Доброкачествени тумори

Доброкачествени тумори

Доброкачественият тумор е маса от клетки, която няма способността да нахлува в съседната тъкан или да метастазира. Те не се разпространяват или навлизат в близките тъкани. Обаче, понякога те могат да бъдат доста големи. За разлика от повечето доброкачествени тумори навсякъде в тялото, доброкачествените мозъчни тумори могат да бъдат животозастрашаващи.
Туморите се образуват чрез канцерогенеза, процес, при който клетъчните промени водят до образуването на рак. Многостепенната канцерогенеза включва последователните генетични или епигенетични промени в ДНК на клетката, където всяка стъпка води до по-напреднал тумор. Често се разделя на три етапа: иницииране, промоция и прогресия, а на всеки етап могат да възникнат няколко мутации.
Инициирането е мястото, където първата генетична мутация настъпва в клетката. Промоцията е клоновата експанзия (повторно разделяне) на тази трансформирана клетка във видим тумор, който обикновено е доброкачествен. След промоцията тумора може да прогресира, когато се получават повече генетични мутации в под-популация от туморни клетки. Прогресията променя доброкачествения тумор в злокачествен тумор.
Изтъкнат и добре проучен пример за това явление е тубуларният аденом, често срещан тип полип на дебелото черво, който е важен предшественик на рак на дебелото черво. Клетките в тубуларните аденоми, подобно на повечето тумори, които често прогресират до рак, показват определени аномалии на клетъчно съзряване и външен вид, известни като дисплазия. Тези клетъчни аномалии не се наблюдават при доброкачествени тумори, които рядко или никога не се превръщат в злокачествени заболявания, но се наблюдават при други аномалии на предраковите тъкани, които не образуват отделни маси, като например предракови лезии на маточната шийка.
Доброкачествените новообразувания по дефиниция остават локализирани на мястото на произход. Тези неоплазми нямат способността да проникват в околните тъкани или да метастазират в отдалечени места. Доброкачествените новообразувания обикновено имат гладки граници, рязко се демаркарат от нормалната тъкан в мястото на тумора и често се капсулират от фиброзна капсула, която образува бариера между неопластичните клетки и тъканите на гостоприемника.
Не всички доброкачествени новообразувания обаче имат капсула, а липсата на капсула около неоплазмата не показва, че неоплазмата е злокачествена. Капсулата на доброкачествена неоплазма е предимно продукт на разработването на туморна строма. В допълнение, туморната капсула може да се отдели отчасти от влакнестите отломки в резултат на некротична клетъчна смърт на тъканните клетки, съседни на неоплазмата. Доброкачествените аденоми на черния дроб представляват пример за доброкачествена неоплазма, която обикновено показва капсула. Други доброкачествени тумори обаче не притежават добре развита капсула. Има няколко примера за доброкачествени тумори, които не са нито капсулирани, нито дискретно дефинирани (например някои съдови доброкачествени неоплазми на дермата).
Доброкачествените тумори обикновено имат бавно и дълготрайно развитие. Имат по-бавна скорост на растеж от злокачествените тумори и туморните клетки обикновено са по-диференцирани (клетките имат нормални характеристики). Бавно нарастващата туморна маса притиска околните тъкани и паренхимните клетки на органите атрофират. Паренхимните клетки на тумора не проникват в междуклетъчния матрикс на околните тъкани и не разрушават клетъчните елементи. Следователно локалните при доброкачествените тумори имат предимно механично въздействие, като изместват и притискат здравите тъкани.
Въпреки че доброкачествените тумори не метастазират, някои видове все още могат да предизвикат отрицателни последици за здравето. Нарастването на доброкачествените тумори води до „масов ефект“, който може да компресира тъканите и може да причини увреждане на нервите, намаляване на кръвта до област на тялото (исхемия), смърт на тъканите (некроза) и органно увреждане. Здравните ефекти на тумора могат да бъдат по-осезаеми, ако туморът е в затворено пространство като череп, дихателни пътища, синуси. Туморите на ендокринните тъкани могат да свръхпродуцират някои хормони, особено когато клетките са добре диференцирани. Примерите включват аденоми на щитовидната жлеза и адренокортикални аденоми.
Въпреки че повечето доброкачествени тумори не са животозастрашаващи, много видове имат потенциал да станат ракови (злокачествени) чрез процес, известен като прогресия на тумора. Поради тази причина и други възможни отрицателни ефекти върху здравето, някои доброкачествени тумори се отстраняват чрез операция. Обикновено не разрастват повторно на същото място след оперативно отстраняване.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова