Атрофия на черния дроб

Какво е атрофия на черния дроб?

Атрофията на черния дроб се появява в различни форми. Благодарение на своето отличително оцветяване те могат да бъдат подходящо обозначени като жълта и кафява атрофия на черния дроб.

Отличително оцветяване

Кафява атрофия на черния дроб

Кафявата атрофия на черния дроб е най-високата степен на атрофия на тялото и е последвана от жълта атрофия. Кафявата атрофия на черния дроб се наблюдава в хода на заболявания като идиопатична пилорна стеноза или язва на стомаха/дуоденума, рак на стомаха и хранопровода, кахексия, също и заболявания на ендокринните жлези и други.

Макроскопски черния дроб се отличава с тъмнокафяв или синкаво-червен цвят. Органът е намален по размери, плътен с остър ръб. Има отсъствие на гранулация. Хистологично чернодробните гредички, особено центроацинозно, са тесни, синусоидите изглеждат широки. Делчетата са с по-малък размер и порталните пространства изглеждат разширени. Хепатоцитите около централната вена са намалени по размер (атрофични), самите ядра изглеждат големи. Перинуклеарно има натрупване на жълто-кафяв пигмент – липофусцин.

Липофусцинът е жълтеникавокафяв гранулиран пигмент, който се открива в атрофичните чернодробни клетки. Той е автофлуоресцентен и дава положителна реакция при оцветяване по Ziehl-Neelsen.

Жълта атрофия на черния дроб

Жълтата атрофия на черния дроб, известна още под името злокачествена жълтеница, е сериозно нарушение, което води до дегенерация на паренхима на черния дроб и допълнителни проблеми като жълтеница, силно главоболие и в някои случаи церебрални прояви като делириум.

Състоянието засяга предимно жените. Действителната причина за остра жълта атрофия на черния дроб все още не е напълно разбрана, но много учени смятат, че тя се развива поради обща инфекция, причинена от доста вирулентен токсин. Понякога състоянието засяга бременни жени. Той се класифицира като първичен или може да се развива вторично вследствие на вече съществуващи предразполагащи причини. Острата жълта атрофия на черния дроб е по-честа при младите възрастни.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова