[lwptoc depth=“1″]

Хиперметропия (Далекогледство)

Хиперметропията е най-честата рефракционна аномалия и се среща при около 50% от хората.  При това състояние фокусът на оптическата система не попада точно върху ретината, а лежи зад нея. Това води до характерни оплаквания и необходимост от консултация със специалист по офталмология.

От какаво се причинява?

Окото с нормална рефракция се нарича еметропично. При него образът на наблюдавания обект, независимо дали е близък, или далечен, се формира върху ретината. Благодарение на акомодацията лещата променя постоянно формата си и съответно пречупвателната си способност, в зависимост от разстоянието, на което се намира наблюдавания обект, така че да се запази ясния образ. При поглед в безкрайността (над 5 метра) еметропичното око вижда спонтанно, без да се включва акомодацията.

Когато образът на наблюдавания обект не се формира върху ретината, зрението е замъглено, неясно. Състоянието се нарича аметропия или рефракционна аномалия. Понятието аметропия обобщава всички рефракционни аномалии: хиперметропияпресбиопиямиопия и астигматизъм. Коригирането на тези аномалии става чрез корекционни стъкла, контактни лещи или рефрактивна хирургия.

По правило тези състояния са двустранни, симетрични, но ако има разлика в рефракцията на двете очи, се говори за анизометропия.

Степента на аметропията се определя от стойностите на корекционните лещи, необходими за възстановяването на еметропията и се измерва в диоптри.

Като причини за възникване на хиперметропията се сочат:

  • Слаба пречупваща сила на оптичните очни среди;
  • „Малко око” – по къса предно-задна ос на очната ябълка.

Какви са болестните промени?

Най-често обективни патологични изменения не се наблюдават. Но при високостепенната хиперметропия може да има лека хиперемия и незначително проминиране на назалната половина на папилата – състояние наречено хиперметропичен псевдоневрит.

Какви са симптомите?

Хиперметропът вижда добре надалече, благодарение на постоянното напрягане на акомодацията, затова се нарича и далекогледство.

Далекогледството бива 3 степени:

  • Слабо – до 2 Д (Диоптъра);
  • Средно – от 2 до 5 Д;
  • Силна – над 5 Д, която се среща сравнително рядко, а при хиперметропия над 10 Д състоянието граничи с микрофталм.

Според изявата си хиперметропията се дели на:

  • Явна (hypermetropia manifesta) – измерва се чрез субективния метод за изследване на рефракцията. Най-силното (+) стъкло, поставено пред окото, с което пациентът вижда най-добре оптотипите ДДД, съответстващи на зрение 1,0 – 1,5, показва явната хиперметропия;
  • Тотална (hipermetropia totalis) – измерва се след атропинизация (накапване на атропин в окото, което води до парализа на цилиарния мускул, съответно на акомодацията). Тя винаги е по-високостепенна от явната;
  • Латентна (hipermetropia latenta) – изчислява се като от тоталната се извади явната хиперметропия, т.е. това представлява хиперметропията, която се коригира чрез напрежение на акомодацията. Колкото е по-млад пациентът, толкова по-голям е относителният дял на латентната хиперметропия и обратното. При 60-годишните пациенти тоталната и явната хиперметропия се изравняват, поради намаляването на възможностите за коригиране чрез акомодацията.

Младите пациенти с тази рефракционна аномалия виждат ясно надалеч чрез спонтанно, неосъзнато напрягане на акомодацията при поглед надалече и съответно при поглед наблизо. Това продължително напрягане на акомодацията обаче води до хипертрофия на цилиарния мускул. Продължителното пренапрягане на акомодацияа (четене например) води до умора на същия този цилиарен мускул, проявяваща се с акомодативна астенопатия – отслабване на акомодативните способности. Оплакванията на пациента са:

  • При продължително гледане наблизо образите стават неясни, сливат се, размазват се;
  • Усещане за натиск, тежест, болка в очите и челото;
  • Главоболие;
  • Като усложнение на некоригираната хиперметропия често се наблюдават конюнктивити, блефарити, халацион.

Зрителната острота при слаба и средна степен на хиперметропия в млада възраст е 1,0 или повече, т.е не изисква корекция. С напредване на възрастта обаче, зрителната острота започва да се понижава и пациентът се нуждае от корекция на вече явната си хиперметропия, за да коригира яснотата на зрението си най-напред наблизо, а впоследствие и надалече. При силното далекогледство в ранна възраст, въпреки че може зрението да е добро, е наложителна корекция, за да се предотврати евентуално развитие на страбизъм.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя по анамнестичните данни и данните от проведените офталмологични изследвания – рефрактометрия.

С какво може да се обърка?

Състоянието не е трудно за диагностициране и лесно се разграничава от други заболявания със сходна симптоматика.

Как се лекува?

Корекцията на далекогледството се извършва със конвексни конвергиращи (събирателни +) стъкла. При младите хиперметропи се коригира само явната хиперметропия, т.е. дава се такова (+) стъкло, с което окото вижда най-добре надалече. При по-възрастни пациенти се налага изписване на два чифта очила – едните за корекция само на явната хиперметропия, които се носят постоянно, а другите за корекция на пресбиопията и явната хиперметропия едновременно, които се носят за работа наблизо.

При състояния след премахване на лещата – афакия, се получава силна хиперметропия, поради факта, че лещата има пречупвателна сила около 23 Д. Афакията може да се коригира чрез събирателни стъкла (+) 10-12 Д, поставени пред окото. Разликата в диоптрите зависи от разстоянието от разстоянието между стъклото и роговицата, както и от рефракцията преди отстраняването на лещата.

Как да се предпазим?

За съжаление към настоящия момент няма ефективна профилактика на това състояние, освен общите щадящи мероприятия за очите – редовна почивка, избягване на продължителна работа с компютър или четене и т.н.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След диагностициране и определяне тежестта на хиперметропията е необходимо да се прецени нужна ли е корекция със събирателни стъкла или коригирането може да се отложи. Важно е да се знае, че при некоригирана хиперметропия често се развива конвергентно съдружно кривогледство поради необходимостта от непрекъснато акомодиране, което пък от своя страна води до постоянно напрежение на конвергенцията. При далекогледството по-често се развива глаукома в напреднала възраст. Ако не се коригира хиперметропията, по-често се наблюдават конюнктивити и блефарити.