Диария

Диария – видове, причини, механизъм и хранене

Диарията представлява отделяне на голям брой воднисти или кашави изпражнения, съпроводено обичайно с промяна в ритъма на дефекация – повече от 3 изхождания на ден. Въпреки ясните критерии, които се поставят в това определение, диарията зависи от индивидуалните особености на човек. Например, ако той нормално ходи веднъж на 2 дни по голяма нужда, то изхождането на воднисти или кашави изпражнения 2-3 пъти на ден, се счита за диария.

Диарията (разстройство) е неспецифична, стандартна реакция спрямо дразнител, която цели очистване на долните отдели на храносмилателния тракт. Ето защо различни чревни нарушения и заболявания могат да причинят това оплакване. Разстройството само по себе си е симптом, а не самостоятелно заболяване.

Видове диария

Според продължителността на оплакванията диарията се дели на следните разновидности:

• Остра диария – най-често срещаният вид, който се появява внезапно и изчезва също толкова внезапно. Обикновено не се съпровожда от никакви усложнения при възрастни. Острите диарии при деца и кърмачета все пак могат да доведат до дехидратация.

• Продължителна диария – трае от няколко дни до няколко седмици. Може да бъде признак на по-сериозно заболяване като чревни инфекции, възпалителни заболявания на тънкото и дебелото черво и др.

• Хронична диария – продължава месеци и години. Почти винаги е проевление на хронично заболяване с различна тежест.

По-продължителните диарични състояния могат да причинят сериозни усложнения, особено при кърмачета и малки деца.

Причини за диария

Причините за появата на остра диария обичайно не крият опасност за здравето на човека и се дължат на диетични грешки, леки инфекции на червата, дисбактериоза на чревната микрофлора и пр. Хроничните диарии обаче могат да бъдат резултат както от функционални нарушения като например синдрома на дразнимото дебело черво, така и от хронични възпалителни процеси на дебелото и тънкото черво, тумори и др.

По-долу ще представим някои от най-честите причини за диария:

• Инфекции на долните отдели на гастроинтестиналния тракт. Такива с вирусните и бактериалните инфекции. Най-честите вирусни причинители на диария са ротавирусите, цитомегаловирусите, грипните вируси, херпес симплекс и др. Вирусните инфекции преминават бързо и без последствия. Бактериалните причинители могат да бъдат Escherichia coli (E. coli), Campylobacter, Salmonella, Shigella и др. Инфекциозните причинители попадат в червата чрез храната или водата, които човек консумира.

• Диетични грешки. При прекомерна консумация на хранителни продукти с лаксативно действие или при свръхчувствителност към определени храни е честа причина за диария.

• Функционални чревни разстройства. Диарията е симптом на синдрома на дразнимото дебело черво.

• Паразити. Паразитите могат да бъдат причини за разстройство и други смущения на храносмилателния процес. Най-честите причинители на диария са Cryptosporidium, Giardia lambli и Entamoeba histolytica.

• Реакция към лекарства. Голям брой лекарствени медикаменти могат да причинят диария като странично действие.

• Възпалителни заболявания на дебелото черво. Това са хроничният улцерозен (язвен) колит, дивертикули, болест на Крон и др.

• Заболявания на тънките черва (по-рядко). Различни паразитози, глутеновата ентеропатия (особено при деца) и болест на Крон.

• Тумори на храносмилателната система. В такива случаи се касае за хронична диария, която се появява в резултат на слузообразуващи тумори или при механично дразнене на ампулата при прораснали тумори – съпровождат се с тенезми.

Механизъм за развитие на диария

Първият защитен механизъм за очистване на червата е засилената перисталтика. Тя се осъществява посредством оживено съкращаване на гладката мускулатура на червата. В по-тежките случаи се съпътства с болезнени спазми.

Следващият механизъм за очистване на червата е секрецията на вода и заедно с нея на електролити. При малки деца това може да бъде много опасно, тъй като загубата на големи количества калий протича изключително тежко.

Възможна е и появата на патологични секрети във фекалните маси. Такива са прекомерното количество слуз и кръв. Кървенето от гастроинтестиналния тракт може да се прояви с различен цвят на изпражненията (виж по-долу).

Характеристики на диария

От значение за деференциалната диагноза на болестта са следните характеристики:

Цвят на изпражненията. Нормално цветът на фекалиите зависи от хранителния режим и варира във всички нюанси на кафявото – тъмно кафяв (почти до черен) цвят при преяждане с месо и белтъчини и светъл при хранителен режим с предимно въглехидратна компонента. Ако е налице пигмент в храната, фекалиите могат да придобият най-различен цвят.

Цветът на фекалиите може да се промени и от патологичен процес в тялото. Например при жълто-зеленикави изпражнения най-вероятно се касае за инфекция на дебелото черво.

При наличие на кръвотечение от храносмилателния тракт цветът на изпражненията може да бъде от аленочервен, по-тъмно червен примесен със съсиреци или катранено черен. Аленочервеният цвят е характерен за хемороиди, а кръвта най-често е посипана върху фекалиите. Колкото по-нагоре е кръвотечението в храносмилателния тракт, толкова кръвта потъмнява. Ако кървенето е разположено в тънкото или дванадесетопръстника, то цветът на фекалната маса ще бъде катранено черен (мелена). Изпражненията при мелена са кашави, диарични, често добре оформени и имат неприятна миризма. Мелената е задължителна индикация да посетите вашия лекар.

Консистенция на изпражненията. Както вече изтъкнахме фекалиите при диария могат да бъдат воднисти, най-вече при инфекциозни причинители, и кашави при възпалителни заболявания на червата.

Общото правило е, че при по-рядка консистенция на фекалиите проблемът може да се реши в доболнична обстановка. Когато обаче изпражненията са по-кашави (с или без кръв) и диарията датира от няколко седмици или месеца трябва да се потърси задължително лекарска помощ.

Хранене при диария

Въпреки че създава известно неудобство, храненето по време на диария се препоръчва, особено ако става въпрос за инфекция или дисбактериоза на червата.

Продължителното гладуване може допълнително да утежни състоянието, защото се нарушава размножаването на естествената микрофлора в червата. Последната предпазва червата от болестотворни микроорганизми. Затова най-добре е човек да започне захранване със сухи храни като обикновени бисквити, препечен хляб, ориз, картофи, нетлъста риба.

Препоръчва се консумацията на пребиотици и пробиотици, които „подсилват“ полезните чревни микроорганизми.