Автоимунни заболявания на съединителната тъкан

Автоимунни заболявания на съединителната тъкан

Какво са автоимунните заболявания?

При автоимунните заболявания антитела или клетки, произведени от организма, нападат собствените тъкани на тялото. Много автоимунни заболявания засягат съединителната тъкан в различни органи. При автоимунни заболявания възпалението и имунният отговор могат да доведат до увреждане на съединителната тъкан не само в ставите и около тях, но и в други тъкани, включително жизненоважни органи като бъбреците и органите в стомашно-чревния тракт.

Кои болести влизат в автоимунните заболявания на съединителната тъкан?

При автоимунни заболявания на съединителната тъкан се образуват органоспецифични автоантитела. Те атакуват ядрените антигени на съединителната тъкан, независимо от локализацията й в организма. В тази група автоимунни заболявания се включват:

  • ревматоиден артрит
  • склеродермия
  • дерматомиозит
  • системен лупус еритематодес

В статията автоимунни заболявания на съединителната тъкан ще се разгледа по-подробно ревматоиден артрит.

Ревматоидният артрит е дългосрочно автоимунно разстройство, което главно засяга ставите. Обикновено това води до топли, подути и болезнени стави. Най-често се включват китките и ръцете. Болестта може да засегне и други части на тялото.

Докато причината за ревматоидния артрит не е ясна, се смята, че включва комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда. Патогенезата не е напълно разбрана. Върху генетично податливи индивиди се теоретизира външно задействане (например тютюнопушене, инфекция или травма), което предизвиква автоимунна реакция, водеща до синовиална хипертрофия и хронично възпаление на ставите.

Синовиалната клетъчна хиперплазия и активирането на ендотелиални клетки са ранни събития в патологичния процес, който прогресира до неконтролирано възпаление и последващо разрушаване на хрущялите и костите. Генетичните фактори и аномалиите на имунната система допринасят за разпространението на болестта.

CD4 Т-клетки, мононуклеарни фагоцити, фибробласти, остеокласти и неутрофили играят важни клетъчни роли в патофизиологията на ревматоиден артрит, докато В-клетките продуцират автоантитела (тоест ревматоидни фактори). Анормалното производство на множество цитокини, хемокини и други възпалителни медиатори е доказано при пациенти със заболяването, включително следните:

  • тумор некрозис фактор алфа (TNF-a)
  • интерлевкин-1
  • интерлевкин-6
  • интерлевкин-8
  • трансформиращ растежен фактор бета (TGF-β)
  • фактор на растежа на фибробластите (FGF)

В крайна сметка, възпалението и разпространението на синовията води до разрушаване на различни тъкани, включително хрущял, кости, сухожилия, връзки и кръвоносни съдове. Въпреки, че ставните структури са основните места, участващи в ревматоидния артрит, други тъкани също са засегнати.

При ревматоиден артрит имунната система се активира от неизвестен антиген. Антиген-представящите клетки приемат този антиген към Т-клетките и ги стимулират. След това Т-клетките пролиферират, отделят различни проинфламаторни цитокини и мигрират към синовиалната тъкан, което води до пролиферация и растеж на тъканите и до създаването на „панус“ – хипертрофирал синовиум. Той се състои от разнообразие от различни клетки, включително Т- и В-клетки, както и макрофаги. Тези клетки след това отделят различни проинфламаторни медиатори, като тумор некрозис фактор, интерлевкин-1 и други цитокини като интерлевкин-6, което води до увреждане и унищожаване на ставите.

Т-клетките са ключови инициатори на имунния отговор, участващ в патогенезата на ревматоиден артрит. Антиген-представящите клетки захващат антигена или антигените и посредством основните молекули на комплекса за хистосъвместимост предават този антиген на Т-клетките, които след това се активират. Т-клетъчният рецептор се свързва към комплекса комплекс за хистосъвместимост/антиген и активира тези Т клетки. След това Т-клетките мигрират към синовиалната тъкан и произвеждат имунните отговори, наблюдавани в клиничната картина на заболяването.

В допълнение, Т-клетките активират фибробласти и макрофаги, които след това отделят различни проинфламаторни цитокини като TNF-алфа, IL-1 и други медиатори, включително матрични металопротеинази, простагландини и азотен оксид.

В началото на болестта има приток на възпалителни клетки в синовиалната мембрана с последваща ангиогенеза, пролиферация на хронични възпалителни (мононуклеарни) клетки и резидентни синовиални клетки и белязани хистологични промени.

Лимфоплазматичната инфилтрация на синовията с неоваскуларизация, наблюдавана при ревматоиден артрит, е подобна на тази, наблюдавана при други състояния, характеризиращи се с възпалителен синовит. Ранните ревматоидни възли се характеризират с васкулит на малките съдове и по-късно с грануломатозно възпаление.

При биопсия на синовиална тъкан може да се види разнообразие от различни клетки. Първо, могат да се видят Т-клетки, В-клетки или неутрофили и различни други възпалителни медиатори. С течение на времето тези възпалителни клетки отделят различни медиатори като TNF, IL-1 и IL-6, което води до разграждане на основния хрущял и кост.

Субинтималната област на синовиума е силно хипертрофирала. Първичните клетъчни популации в този слой са фибробласти и макрофаги. Хипертрофираният синовиум (наричан още панус) нахлува и ерозира съседния хрущял и кост. Наблюдава се костна деструкция.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова