Автоимунни заболявания на съединителната тъкан

Какво са автоимунните заболявания?

При автоимунните заболявания антитела или клетки, произведени от организма, нападат собствените тъкани на тялото. Много автоимунни заболявания засягат съединителната тъкан в различни органи. При автоимунни заболявания възпалението и имунният отговор могат да доведат до увреждане на съединителната тъкан не само в ставите и около тях, но и в други тъкани, включително жизненоважни органи като бъбреците и органите в стомашно-чревния тракт.

Кои болести влизат в автоимунните заболявания на съединителната тъкан?

При автоимунни заболявания на съединителната тъкан се образуват органоспецифични автоантитела. Те атакуват ядрените антигени на съединителната тъкан, независимо от локализацията й в организма. В тази група автоимунни заболявания се включват:

  • ревматоиден артрит
  • склеродермия
  • дерматомиозит
  • системен лупус еритематодес

В статията автоимунни заболявания на съединителната тъкан ще се разгледа по-подробно ревматоиден артрит.

Ревматоидният артрит е дългосрочно автоимунно разстройство, което главно засяга ставите. Обикновено това води до топли, подути и болезнени стави. Най-често се включват китките и ръцете. Болестта може да засегне и други части на тялото.

Докато причината за ревматоидния артрит не е ясна, се смята, че включва комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда. Патогенезата не е напълно разбрана. Върху генетично податливи индивиди се теоретизира външно задействане (например тютюнопушене, инфекция или травма), което предизвиква автоимунна реакция, водеща до синовиална хипертрофия и хронично възпаление на ставите.

Синовиалната клетъчна хиперплазия и активирането на ендотелиални клетки са ранни събития в патологичния процес, който прогресира до неконтролирано възпаление и последващо разрушаване на хрущялите и костите. Генетичните фактори и аномалиите на имунната система допринасят за разпространението на болестта.

CD4 Т-клетки, мононуклеарни фагоцити, фибробласти, остеокласти и неутрофили играят важни клетъчни роли в патофизиологията на ревматоиден артрит, докато В-клетките продуцират автоантитела (тоест ревматоидни фактори). Анормалното производство на множество цитокини, хемокини и други възпалителни медиатори е доказано при пациенти със заболяването, включително следните:

  • тумор некрозис фактор алфа (TNF-a)
  • интерлевкин-1
  • интерлевкин-6
  • интерлевкин-8
  • трансформиращ растежен фактор бета (TGF-β)
  • фактор на растежа на фибробластите (FGF)

В крайна сметка, възпалението и разпространението на синовията води до разрушаване на различни тъкани, включително хрущял, кости, сухожилия, връзки и кръвоносни съдове. Въпреки, че ставните структури са основните места, участващи в ревматоидния артрит, други тъкани също са засегнати.

При ревматоиден артрит имунната система се активира от неизвестен антиген. Антиген-представящите клетки приемат този антиген към Т-клетките и ги стимулират. След това Т-клетките пролиферират, отделят различни проинфламаторни цитокини и мигрират към синовиалната тъкан, което води до пролиферация и растеж на тъканите и до създаването на „панус“ – хипертрофирал синовиум. Той се състои от разнообразие от различни клетки, включително Т- и В-клетки, както и макрофаги. Тези клетки след това отделят различни проинфламаторни медиатори, като тумор некрозис фактор, интерлевкин-1 и други цитокини като интерлевкин-6, което води до увреждане и унищожаване на ставите.

Т-клетките са ключови инициатори на имунния отговор, участващ в патогенезата на ревматоиден артрит. Антиген-представящите клетки захващат антигена или антигените и посредством основните молекули на комплекса за хистосъвместимост предават този антиген на Т-клетките, които след това се активират. Т-клетъчният рецептор се свързва към комплекса комплекс за хистосъвместимост/антиген и активира тези Т клетки. След това Т-клетките мигрират към синовиалната тъкан и произвеждат имунните отговори, наблюдавани в клиничната картина на заболяването.

В допълнение, Т-клетките активират фибробласти и макрофаги, които след това отделят различни проинфламаторни цитокини като TNF-алфа, IL-1 и други медиатори, включително матрични металопротеинази, простагландини и азотен оксид.

В началото на болестта има приток на възпалителни клетки в синовиалната мембрана с последваща ангиогенеза, пролиферация на хронични възпалителни (мононуклеарни) клетки и резидентни синовиални клетки и белязани хистологични промени.

Лимфоплазматичната инфилтрация на синовията с неоваскуларизация, наблюдавана при ревматоиден артрит, е подобна на тази, наблюдавана при други състояния, характеризиращи се с възпалителен синовит. Ранните ревматоидни възли се характеризират с васкулит на малките съдове и по-късно с грануломатозно възпаление.

При биопсия на синовиална тъкан може да се види разнообразие от различни клетки. Първо, могат да се видят Т-клетки, В-клетки или неутрофили и различни други възпалителни медиатори. С течение на времето тези възпалителни клетки отделят различни медиатори като TNF, IL-1 и IL-6, което води до разграждане на основния хрущял и кост.

Субинтималната област на синовиума е силно хипертрофирала. Първичните клетъчни популации в този слой са фибробласти и макрофаги. Хипертрофираният синовиум (наричан още панус) нахлува и ерозира съседния хрущял и кост. Наблюдава се костна деструкция.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова