Образуваният в процеса на кръвосъсирване съсирек (фибрин) подлежи на разграждане, което се осъществява от фибринолитичната система на плазмата. Основен ензим в тази система е плазминът. Плазминът разгражда както неразтворим, така и разтворим фибрин и фибриноген. В резултат се образуват различни продукти, които се обозначават с общото понятие ФДП (FDP – fibrin/fibrinogen degradation products). D-димерът (DD – димери между 2 D-фрагмента) е един от крайните продукти на фибринолизата, получен от разграждането на фибрин, стабилизиран от фактор ХІІІа – фибрин i (i- insoluble -неразтворим). Той е най-малкия фибрин-деградационен продукт с кръстосани връзки.

FDP се образуват при фибриногенолизата и при фибринолизата, а само DD – при фибринолизата:

Появата на D-димери в плазмата е показател за съществуване на фибрин в кръвта, разграден до фибринови фрагменти, вследствие на вторична фибринолиза. Повишените стойности не могат да послужат за изясняване причината за образуване на фибрин, както и за локализиране на процеса. Очакват се при:

ДИК синдром (дисеминирана интравазална коагулопатия) – D-димера е чуствителен маркер за диагнозата на ДИК. Мониторирането му може да се използва за:

• потвърждение или отхвърляне на предварителна диагноза ДИК синдром
• определяне на потенциалния риск при пациенти с наличен ДИК синдром
• проследяване ефекта на започната терапия

-тромбоза, включително на дълбоките вени на крайниците; -белодробен тромбоемболизъм; -миокарден инфаркт; -чернодробни заболявания с намаляване на чернодробния клирънс; -бъбречни заболявания, включително бъбречна недостатъчност; -при пациенти на хемодиализа; – отхвърляне на трансплантиран орган; -след хирургични операции, масивни изгаряния; -еклампсия, вътрематочна смърт на плода; -при пациенти със злокачествени тумори (туморната тъкан е покрита с фибринова мрежа); -тежки инфекции; -левкемии;

Общите ФДП и D-димера се повишават леко при бременност.