Чревна инвагинация при деца

[lwptoc depth=“1″]

Чревна инвагинация при деца

Инвагинацията представлява вмъкване на чревен сегмент в следващата го по-широка част на червото. Това води до частична, а впоследствие и до пълна чревна непроходимост – състояние известно като илеус.

Инвагинацията заема второ място сред острите хирургични заболявания сред децата до 14 години, след апендицита. Най-често се среща в ранна детска възраст – първите две години от живота.

От какаво се причинява?

Съществуват множество теории за произхода на инвагинацията, но нито една не може да даде точен отговор.

Най-много учени и клиницисти се обединяват около теорията за незрелостта на храносмилателната  система в първите месеци от живота. В нея рецепторите са по-чувствителни и могат да предизвикат контракция на червото при сравнително слаби стимули. Такива стимули могат да бъдат например въвеждането на нова храна в кърмаческа възраст, вирусни и бактериални инфекции, хематоми в чревната стена и др.

Незрелостта на храносмилателната система може да се разглежда като причина, а споменатите стимули като поводи за предизвикване на инвагинацията. При съчетание на по-силно изразени причина и повод се получава инвагинация.

Какви са болестните промени?

Много причини водят до спазъм на сегмент от червото. Той намалява диаметъра си и по този начин е възможно да се „вмъкне“ (инвагинира) в следващия го нормален  сегмент. Това води до спиране на чревния поток и постепенно  до пълна чревна непроходимост.

Инвагинацията може да е единична или множествена, а в зависимост от анатомията може да се инвагинира тънко в тънко черво, тънко в дебело и дебело в дебело черво. Най-често вгъването е между тънко и дебело черво в областта на т.нар илеоцекална клапа – границата между тънкото и дебелото черво.

Какви са симптомите?

Съществуват четири основни или кардинални симптоми, характерни за инвагинацията:

Болка

Ако детето е много малко то изпищява и свива крачетата към корема, ако е по-голямо се оплаква от внезапна коремна болка. Обикновено този болков пристъп продължава 10 – 60 сек. и се последва от безболков период 5 – 30 мин. В този период детето може да си заспи отново или да си продължи играта до следващия болков епизод. Макар и рядко, трябва да се спомене, че съществуват и безболкови инвагинации или такива, придружени с тъпа и нехарактерна болка.

Повръщане – в до 35% от случаите може да липсва.

Опипване на инвагинационен тумор.

Кръв в дебелото черво, която се открива при ректално туширане или изтича през ануса.

Съществуват и допълнителни нехарактерни симптоми – бледост на кожата, спиране на дефекацията, средно тежко до тежко общо състояние и др.

Как се поставя диагноза?

Мануално изследване – при това изследване лекарят палпира коремната област и установява, дали при натиск върху корема има болезненост и дали има контракция на коремната стена. При ректално туширане може да се установи кръв в ануса, а може да се опипа и самия инвагинат.

Контрастно рентгеново изследване – основно за поставяне на диагнозата. През ануса се вкарва въздух и се следи под рентгенов контрол изпълването на червото. Нарича се още пневмоколоскопия и дава ясна представа за положението и състоянието на инвагината.

С какво може да се обърка?

Инвагинацията може да се сбърка със всички заболявания на коремната кухина, даващи симптоми на чревна обструкция или перитонит – апендицитдивертикулит, илеус, перфорация на язва и др.

Как се лекува?

Пневмоколоскопия – понякога самото изследване, благодарение на вкарания под известно налягане въздух, успява да изкара инвагининирания сегмент от следващия го. По този начин изследването става и окончателна лечебна процедура.

Оперативно лечение – налага се при всички случаи, при които пневмоколоскопията не дава резултат или е невъзможно да се извърши.

Как да се предпазим?

Поради неясните причини, водещи до това състояние, е невъзможно да се посочат профилактични мерки.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След операция е необходимо да се следват препоръките на лекуващия лекар. Независимо от това е възможно отново да се получи инвагинация. Тогава терапевтичния план е същият като първия път.