[lwptoc depth=“1″]

Бяс

Бесът е вирусно инфекциозно заболяване, което засяга нервната система, протича с възбудна и паралитична симптоматика и завършва със смърт.

От какаво се причинява?

Вирусът на беса Rabies virus се отнася към сем. Rhabdoviridae. Вирусната структура има цилиндрична форма и съдържа РНК-ов геном. Той се култивира в клетъчни култури, като размножаването му предизвиква натрупване на характерни клетъчни включвания. Вирусът на беса не е издръжлив в околната среда и е чувствителен на действието на дезинфектанти.

Какви са болестните промени?

Бесът се отнася към зоонозните заболявания – основен източник и резервоар на инфекцията са животните, най-вече дивите хищници – лисици, вълци, чакали, котки, кучета и др. В природата вирусът циркулира между животните, които си го предават чрез ухапване. Вирусните частици се излъчват със слюнката на заразените животни, които се отличават с агресивност в поведението си. Вирусът навлиза в човешкия организъм при ухапване или при контакт на увредени лигавици със слюнка на заразено животно, но може да се предава и при трансплантации. Възприемчивостта към заболяването зависи от локализацията на ухапването.

Вирусът навлиза в нервните окончания в мястото на ухапването, където остава дни или месеци. До централната нервна система достига чрез ретрограден аксонален транспорт – по хода на аксоните на нервните клетки.

В засегнатите участъци се образуват специфичните за беса телца на Бабеш-Негри – агрегатни включвания в цитоплазмата на инфектираните неврони, които имат важно диагностично значение. Т.нар. телца на Ленц представляват струпвания от разрушени от вируса неврони.

В мозъка се развива полиоенцефалит – възпаление предимно на сивото мозъчно вещество. Засягат се различни мозъчни структури – хипокамп, ганглийни клетки, ядра в продълговатия мозък, клетки на кората, на малкия и междинния мозък. По еферентен път вирусът достига от нервната система до слюнчените жлези, носната лигавица и до много тъкани в организма.

Какви са симптомите?

Инкубационният период варира в широки граници – от няколко дни до няколко месеца. Заболяването стартира с неспецифични признаци – общо неразположение, психични нарушения, загуба на апетит, безсъние, главоболие. Появява се и сърбеж, болка, парестезии в мястото на ухапването. С прогресията на заболяването настъпва възбудният стадий. Появяват се спазми на гълтателната и дихателната мускулатура. При всеки опит за пиене на вода или само споменаването й възниква спазъм на гълтателната мускулатура – хидрофобия. При полъх срещу лицето на болния следва спазъм на дихателната мускулатура – аерофобия.
При болните се наблюдават внезапни признаци на страх и ужас и необяснима двигателна възбуда. Болните се изпъват като в опистотонус, след което настъпват тонично-клонични гърчове, които могат да доведат до спиране на дишането. В междупристъпните периоди болните изпитват смъртен страх, те са агресивни и имат халюцинации. На моменти съзнанието е ясно. В хода на болестта се развиват и симптоми от страна на други органи и системи (поради нарушения и на вегетативната нервна система) – нарушения в сърдечния ритъм, промени в телесната температура, кръвното налягане, увеличено слюноотделяне.

Обикновено при липса на интензивно лечение болните загиват още в първите пристъпи на хидро- и аерофобия.

След възбудния стадий следва паралитичният стадий и фаталният край. В някои случаи възбудни прояви липсват и след началните неспецифични симптоми настъпва парализа и смърт.

Поддържане живота на болните е възможно единствено в интензивни отделения със специална апаратура, въпреки това настъпват усложнения от страна на различни органи и системи, които също могат да бъдат причина за фаталния край.

Как се поставя диагноза?

Бесът спада към особено опасните инфекции. Всяка съмнителна симптоматика при ухапан от животно пациент особено в район, в който бесът е разпространен, насочва за бяс. За потвърждаване на диагнозата се използват материали, взети чрез биопсия от мястото на ухапване, слюнка, ликвор, урина, биопсия от мозъчна тъкан. Изследванията се извършват в специализирани лаборатории . Откриването на специфичните за болестта телца на Бабеш-Негри потвърждават диагнозата. Сецифични вирусни антигени могат да се докажат чрез експресни тестове и имунофлуоресцетен метод. Диагнозата може да се потвърди и чрез доказване на специфични антитела в серума срещу вирусните антигени. Използва се и PCR (полимеразно-верижна реакция).

С какво може да се обърка?

Възбудната фаза на болестта поради гърчовата симптоматика наподобява на гърчовите пристъпи при тетанус. Психичните прояви – агресия, халюцинации, неясно съзнание, смъртен страх наподобяват тези при алкохолния делир – delirium tremens. Паралитичният бяс трудно се различава от редица неврологични синдроми, протичащи с генерализирана парализа – енцефаломиелит с различна генеза.

Как се лекува?

При развило се вече заболяване лечението е симптоматично и неефективно. Удължаване на живота и намаляване страданието на пациентите става чрез апаратно поддържане на жизнените функции в интензивни отделения. Назначават се успокояващи, прочивогърчови, антипсихотични и аналгетични медикаменти. Препоръчва се инфилтриране на раната с хиперимунен антирабичен серум. Фаталният край е неизбежен.

Как да се предпазим?

Единственият шанс за спасение от заболяването е прилагането на профилактика при всяко неваксинирано лице, при което има риск от заразяване поради контакт на рана или наранена лигавица със слюнка от съмнително животно. Междувременно, ако има възможност за наблюдение над животното, то трябва стриктно да се следи 10 дни. Имунизацията се извършва по схема с убита ваксина. На неимунизирани лица ваксината се прилага по следната схема: в дена на ухапването, на 3-ти, 7-ми, 14-ти, 28-ми ден и реимунизация на 90-ти ден. Ако е правена ваксина в рамките на една година преди ухапването, приложението на имунизацията е 3-кратно: на 1-ви, 3-ти и 7-ми ден. Профилактика се препоръчва и на всички лица, изложени на риск – лица, работещи с животни, в специализирани лаборатории, разботещи с опасни биологични материали.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Незабавната профилактика по описаната схема е единственият начин за предпазване от развитие на заболяването и за избягване на фаталния край. Лечение на болестта не е открито. В интензивни отделения може да се удължи живота на заразените и да се намалят техните страдания, но смъртта е неизбежна.