[lwptoc depth=“1″]

Аскаридоза (Опаразитяване с детски глист)

Аскаридозата е хронична хелминтоза която протича с белодробни, алергични и абдоминални прояви. Хелминтите са паразитни червеи, които се разделят на 3 класа: Nematodes – кръгли червеи (напр. Ascaris, Trichinella), Cestodes – плоски червии (напр. говежда, свинска, кучешка тения) и Trematodes – плоски, смучещи червеи (напр. шистозоми, фасциоли и др.).  В организма на човека могат да паразитират над 250 вида червеи от тези три класа. Някои видове са широко разпространени в нашата страна, но ежегодно се внасят от чужбина и нехарактерни за страната ни видове.

От какаво се причинява?

Причинител на аскаридозата при човека е детският глист – Ascaris lumbricoides от род  Ascaris. Паразитите са с вретеновидна форма, белезникави на цвят. Задният край на женските е конично заострен, а на мъжките – кукообразно завит. Женските индивиди имат големина 15-20 см, а мъжките 20-40 см. Тялото на аскарисите е покрито с дебела кутикула. Половозрялата женска снася около 250 000 яйца на денонощие, които са разнообразни по вид и големина.

Какви са болестните промени?

Биологичният цикъл на глистите се състои от паразитен стадий в гостоприемника и непаразитен в околната среда. Възрастните червеи паразитират най-често в тънкото черво. Опаразитеният човек отделя с изпражненията си яйцата на хелминтите във външната среда. При благоприятни условия на околната среда яйцата се развиват, узряват и ларвите търпят по-нататъшно развитие. Ларвите преминават през няколко стадия на развитие. При поглъщане от човек на инвазиоспособни яйца (с ларви втори стадий), те преминават в тънкото черво, където се разрушава тяхната черупка и ларвите се освобождават. След това те извършват сложна миграция в продължение на около 2 седмици.
Тази миограция е ентеро-хепато-пулмо-ентерална, т.е от червата, през черния дроб, белия дроб и отново в червата.  Прониквайки през стената на червата новоизлюпените ларви чрез кръвообращението попадат в черния дроб. Оттук отново по кръвен път ларвите достигат до белите дробове. Чрез ресничестия епител на бронхите и трахеята ларвите достигат до гърлото, поглъщат се и отново попадат в тънкото черво. Тук паразиттите нарастват и достигат полова зрялост. Мъжките умират след копулация, а женските – след снасяне на яйцата. Възрастните паразити могат да живеят в човека до една година, а целият биологичен цикъл се осъществява за 2-3 месеца.

По време на миграционната фаза на паразита настъпват процеси на сензибилизация в организма, под действие на обменните продукти на мигриращите в кръвта ларви. Аскарисните алергени са силни паразитни алергени. Това обяснява реакциите на обща и местна свръхчувтвителност – белодробни инфилтрати, хипереозинофилия, грануломатозен хепатит, повишени стойности на ИгЕ, ангионевротичен оток и др. При паразитиране на хелминтите в червата се развиват прояви на интоксикация на организма с продукти от обмяната на възрастните паразити. Появяват се и нарушения на функцията на храносмилателния тракт. Освен това аскарисите имат и имуносупресивно въздействие върху организма.

Описаният биологичен цикъл показва фекално-оралният път на заразяване на човека. Аскаридозата е перорална геохелминтоза-антропоноза. Източник на инфекцията е опаразитеният човек, а фактори на предаване на инфекцията са замърсените с аскарисни яйца вода, хранителни продукти, ръце и битови предмети.

Какви са симптомите?

Клиничната картина се определя от особеностите на биологичния цикъл на паразита. По време на миграционната фаза заболяването може да протече безсимптомно или с алергични прояви – еозинофилна пневмония (еозинофилен инфилтрат на Льофлер), кръвна еозинофилия, уртикария и др. Скоро след заразяването се проявяват и общоинтоксикационни явления – обща слабост, повишена температура, хепатоспленомегалия, нерядко сърбеж по кожата и конюктивите, увеличени лимфни възли и др.
Характерен е белодробният синдром – суха кашлица, отделяне на слузни храчки, кръвохрак, цианоза, болки в гръдния кош. В храчките могат да се открият ларви. След 2-3 месеца от заразяването започва чревната фаза от развитието на паразита. Могат да се появят намален апетит, гадене, повръщане, диария или запек, болки в корема, раздразнителност, главоболие, неспокоен сън.
Могат да настъпят и усложнения – остра чревна непроходимост (илеус), перфорация на чревната стена, перитонит, абсцес на черния дроб, холангиохепатит при запушване на жлъчните пътища, панкреатит.  Възможно е при повръщане, попадане на аскарисите в дихателните пътища и настъпване на смърт поради механична асфиксия. Поради имуносупресията, която настъпва при опаразитяване, се благоприятства и развитието на вторични инфекции.

Как се поставя диагноза?

При съмнение за опаразитяване с глисти е необходимо да се вземе материал за изследване – фекални проби, повърнати материи, кръв, урина и др. Вземат се и проби от външната среда (води, почви, предмети, храни).  При огледа на изследвания материал могат да се видят единични паразити. Най-сигурно диагнозата се поставя при наличие на яйца в изпражненията. Яйцата се откриват при микроскопиране по характерната си морфология. Микроскопирането може да стане, както върху нативна фекална намазка, така и при използване на обогатителни хелминтоовоскопични методи.
По време на миграционната фаза на заболяването диагнозата се поставя трудно. Установяването на хипереозинофилия в кръвта има насочващо значение. Рентгеновото изследване на белия дроб може да открие преходни инфилтрати. Могат да се изследват отделени храчки, в които нерядко се откриват еозинофилни клетки, еритроцити, кристали на Шарко-Лайден. Могат да се използват имунологични методи – ELISA, имунофлуоресценция, реакция микропреципитация и др.

С какво може да се обърка?

В миграционната фаза заболяването следва да се диференцира основно от бактериални и вирусни пневмонии. Чревният стадий клинически прилича на други чревни хелминтози – стронгилоидоза, анкилостомидози, тенидози, хименолепидоза, трихоцефалоза, не трябва да се забравят и някои неинфекциозни възпалителни заболявания на гастро-интестиналния тракт, които могат да имат сходна клинична картина.

Как се лекува?

По време на миграционната фаза основното лечение е противоалергично – антихистаминови препарати. В чревната фаза утвърден ефект имат мебендазол, левамизол, албендазол, тиалбендазол и други антихелминтни препарати. Приемат се според килограмите на пациента.

Как да се предпазим?

Основно значение за профилактиката има строгата лична хигиена. Плодовете и зеленчуците трябва да се измиват старателно. Необходима е добра хигиена на ръцете особено при деца преди всяко хранене. Профилактиката включва и обществени мерки – хигиенизиране на населените места – водоснабдяване, канализационна мрежа, обезвреждане на животинските и човешките отпадъци.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

В широк план за целите на профилактиката е важно ранното откриване и навременното лечение на опаразитените лица и контактните с тях хора. Необходима е здравна просвета сред населението с цел прекъсване пътищата на разпространение на паразита. Не на последно място навременното лечение е от съществена важност за предотвратяване настъпването на усложнения, които могат да бъдат със сериозни последици.