Дифузен склерозиращ гломерулонефрит
Какво е дифузният склерозиращ гломерулонефрит?
Дифузният склерозиращ гломерулонефрит е краен общ път на първичните гломерулонефрити. На този етап те губят морфологичната си специфика заради напредналите склеротични изменения, а клиничната картина се владее от хронична бъбречна недостатъчност.
Много от гломерулонефритите протичат подмолно и първата биопсия се предприема едва когато бъбреците са изчерпали компенсаторни си възможности. В тези случаи дифузен склерозиращ гломерулонефрит е първа диагноза, но не и първично заболяване.
Патологични характеристики
Макроскопски при дифузен склерозиращ гломерулонефрит двата бъбрека са симетрично силно умалени. Декапсулацията им е умерено затруднена, коровата повърхност – светлокафеникава, дребнозърнеста. На срез кората е силно стеснена, в кортико – медуларната зона зеят прерязаните склерозирани дъговидни артерии, медулата също е атрофична. Огледалните срезни повърхности са черупковидно хлътнали, а около легенчетата вакатно е разраснала мастна тъкан. Лигавицата на пиелона не е променена.
Микроскопски при дифузен склерозиращ гломерулонефрит само в единични гломерули могат да се намерят следи от първичното заболяване. Почти всички останали гломерули са хиалинизирани, безклетъчни, с намалени размери. Отлагането на PAS-позитивния хиалин се дължи на улавяне на плазмени протеини и нарастване на синтетичната функция на мезангиума (натрупване на мезангиален матрикс и колаген). Около отделни хиалинизирани гломерули могат да се намерят лимфоидни инфилтрати.
Нефроните, чиито гломерули са засегнати, загиват и на тяхно място в кората и в медулата разраства съединителна тъкан. И в стадия на гломерулонефритна нефросклероза обаче единични гломерули и прилежащите им каналчета остават незасегнати и дори хипертрофират. Те поддържат минималната бъбречна функция в крайния стадий. Артериалната хипертония, предизвикана от гломерулонефрита, дава отпечатък върху бъбречните съдове, в които се намира вторична артериолосклероза.
Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова