Карбамазепинът притежава антиконвулсивен, аналгетичен, седативен и антидепресивен ефект и се прилага при:

• Епилепсия
• Остра мания и поддържащо лечение при биполярни афективни разстройства за превенция и редукция на рецидивите
• Синдром на алкохолна абстиненция
• Идиопатична тригеминална невралгия и тригеминална невралгия, дължаща се на мултиплена склероза (типична и атипична). Идиопатична глософарингеална невралгия;
• Болезнена диабетна невропатия
• Безвкусен диабет – централен тип; полиурия и полидипсия с неврохормонален произход

Мониторингът на концентрациите на карбамазепина осигуряват постигане на оптимален терапевтичен ефект, при редуциране на страничните ефекти и риска от токсичност.

Показания за провеждане на лекарствен анализ :

• начало на лечението
• установяване на индивидуалната ефективна концентрация и клиничния отговор на конкретната специфична доза
• всяко промяна на дозовия режим
• пуберитет или бременност
• незадоволителен ефект
• токсични прояви

Взема се Венозна или капилярна кръв от която се отделя серум.

• кръв се взема преди приемане на сутрешната доза
• необходимо е лекарството да е приемано поне 5-7 дни без промяна на дозата, като е спазван дозовия режим

За осигуряване на оптимален клиничен отговор и елиминиране на токсичност се препоръчва следната терапевтична концентрация на медикамента: 16.92 – 50.76 µmol/l

Приемът на някои лекарства влияе ли върху нивата на карбамазепина?

Да. Карбамазепинът може да взаимодейства с МАО-инхибитори, кумаринови антикоагуланти, хинидин, хормонални противозачатъчни средства, доксициклин, еритромицин, олеандомицин, изониазид, верапамил, дилтиазем, фенитоин, примидон, валпроева киселина, циметидин, литий.