Биполярно афективно разстройство (БАР)

Афективните разстройства са психични заболявания, при които първично е разстройството в настроението и емоциите. Обикновено афективните разстройства протичат циклично, като епизодите на депресия или мания се редуват със светли периоди, при които няма изразена симптоматика. При биполярното разстройство се наблюдава редуване на депресивни и манийни епизоди, между които може да има, но може и да липсват светли периоди.

От какво се причинява?

Към настоящия момент от развитието на психиатричната наука не е възможно да се определи еднозначно етиологичният фактор, отговорен за възникването на афективните разстройства. Определено значение имат следните причини:

  • Генетични фактори – установено е, че рискът за възникване на афективни разстройства сред роднини по пряка линия на болни се колебае между 15 и 45%, а при еднояйчните близнаци достига до 96%;
  • Биохимични теории – сочат като причина за възникването на афективни разстройства дисбалансът на опеделени невротрансмитери в ЦНС, представляващи биохимични съединения като: норадреналин, серотонин, допамин, ацетилхолин и някои други;
  • Хормонални нарушения – като основни се сочат патологични промени във връзките между хипоталамус, хипофиза, надбъбречна и тиреоидна жлеза;
  • Хронобиологични промени – изследва се значението на влиянието върху психиката на определени циклични промени, разположени във различни времеви интервали на годината и денонощието;
  • Конституционни особености – основоположник на тази теория е Ернст Кречмер (Е.Кretschmer), който обръща внимание върху корелацията между телесната структура и склонността на индивида да боледува от определено психично заболяване;
  • Фактори на средата.

Какви са болестните промени?

Основните промени, наблюдавани при афективните разстройства се установяват на молекулярно и биохимично ниво. За сега не е открит определен характерен морфологичен субстрат в мозъчната тъкан, който да се среща при този вид психично заболяване.

Какви са симптомите?

За биполярното афективно разстройство е характерно редуването на манийни и депресивни епизоди през определени времеви интервали. Между тези епизоди може да има светли периоди, но те могат да следват един след друг и без наличие на безсимптомна фаза.

Маниен епизод

Характерна е триадата – хипертимия, хипербулиятахипсихия. Често болните са сексуално разкрепостени и имат безразборни сексуални контакти. Вниманието им не се задържа дълго върху един обект или дейност. Предприемат рисковани финансови операции, които могат да доведат до загуба на значителни суми и други активи.
Нуждата от сън е сведена до минимум, като и около един час на денонощие е достатъчен и болните се чувстват отпочинали и бодри. Те като че ли са с неизчерпаема енергия. Не рядко пеят, танцуват, рецитират. Смехът и шегите им са заразителни и не дразнят околните, въпреки че се усеща неадекватността в държанието на манийните. Облеклото е екстравагантно и предизвикателно, жените използват много грим и силни парфюми. Болните се държат фамилиарно с околните.

Депресивен епизод

До голяма степен клиничната картина при депресията е противоположна на тази при мания. Тук характерната триада е следната – дистимияхипобулия, брадипсихия. Болните изглеждат забавени и са със силно понижена двигателна активност (съществуват форми с повишена двигателна активност). Апетитът им е намален, често страдат от безсъние. Обикновено се измъчват от мъчително чувство за вина за неподвластни на тях събития.
Особено мъчително за болните е усещането, че близките им са им безразлични и не изпитват характерните чувства на обич и привързаност. Обикновено симптоматиката е най-засилена сутрин при изгрев слънце. Основната опасност при депресивният епизод е от суицид, ето защо е добре по време на лечението болните да са в специализирана клиника и под постоянно наблюдение.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата на всички афективни разстройства е клинична. Поставя се след щателен оглед на болния, целенасочено интервю и анамнеза, която включва и задължителен разговор с близките на пациента. Прилагат се и специализирани тестове за откриване на ларвирана (скрита) депресия.

С какво може да се обърка?

Диференциалната диагноза на биполярното разстройство се прави с други психични разстройства в зависимост от фазата, в която се намира пациента. В манийна фаза се прави диференциална диагноза най-вече с маниен епизод и психотичен епизод. При депресивна фаза, заболяването трябва да се разграничи от депресивен епизод, посттравматична депресия и други заболявания, включващи в клиничната си картина депресивна симптонатика. Не бива да се забравя, че съществуват и смесени психози от типа на шизо-афективните разстройства.

Как се лекува?

В манийна фаза основно се прилагат антипсихотични препарати (невролептици). Докато в лечението на депресивната фаза водещи са антидепресантите, но е възможно и комбинирането им с невролептици. В светлите периоди се прилагат тимостабилизатори и литиеви препарати. При тежки случаи на неповлияващи се от медикаменти не е загубила значението си и електроконвулсивната терапия.

Как да се предпазим?

Трудно е да се посочи еднозначен метод за предпазване, имайки предвид неясната и многофакторна етиология на заболяването. Препоръчително е предпазването от хроничен стрес, редовните занимания със спорт и избягването на злоупотреба с психоактивни вещества.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Както при всички психични заболявания е важно да се съблюдават точно предписанията на лекуващия специалист и да се прилага наотклонно терапевтичното предписание. При усложнени случаи има своето място психологичната рехабилитация и санаториалното лечение. Избягването на психичната преумора е задължително, като от особено значение е подкрепящата семейна среда.