страна на хирурга с помощта на неговата ръка – палпация. Коремната стена става много чувствителна на палпация. При натиск и последващо рязко отпускане в областа на апендикса се получава рязка силна болка – симптом на Блумберг. Наблюдава се също разлика между ректалната и аксиларната (измерената под мишницата) температура. Хирургът може да извърши и ректално изследване за доказване на болка в областта на задната коремна стена.

Диагнозата се поставя най-вече на базата на клиничната картина, с характерните оплаквания и данните от мануалното изследване, извършено от хирурга, но често в помощ идват и някои допълнителни изследвания.

Кръвните изследвания се използват рутинно при съмнения за апендицит. Диагностично значение има завишението на белите кръвни клетки. Това показва възпалителен процес в тялото, макар да не е специфично за апендицит. По време на бременност левкоцитите може да са завишени, без да има възпалителен процес.

Изследването на урина рядко показва патологични отоклонения при апендицит. Понякога при апендикс, залепен към пикочния мехур, се наблюдава кръв в урината, но в повечето случаи това изследване служи за отдиференциране на бъбречни колики, имитиращи апендицит.

Измерване на ректална температура – разликата от над 1 градус между температура, измерена в ректума и тази, измерена аксиларно, говори за възпалителен процес в коремната кухина.

Рентгеново изследване – не  е задължително за поставяне на диагнозата. Теоретично може да се наблюдават калцифицирали фекалити и остатъци, запушващи отвора на апендикса.

Ехография  –  не  е задължително за поставяне на диагнозата. В опитни ръце това изследване не може да постави диагнозата, но може да отличи заболяването от други имитиращи го, като увеличени лимфни възли в областта или възпаление на яйчници или фалопиевите тръби, кисти и др.

С какво може да се обърка?

Апендицитът трябва да се различи от редица заболявания, протичащи с подобни оплаквания:

  • При деца – гастроентерит, мезентериален лимфеденит, мекелов дивертикул, торзио на тестиса, лобарна пневмония, инфекция на пикочната система и др.;
  • При възрастни – регионален ентерит, бъбречна колика, перфорирала язва на стомаха, панкреатит, болест на Крон, възпаление на таза, ендометриоза и др.;
  • При пациенти в напреднала възраст – дивертикулит, карцином на колона, мезентериална исхемия и др.

Как се лекува?

Лечението при поставена диагноза апендицит е операция по спешност в максимално кратки срокове.

Преди операцията

Лечението започва с преустановяване на храненето и пиенето за избягване на усложнения по време на анестезията. Може да се дадат антибиотици интравенозно за намаление на възпалението преди и след операцията.

След вземане на решение за операция са необходими обикновено около 2 часа до започването й, а понякога и по-малко.

Както при всяка оперция, и при апендектомията съществуват известни рискове, макар усложненията да са сведени до минимум. В зависимост от това колко напреднал е апендицитът е възможно да настъпят различни усложнения. Ако апендиксът не е руптурирал, усложнения се сещат в до 2-3% от случаите. При руптурирал апендикс обаче усложненията могат да достигнат до 50 – 60 % от случаите.

Най-честите усложнения са сраствания с коремни органи, херния на оперативната рана, абсцес, кървене.

Оперативно лечение

Оперативното лечение се нариа апендектомия. Съществуват два основни метода за извършване на апендектомия – отворена (конвенционална) апендектомия и лапараскопска апендектомия.

Отворената апендектомия се извършва чрез малък разрез в  долната дясна част на корема. Хирургът отстранява инфектирания апендикс и затваря оперативната рана. Операцията може да продължи от 30 минути до няколко часа в зависимост от усложненията.

Лапароскопска апендектомия – сравнително нов метод в хирургията и вече се прилага все по-често и в България. През няколко малки дупчици в коремната стена се вкарват малка камера и инструменти, с които се отстранява апендикса. При съмнения за усложнение обикновенно се избягва този метод поради сравнително ограничените способности за подробно изследване.

Как да се предпазим?

За сега на науката не са ясни точните механизми, водещи  до възпаление на апендикса, поради което профилактиката на това много разпостранено и опасно  заболяване е невъзможна.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След поставяне на диагнозата единственото правилно поведение е хирургичната операция.

Престоят в болницата може да е от няколко часа при лапароскопските операции до няколко дни при конвеционалните. Ако има усложнения, е възможно пациентът да остане до няколко седмици в болница.

Обикновенно около семица след изписването болният посещава опериралия го хирург за контролни прегледи и отстраняване на конците.