Автоимунни заболявания на неизолирани от имунната система органи

Какво са автоимунни заболявания на неизолирани от имунната система органи?

Автоимунни заболявания на неизолирани от имунната система органи, още наричани органо-специфични автоимунни заболявания, включват специфични органи на тялото, в която се намират целевите автоантигени. Автоимунният процес настъпва вторично, най- често след заболяване протичащо с тежки тъканни и органни лезии. Основен патогенетичен фактор в тази група са органоспецифичните антитела, които осъществяват имунни реакции с антигени общи за всички органи и тъкани на организма. При автоимунни заболявания на неизолирани от имунната система органи имунните реакции протичат под знака на свърхчувствителност от бърз тип.

В тази група се включват автоимунни заболявания на:

  • храносмилателната система – хроничен гастрит, ентерит, язвен колит, хроничен хепатит, цироза на черния дроб
  • хемопоетична система – хемолитични анемии, агранулоцитоза
  • отделителна система – някои видове гломерулонефрити
  • лекарствени болести

В статията автоимунни заболявания на неизолирани от имунната система органи ще бъде разгледана по-подробно автоимунната хемолитична анемия.

Автоимунна хемолитична анемия

Автоимунната хемолитична анемия се дефинира като повишена деструкция на червените кръвни клетки в присъствието на анти-RBC автоантитела със или без активиране на комплемента. Автоантителата се произвеждат както от тъкани, така и от циркулиращи самореактивни В-лимфоцити, след сътрудничество с Т-хелперни лимфоцити. Трети ключов фактор в анти-RBC автоимунитета е системата на комплемента, която е в състояние да индуцира директен елитроцитен осмотичен лизис чрез последователно активиране на мембранния атакуващ комплекс.
Освен това, автоантителата са способни да унищожат червените кръвни клетки чрез антитяло- зависима клетъчно-медиирана цитотоксичност, която е медиирана от цитотоксични CD8+ Т-клетки и NK-клетки, които носят мембранни рецептори за Fc-частта на имуноглобулин G (IgG). Накрая, активираните макрофаги, носещи Fc-рецептори, могат да разпознаят и фагоцитовите еритроцити, опонирани от автоантитела и комплемента. Докато директният комплемент медииран лизис се осъществява главно в циркулацията и черния дроб, антитяло-зависима клетъчно-медиирана цитотоксичност и фагоцитозата се появяват преференциално в слезката и лимфоидните органи.

Автоимунните хемолитични анемии могат да бъдат разграничени на базата на Ig клас на автоантитела и топлинни характеристики, тоест оптималната температура на реакцията с автоложни еритроцити. Автоимунната хемолитична анемия се класифицира като топла автоимунна хемолитична анемия или студена автоимунна хемолитична анемия, която включва студена аглутининова болест и пароксизмална студена хемоглобинурия. Тези класификации се основават на характеристиките на автоантитела, участващи в патогенезата на заболяването.

Причини за автоимунна хемолитична анемия

Автоимунната хемолитична анемия може да бъде причинена от редица различни класове антитела, като IgG и IgM антителата са основните причинно-следствени класове. IgG не е много ефективен при активиране на комплемента и ефективно се свързва с Fc- рецептора на фагоцитни клетки. Автоимунната хемолитична анемия, включващ IgG, обикновено се характеризира с фагоцитоза на червените кръвни клетки. IgM е мощен активатор на класическия път на комплемента, така че автоимунната хемолитична анемия, включващ IgM, се характеризира с комплемент медииран лизис на червените кръвни клетки. IgM също води до фагоцитоза на червените кръвни клетки, тъй като фагоцитните клетки имат рецептори за свързания комплемент. По принцип IgG автоимунната хемолитична анемия се осъществява в слезката, докато IgM – в Купферовите клетки – фагоцитни клетки на черния дроб.

Биопсия от костен мозък показва увеличен брой ядрени еритроидни прекурсори с обратно миелоидно до еритроидно съотношение. Наблюдават се и малък брой малки лимфоцити. Ядрените еритроидни прекурсори най-добре се различават с PAS-оцветяване, което подчертава тъмно оцветени ядра и липса на цитоплазмена PAS-позитивност.

PAS оцветяването показва множество ядрени еритроидни прекурсори и няколко гранулирани неутрофили и техните прекурсори с положително цитоплазмено оцветяване. Еритроидната хиперплазия е компенсаторна за периферната загуба на червени клетки в слезката.

Хистологията на костно-мозъчен аспират показва повишени ядрени прекурсори на червени кръвни клетки с мегалобластоидни промени. Мегалобластоидното съзряване обикновено е вторично в сравнение с дефицита на фолиева киселина, поради бързото преобразуване на клетките и изчерпването на фолатните хранилища.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова