Какво е CDT?

Трансферинът(Tf) е желязо-свързващ гликопротеин с мол. маса 80kDa. Синтезира се в черния дроб. Изпълнява ролята на транспортен белтък за железни йони. В серума се откриват няколко изоформи на трансферин, в зависимост от съдържанието на сиалова киселина(асиало-, моносиало-, дисиало-, трисиало-, тетрасиало-, пентасиало-, хексасиало-, хептасиало- и октасиалотрансферин). Първите три по-слабо сиализирани форми(CDT): асиало-Tf, моносиало-Tf и дисиало-Tf са не повече от 1.3%.

Защо и кога се изследва CDT?

Хроничната злоупотреба с алкохол нарушава гликозилирането на трансферин, в резултат на което се увеличават слабо сиализираните изоформи(CDT). CDT позитивира след ежедневна употреба на 50 до 80g. абсолютен етанол, за период от две до три седмици.

Индикации за определяне на CDT:

откриване на злоупотребата с алкохол и заболявания, предизвикани от алкохол; проследяване състоянието на пациенти след отказ от алкохол; откриване на рецидив; разграничаване на алкохолни от неалкохолни чернодробни заболявания; мониториране на хора с обществени отговорности; Определянето на CDT не е подходящо за скриниг, както и за идентифициране на хора, епизодично приемащи алкохол.

Условия за вземане на материал, подготовка и манипулация

Необходимият материал за изследване е венозна кръв(серум), взета сутрин до 10ч. на гладно

Отклонение от нормалните(референтни стойности)

За нормални се считат стойностите на CDT до 1.3%. Резултатите между 1.3 и 1.6% са гранични и изискват повторение на изследването след един месец. Патологични са резултатите за CDT над 1.6%.

Информация за лекари

Метод на определяне

Диагностична чувствителност

Диагностичната чувствителност е от 35-40% сред алкохолици, които консумират 100g. етанол/дневно. Според съобщени данни (Niemela O. Biomarkers in alcoholism. Clin Chimica Acta 2007;377:39-49) чувствителността на биомаркери за алкохолна злоупотреба(165 тежки пиячи, употребяващи 130g. етанол/дневно) е:

CDT 63% GGTP 58% MCV 45% AST 47% ALT 50% GGTP- CDT 90%

Диагностична специфичност. Предимства.

CDT е най-специфичният биомаркер за алкохолна злоупотреба. Счита се, че специфичността е между 82 и 100%. Резултатите за CDT могат да се повлияят от: възраст, BMI, тютюнопушене, анорексия, бременност, остра травма със загуба на кръв.