Директен тест на Coombs

Директен тест на Coombs медипро

Директен тест на Coombs

LOINC 1007-4
Кратко наименование Директен тест на Кумбс
Пълно наименование на теста Директен антиглобулинов тест
Мерни единици Степен на аглутинация
Методика Колонноаглутинационна техника
Други имена DAT или директен тест на Coombs, директнен тест на Кумбс ;Direct antiglobulin test.poly specific reagent
Материал Пълна кръв в епруветка с EDTA
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 48 часа
Условия за пробовземане Задължително ЕГН и трите имена на пациента
Референтни стойности Няма

Какво е Директен тест Кумбс?

Директен антиглобулинов тест (DAT или директен тест на Coombs, директнен тест на Кумбс) се използва за доказване на антитела, фиксирани върху мембраната на червените кръвни клетки- еритроцитите.

Той се използва в диагностиката на:

  • Автоимунни хемолитични анемии
  • хемолитична болест на новороденото (ХБН)
  • реакции след преливане на кръв (посттрансфузионни реакция)

Сенсибилизираните in vivo (в организма) еритроцити с антитела от клас IgG и/или С(комплемент) се аглутинират от поливалентен античовешки антиглобулинов серум (ПАГС).

Използваните методи се базират на принципа на аглутинацията – колонна хемаглутинационна технология. Отчитането на резултата се извършва по четиристепенна скала като степен на аглутинация.

Интерпретация на резултата: Наличието на аглутинация показва, че изследваните еритроцити са сенсибилизирани с антитела от клас IgG и/или С (комплемент).

Защо и кога се изследва Директен тест на Coombs?

Директен тест Кумбс се препоръчва при следните случаи:

Тестът се използва в диагностиката на:

  • Автоимунни хемолитични анемии
  • хемолитична болест на новороденото (ХБН)
  • реакции след преливане на кръв (посттрансфузионни реакция)

Условия за вземане на материал, подготовка и манипулация

Взема се: Венозна или капилярнa кръв в епруветка с антикоагулант K2EDTA.

Eпруветката с антикоагулант K2EDTA (пълна кръв) се съхранява и транспортира при (2-8°С) до 24 часа.

Важно!

Кръвна проба от пациента, взета в епруветка с EDTA е най- подходяща за изследване на директен тест на Coombs (DAT).

EDTA хелатира Ca и Mg йони (необходим компоненти за активиране С3- комплемента).

По този начин предотвратява in vitro свързване на комплемента при пациенти с наличие на свободни в серума естествени студови автоантитела (например: анти-Н и анти-I).

Кръвни проби в епруветки с гел (серумни), особено тези, съхранявани в хладилник преди изследването, могат да покажат положителен DAT.

Като предотвратява подобни фалшиво положителни реакции in vitro, EDTA не пречи на откриването на комплемента, фиксиран върху еритроцитите in vivo (в организма на пациента).

Така директният тест на Coombs отразява състоянието ин виво, което е основната му цел.

Условия за вземане: Няма

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

Не се доказват патологични антиеритроцитни антитела фиксирани върху еритроцитната мембрана като нормална (референтна) стойност. Тогава резултатът се интерпретира като отрицателен.

При патологични състояния се доказва положителен директен антиглобулинов тест (тест на Coombs), който установява, че върху еритроцитната мембрана на пациента са фиксирани автоеритроантитела.

Резултатът се интерпретира като положителен.

При положителен директен антиглобулинов тест (тест на Coombs) е препоръчително да се назначат и проведат допълнителни имунохематологични тестове:

  • определяне на имуноглобулиновата характеристика на фиксираните върху еритроцитите антитела- най- често от клас IgM+ комплемент (С3 и С4) или само комплемент;
  • пълен скрининг за еритроантитела авто- ало-;

Кои са често задаваните въпроси за Директен тест на Coombs?

Колко време директният тест на Coombs може да остане положителен ?

Ако директният тест на Coombs е положителен в резултат на прекарана инфекция, прием на лекарства или несъвместимо кръвопреливане по отношение на еритроцитните антигени, той ще остане положителен в продължение на 48 часа до 3 месеца. Ако директният тест на Coombs е положителен поради автоимунно заболяване, възможно е тестът да остане положителен в продължение на дълъг период от време (хронично), независимо от провежданата терапия. В такива случаи може да се наблюдава намаляване на степента на аглутинация в резултат на лечението.

Ако майката има несъвместимост с плода от една бременност, ще има ли такава несъвместимост при всяка следваща бременност?

Дали при следваща бременност ще има несъвместимост майка- плод, зависи от това, дали еритроцитите на бебето имат антигени, към които са насочени антителата на майката.

При несъвместимост майка- плод по отношение на еритроцитните антигени, майката може да изработи антитела, насочени срещу червените кръвни клетки на бебето. Антителата от клас IgG преминават плацантарната бариера, попадат в кръвообръщението на плода и се фиксират към неговите еритроцити. В такива случаи, при изследване на еритроцити от пъпна връв директният тест на Coombs на новороденото е положителен. Новороденото може да се роди хемолична болест на новороденото (ХБН)

Когато една майка е Rh-отрицателна, тя може да изработи анти- D антитела срещу антигените на еритроцитите още при първото си Rh D (+)положително дете, ако не бъде профилактирана с анти- D имуноглобулин.

Доказването на анти-D антитела при първа бременност е трудно, тъй като концентрацията им е много ниска.

Родените Rh(D) положителни деца от първа бременност на Rh(D) отрицателна майка рядко развиват симптоми на хемолитична болест, но могат да имат положителен директен Coombs.

В случаите когато майката е била имунизирана преди бременността е възможно детето от първа бременност да развие тежка ХБН. Най-често това се наблюдава, когато жената е била трансфузирана с Rh(D) положителна кръв.

Кръвопреливането се явява по-добър антигенен стимул отколкото малките по обем трансплацентарни хеморагии ( преминаването на еритроцити от плода в кръвообръщението на майката).

Обикновено първото засегнато от ХБН дете е от втора или последваща бременност.

Всички последващи Rh (+)положителни деца могат да бъдат засегнати от анти- D антитела от майката.

ХБН в резултат на анти- D антитела е сравнително рядко заболяване на плода и новороденото, поради факта че повечето Rh-отрицателни майки се изследват и профилактират по време на бременността и след раждането с анти- D имуноглобулин.

Хемолитичната болест на новороденото при АВО несъвместимост майка-плод се среща 6-7 пъти по-често от Rh(D) ХБН.

Тя протича много по-леко в сравнение с другите форми на ХБН.

Обикновено се засягат децата от кръвна група А или В, родени от майка с кръвна група О.

ХБН-АВО може да се развие още при първа бременност.

Всяко бебе (с А, В кръвна група) от първа и последваща бременности на майка от кръвна група O може да има хемолитична болест на новороденото в резултат на АВО несъвместимост майка- плод.

Други антитела с различна специфичност, могат също да станат причина за ХБН, поради което се препоръчва пълен скринининг за антиеритроцитни антитела да бъде провеждан на всички бременни жени трикратно по време на бременността- на трети, шести и девети лунарен месец. .

Информация за лекари

Директен тест Кумбс се препоръчва при следните случаи:

При автоимунни хемолитични анемии:

Директният тест на Кумбс в повечето случаи е положителен в резултат на фиксиране на авто-еритроантитела, насочени срещу антигени от мембраната на собствените еритроцити. Фиксирането на антителата (сенсибилизиране) става в организма (in vivo). Еритроцитите с фиксирани върху тях антитела се разрушават по- бързо, отколкото са компенсаторните възможности на организма за производство на нови червени кръвни клетки- развива се хемолитична анемия.

Наличие на антитела, насочени към антигените на собствените еритроцити се наблюдава при:

• други автоимунни заболявания, като системен лупус еритематодес и др.

• злокачествени заболявания- лимфом, хронична лимфоцитна левкемия и др.

• инфекции- микоплазмена пневмония, мононуклеоза и др.

• в резултат на прилагането на някои лекарства, като пеницилин и др.

При хемолитична болест на новороденото (ХБН):

Положителния директен антиглобулинов тест показва, че еритроцитите на новороденото са сенсибилизирани от антителата от клас IgG, преминали от майката.

Той е добър предиктор на ХБН. Но не винаги новородени с положителен директен Coombs развиват ХБН.

Напротив, в много случаи техните еритроцити имат нормална преживяемост, съответна на възрастовите особености.

За разлика от Rh(D) ХБН, при АВО несъвместима бременност много рядко се установява положителен директен Cooms при изследване на еритроцитите от пъпна връв, независимо че заболяването може да бъде клинично изявено.

Хемолитична болест на новороденото може да се дължи на много и различни по специфичност алоеритроантитела от клас IgG: например антитела от системата Rhesus, Kell, Duffy, Kidd, MNSs, LW и др.

Диагнозата ХБН се поставя въз основа на клиничните симптоми и стойностите на хемоглобина и серумния билирубин.

При съмнение за реакции след преливане на кръв (посттрансфузионни реакции):

Изследват се кръвни проби от пациента, взети преди и след кръвопреливането.

Отрицателен директен тест на Coombs преди кръвопреливането и положителният директен тест на Coombs на еритроцитите взети след трансфузията е сигурно доказателство за имунна деструкция, но отрицателния резултат не може да изключи имунния конфликт.

При допълнителното изследване с моноспецифични антиимуноглобулинови серуми (директен диференциран Coombs), се доказват фиксирани антитела от клас IgG или IgG+C’ или само C’.

Чрез последваща елуция тези антитела се отделят от еритроцитната мембрана и се идентифицират.

Провеждат се и редица допълнителни изследвания: серумът от пре- и пост-трансфузионните проби, както и серумът от прелятата единица кръв се изследват за наличие на алоеритроантитела.

При положителен резултат от директния тест на Кумбс е необходимо да се определи:

  • Имуноглобулинова характеристика на фиксираните еритроантитела- директен диференциран тест на Coombs с моноспецифични тест- реагенти;

При положителен резултат от изследването за директен тест на Coombs и след определяне на имуноглобулиновата характеристика на фиксираните върху еритроцитите антитела, е необходимо да се определят с поредица от допълнителни тестове:

  • Скрининг за антиеритроцитни антитела– автоеритроантитела/алоеритроантитела свободни в серума
  • температурна характеристика на антителата, т.е. дали са „студови“ или „топли“
  • Специфичност на еритроантителата
  • Титър на еритроантителата

Информация за партьори