Атрофия на сърцето

Какво е атрофия на сърцето?

При сърдечната атрофия се наблюдава намаляване на размера, теглото и дейността на сърцето. Тя се нарича още и кафява атрофия на сърцето, заради натрупване в сърдечните клетки на пигмент с кафяв цвят – липофусцин.

Причини за атрофия на сърцето

Причините за атрофия на сърцето зависят в известна степен от характера на атрофията, независимо дали е обща или локална. Така митралната стеноза води до локална атрофия, като левокамерната част е засегната. Обща сърдечна атрофия може да възникне от причините, които нарушават или пречат на трофиката на сърдечния мускул. Частичната обструкция на коронарните артерии може да доведе до атрофия чрез нарушаване на храненето на сърцето. Общата атрофия може да бъде и вродена.

По правило заболяването е характерно за възрастните хора, но може да бъде наблюдавано и дълго време е свързано с болестите, които са последвани от изтощение на организма. За сенилната атрофия е характерно присъединяването и атрофия на други органи и системи.

Прекомерното и постоянно физическо натоварване се счита за важен фактор за развитието на атрофия на миокарда, особено при лица в напреднала възраст. Атрофията на сърдечния мускул може да бъде последствие от широко разпространеното заболяване, като кардиосклероза.

При атрофия на сърцето то е със значително намалени размери. Подепикардната мастна тъкан е силно редуцирана. Запазената изглежда хидропично пропита, прозрачна, пихтиеста. Коронарните съдове са с нагънат ход, а миокардът е с кафяв цвят.

Хистология

Хистологично миофибрите са тесни, с намалени размери и относително големи ядра. Липофусцинът е натрупан в различно количество, като се отлага перинуклеарно. Интерстициалната съединителна тъкан е обилна и леко оточна.

Рядък пример за „кафява атрофия“, в която сърцето е малко, с шоколадовокафяв миокард. В това състояние има прекомерно отлагане на липохром (липофусцин) в миокардните влакна. Стареенето и недохранването могат да благоприятстват този процес, който е резултат от клетъчната автофогоцитоза.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова