Клинична патология на злокачествени тумори на белия дроб

Какво са злокачествени тумори на белия дроб?

Злокачествените тумори на белия дроб са много разнообразни, но сред тях със значителна честота (90-95%) е белодробният рак. Ракът на белия дроб, известен също като белодробен карцином, е злокачествен белодробен тумор, характеризиращ се с неконтролиран клетъчен растеж в тъканите на белия дроб. Този растеж може да се разпространи извън белия дроб чрез процеса на метастазиране в близка тъкан или други части на тялото. Повечето ракови заболявания, които започват в белите дробове, известни като първични белодробни ракови заболявания, са карциноми.

В световен мащаб през 2012 година ракът на белия дроб се е появил при 1,8 милиона души и доведе до 1,6 милиона смъртни случая. Това го прави най-честата причина за раково-свързана смърт при мъжете и второ най-често при жените след рак на гърдата. Най-често срещаната възраст при диагностицирането е 70 години.

Белодробен карцином

Белодробният карцином е сред най-агресивните и бързо развиващи се тумори, с лоша прогноза. Може да инфилтрира съседния белодробен паренхим и в медиастинума, да притиска или прораства хранопровода, трахеята, кръвоносните и лимфните съдове и приходящите там нерви. Може да метастазира по лимфен път в бронхопулмоналните, бифуркационните, паратрахеалните, надключичните, шийните и в други лимфни възли. В белодробния паренхим предизвиква карциномна лимфангиоза (lymphangiosis carcinomatosa), а в серозите – карциноза (carcinosis pleurae et pericardii).

Ракът се развива след генетично увреждане на ДНК и епигенетични промени. Тези промени засягат нормалните функции на клетката, включително клетъчна пролиферация, програмирана клетъчна смърт (апоптоза) и ремонт на ДНК. Тъй като се натрупват повече увреждания, рискът от рак се увеличава.

За възникване на злокачествени тумори на белия дроб се предполага, че съществена е ролята на тютюнопушенето, замърсения атмосферен въздух с индустриални канцерогени (бензспирен, арсенов оксид, петролни деривати, въглищен прах, никел, берилий, азбестов прах и други) и радиацията (висока заболеваемост у работещи в радиеви, кобалтови и уранови мини).

Статистическите проучвания безспорно показват, че рискът от развитие на белодробен карцином нараства пропорционално на продължителността и броя на изпушените цигари. Около 80% от болните са упорити тютюнопушачи. Многобройни други вещества, професии и експозиции на околната среда са свързани с рак на белите дробове. Международната агенция за изследване на рака заявява, че следните са канцерогенни в белите дробове:

  • Някои метали (производство на алуминий, кадмиеви и кадмиеви съединения, съединения на хром, съединения на берилий, основи на желязото и стоманата, съединения на никела, арсеник и неорганични съединения на арсени и добив на подземни хемати)
  • Някои продукти на изгаряне (непълно изгаряне, въглища, газификация на въглища, въглищен катран, производство на кокс, сажди и дизелови двигатели)
  • Йонизираща радиация (X-радиация, гама-излъчване и плутоний)
  • Някои токсични газове (метил етер и хлорометил етер)
  • Производство на каучук и прах от кристален силициев диоксид
  • Има малко увеличение на риска от рак на белия дроб при хора, засегнати от системна склероза

Най-често белодробният карцином е с бронхогенен произход и се развива от покривния и жлезния бронхиален епител. Възможно е да възникне в съседство на цикатрикс – цикатрикс-карцином (след инфаркт, травма, пневмокониози, грануломатозни инфекции като туберкулоза). В повечето от тези случаи обаче фиброзата е вторична реакция към тумора, отколкото паралелно развиваща се или предхождаща лезия. Около 1-2% от случаите той произхожда от пневмоцитите тип ІІ и е с пневмогенен произход.

Ракът на белия дроб се класифицира според хистологичен тип. Тази класификация е важна за определяне както на управлението, така и на предвиждането на резултатите от заболяването. Карциномите на белия дроб се категоризират според размера и появата на злокачествените клетки, наблюдавани от хистопатолог под микроскоп. За терапевтични цели се разграничават два широки класа: недребноклетъчен белодробен карцином и дребноклетъчен белодробен карцином.

По отношение на първичната локализация клинико-анатомично се различават централен (крайхилусен) и периферен белодробен рак.

Централен карцином

Централен карцином е една от неблагоприятните локализации на злокачествени тумори на белия дроб. Заема около 3/4 от случаите и се развива от първо-, второ- и треторазредните бронхи (проксималната част). Може да расте ендобронхиално (в лумена на бронха), тоест има екзофитен растеж или екзобронхиално, като инфилтрира ендофитно стената на бронха и околния паренхим.

Макроскопски в зависимост от начина на нарастване и стадия на развитие на заболяването, туморната тъкан може да предизвика циркулярно задебеляване на бронхиалната стена със стеноза на бронхиалния лумен, плаковидно задебеляване на бронхиалната лигавица с или без разязвяване и полиповидното й разрастване, което частично или напълно запушва бронхиалния просвет. Често централния карцином се разпространява по хода на бронхите – ветриловидна форма или прораства бронхиалната стена, като оформя масивен туморен възел със сивкаво-жълтеникав цвят, зърниста срезна повърхност, нерядко с огнищни некрози и кръвоизливи.

Периферният карцином се характеризира с това, че туморът се развива в периферията на белия дроб. Развива се от дистална част на сегментните, субсегментните, междуделчестите и вътределчестите бронхи.

Макроскопски се установява се различно голям възел. Много рядко, поради особено малкия си размер, може да бъде трудно установим или дори пропуснат. Обикновено в тези случаи се намират разпространени и далечни метастази. Рядко периферният карцином е локализиран в белодробния връх и прораства плеврата, гръдната стена, раменния и шийния нервен плексус – тумор на Панкоаст (Pancoast) . Клинично се проявява със синдром на Claude Bernanrd-Horner (миоза, птоза, енофталм) и анхидроза от страната на лезията.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова