Анкилозиращ спондилит (Болест на Бехтерев)

Анкилозиращ спондилит (Болест на Бехтерев)

Анкилозиращият спондилит се отнася към групата на серонегативните спондилоартропатии (т.е. заболявания на гръбначния стълб и периферните стави, които прогресират до обездвижване и при които в кръвта не се установява наличие на ревматоиден фактор).

Болестта на Бехтерев е хронично възпалително заболяване, при което се засягат предимно гръбначния стълб и сакроилиачните стави и по-рядко периферните стави и околоставните инсерции. Възможни са прояви от страна на очите, сърцето, белите дробове.

Заболяването засяга преди всичко млади мъже на възраст 16 – 30 години. Жените боледуват 4 пъти по-рядко и при тях заболяването започва и протича по-атипично.

От какво се причинява?

Установено е, че основна роля за развитието на заболяването имат генетични фактори. Около 90 % от засегнатите са носители на антигена HLA-B27. Предполага се, че определена роля имат и някои инфекциозни фактори като причинителите на чревни инфекции от род Klebsiella.

Какви са болестните промени?

Патоморфологична основа на анкилозиращия спондилит е възпалителната ентезопатия: на залавните места за костта на сухожилията, лигаментите, ставната капсула. Успоредно с това се развива синовиит на междупрешленните и периферните стави. Най-често патологичният процес започва от сакроилиачните стави. Преходният възпалителен процес постепенно преминава в пълна анкилоза на ставите. В напреднали фази гръбнакът придобива вида на „бамбукова пръчка”.

Какви са симптомите?

Основната проява на заболяването е болката и постепенното ограничаване на подвижността. В началото болките са преходни. Наблюдава се лека сутрешна скованост в седалищната и поясно-кръстцовата област. Болките се засилват при физическо натоварване или смяна на времето и след това изчезват изведнъж. При напредване на заболяването сковаността става по-продължителна (над 30 мин), болките стават най-силни нощем и рано сутрин, трудно се повлияват от аналгетици.
Обикновено при мъже заболяването започва от сакроилиачните стави и прогресира нагоре по гръбначния стълб. При засягане на гръдния му отдел се появяват опасващи болки в гръдната област, затруднява се дишането. Постепенно гръбначният стълб вкостява, появяват се т. нар синдесмофити, ограничава се подвижността.

Типични за болестта са и т.нар ентезопатии – болка на залавните места на сухожилия, мускули и ставни връзки.

При различните типове болест на Бехтерев може да има и различно участие на периферните стави – форма със засягане само на гръбначния стълб; форма със засягане на гръбначния стълб, раменните и тазобедрените стави; форма със засягане на периферните стави; форма със засягане на малките стави на ръцете; форма със засягане на вътрешни органи.

Най-честите видове увреждания на вътрешни органи при анкилозиращия спондилит са: засягане на очите по типа на увеит или иридоциклит; засягане на сърцето – аортна регургитация, проводни нарушения; бъбреци – амилоидоза; бели дробове – върхова фиброза.

Лабораторни изследвания: Насочващо за диагнозата е установяване на HLA-B27 или кръстосано-реагиращи антигени на HLA-B27. От  пълната кръвна картина може да се установи ускоряване на утаяването на еритроцитите (СУЕ) или повишаване на C-реактивния протеин като израз на активност на заболяването.

Важна за диагнозата е рентгенографията на гръбначния стълб и сакроилиачните стави. Промените в рентгенографиите служат за систематизиране прогресията на заболяването в рентгенови класове.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата обикновено закъснява, тъй като оплакванията са неспецифични. Поставя се на базата на критериите за диагноза. В диференциално диагностичен план трябва да се отхвърлят останалите серонегативни спондилоартропатии, туберкулоза, дискова патология, метастази в прешлените.