[lwptoc depth=“2″]

ДНК тест за определяне на урогенитални полово-преносими инфекции

LOINC
Кратко наименование ДНК тест за полово-преносими инфекции
Пълно наименование на теста ДНК тест за определяне на урогенитални полово-преносими инфекции
Мерни единици Не се прилага
Методика PCR
Други имена
Материал
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 24 часа
Условия за пробовземане
Референтни стойности Не се прилага

Какво е ДНК тест за определяне на урогенитални полово-преносими инфекции?

Урогениталните инфекции най-често са уретрити при мъжете и цервицити и вагинити при жените. Причиняват се от гонококови и негонококови микроорганизми. Гонококовата инфекция (гонорея) се причинява от Neisseria gonorrhoeae. Негонококовите инфекции се причиняват от Chlamydia trachomatisUreaplasma urealyticumMycoplasma genitaliumMycoplasma hominis и Trichomonas vaginalis.

Защо и кога се изследва ДНК тест за определяне на урогенитални полово-преносими инфекции?

Клиничната симптоматика включва гноен или слузно-гноен секрет, който може да е съпроводен със зачервяване, подуване, дизурия и сърбеж. Хронифициралата и нелекувана инфекция може да се развие до вулвовагинит, възпаление на малкия таз, извънматочна бременност, остра и хронична тазова болка, послеродова треска и безплодие при жените, а при мъжете до възпаление на простатата, възпаление на тестисите и също безплодие. Последни изследвания показват връзка между инфекцията с T. vaginalis при мъже и рак на простатата.
В много от случаите, обаче, урогениталните инфекции остават безсимптомни, което прави поставянето на диагноза само на основата на наличната клинична симптоматика ненадеждно. Изброените по-горе микроорганизми са и важен неонатален патоген, тъй като нелекувана инфекция на майката може да причини амнионит, преждевременно раждане, ниско тегло при раждане или перинатална смъртност, инфекция на очите (трахома, конюнктивит) и белодробни усложнения у новороденото.
Определянето на по-горе изброените патогенни микроорганизми се извършва чрез PCR метод. Той се основава на специфично определяне на ДНК на дадените патогенни микроорганизми. Методът се характеризира с висока чувствителност и специфичност (>99,9%). Извършва се комплексно изследване за всички посочени по-горе шест патогена – Neisseria gonorrhoeae, Chlamydia trachomatis, Ureaplasma urealyticum, Mycoplasma genitalium, Mycoplasma hominis и Trichomonas vaginalis. При този метод не е възможно определяне на антибиограма.

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация

  • Цервикален секрет – взет с тампон или цервикална четка след отстраняване на мукозния секрет от цервикалния канал с отделен тампон или памук, който се изхвърля. Взетият секрет се поставя в течна транспортна среда или в суха епруветка
  • Вагинален секрет – взет с тампон в течна транспортна среда или суха епруветка
  • Уретрален секрет – взет с тампон в течна транспортна среда или суха епруветка
  • Урина – първа порция на първа сутрешна урина без тоалет отделена в стерилен контейнер
  • Еякулат – отделен в стерилен контейнер

! Техниката на вземане на материал за ДНК- PCR изследването е от изключителна важност за надеждността на резултатите. Тъй като микоплазмите и гонореята имат афинитет към епителните клетки на лигавицата, а хламидията е вътреклетъчен патоген, е изключително важно да се съберат колкото може повече епителни клетки.

! При изследване на жени е важно да бъдат взети и двата секрета – цервикален и вагинален, с цел да се осигури надеждна детекция на всички патогени включени в комплексното изследване.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

не се прилага

Информация за лекари

Информация за партьори