ДНК тест за определяне на Mycoplasma genithalium, Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum
ДНК тест за определяне на Mycoplasma genithalium, Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum
LOINC | |
---|---|
Кратко наименование | Микоплазми и Уреаплазми ДНК |
Пълно наименование на теста | ДНК тест за определяне на Mycoplasma genithalium, Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum |
Мерни единици | Не се прилага |
Методика | PCR |
Други имена | |
Материал | Ендоцервикален секрет, вагинален секрет, уретрален секрет, урина. |
Условия за транспорт и стабилност | 2-8º C, до 24 часа |
Условия за пробовземане | Сутрин, на гладно или по схема, предписана от лекар |
Референтни стойности | Не се прилага |
Какво е ДНК тест за определяне на Mycoplasma genithalium, Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum?
Съдържание
Условно патогенните за човека бактерии от семейство Mycoplasma, колонизиращи урогениталния тракт, принадлежат към род Mycoplasma и род Ureaplasma. Клинично значение имат Mycoplasma genitalium, Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum.
Около 60% от практически здравите индивиди в репродуктивна възраст са носители на Ureaplasma urealyticum и/или Ureaplasma parvum и около 20% на Mycoplasma hominis, поради което се считат за условно патогенни микроорганизми. Mycoplasma genitalium се счита за облигатен патоген. При определени условия Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum също могат да проявят патогенни свойства, които се свързват с възникването на следните заболявания – уретрит, вагинит, цервицит, простатит, фертилни проблеми. Могат да предизвикат и цистит при жени. Считат се за основни причинители на негонококови урогенитални инфекции. По време на бременност е възможно развитието на амниотит, ниско тегло при раждане,неонатална пневмония, неонатален менингит и перинатална смъртност.
Защо и кога се изследва ДНК тест за определяне на Mycoplasma genithalium, Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum?
В комбинация с други условно патогенни или патогенни микроорганизми, Микоплазмите и Уреаплазмите участват в развитието на различни патологични състояния, включително възпалителни заболявания на тазовите органи, вагинит, бактериална вагиноза, цервицит, усложнения на бременността, усложнения в следродовия период, уретрит, цистит.
Повечето наблюдения предполагат по-честото им откриване при жени в детеродна възраст, при лица с повишена сексуална активност, с повече от един партньор, при възпалителни заболявания на гениталиите и при бременни жени.
Препоръчва се скринингово изследване на рисковите групи.
Показания за изследване при:
-
Диагностика на Полово-преносими инфекции
-
Честа смяна на сексуалните партньори и/или практикуване на секс без предпазни средства
-
Бременност
-
Безплодие
Микоплазмите и уреаплазмите имат ниска имуногенност, следователно, специфични антитела към уреаплазмите в кръвния серум не могат да бъдат открити. Определянето им се извършва чрез микробиологично изследване чрез култивиране или чрез ДНК детекция чрез PCR (полимеразна верижна реакция) – бърз и чувствителен метод.
PCR тестът дава информация дали ДНК на търсеният микроорганизъм присъства или не в изследваната биологична проба. Съответно при този тип изследване не е приложимо определяне на антибиограма.
Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация
-
Цервикален секрет – взет с тампон или цервикална четка след отстраняване на мукозния секрет от цервикалния канал с отделен тампон или памук, който се изхвърля. Взетият секрет се поставя в течна транспортна среда или в суха стерилна епруветка
-
Вагинален секрет – взет с тампон в течна транспортна среда или суха стерилна епруветка
-
Уретрален секрет – взет с тампон в течна транспортна среда или суха стерилна епруветка
-
Урина – първа порция на първа сутрешна урина без тоалет отделена в стерилен контейнер
! Техниката на вземане на материал за изследване е от изключителна важност за надеждността на резултатите. Тъй като микоплазмата има афинитет към епителните клетки на лигавицата, е изключително важно да се съберат колкото може повече клетки.
Отклонение от нормалните (референтни) стойности
не се прилага