[lwptoc depth=“1″]

Епилепсия

Епилепсията е хронично заболяване на главния мозък, което се характеризира с различни по характер пристъпи – двигателни, сетивни, от страна на вегетативната нервна система, психични, поведенчески, които имат съответна електрофизиологична компонента, регистрирана посредством електроенцефалография (ЕЕГ). Епилептичните пристъпи възникват на базата на свръхвъзбуда на група от неврони, която може да остане ограничена или да генерализира. За да е налице заболяването епилепсия, е необходимо да има повторяемост на пристъпите, а единичните такива, възникнали поради някакво дразнене или травма на мозъка не се смятат за епилептично заболяване.

От какаво се причинява?

Според своята причина епилепсията може да се раздели на две основни групи – симптоматична епилепсия, с характерно начало в зрялата възраст и идиопатична такава (т.е. с неясна причина), която е по-типична за детството. Факторите, отговорни за възникването на заболяване, в своята съвкупност също могат да бъдат разделени в две групи. Едната от тях е на генетичните фактори, които обуславят определено предразположение и наследственост при заболяване от епилепсия. Смята се, че определена локализация на гени в дадени хромозоми води до изява на болестта. Втората е групата на придобитите фактори, към които можем да причислим различните и разнообразни по своя характер и етиология мозъчни увреди, като малформации на главния мозък, травми, тумори, съдови заболявания, възпалителни заболявания на главния мозък (менингоенцефалити), различни интоксикации (най-често алкохолизъм) и др.

Какви са болестните промени?

В основата на патогенезата на епилепсията е образуването на т.нар. епилептогенно огнище. Обикновено то е изградено от увредени неврони и се характеризира с автономна възбудимост, т.е. неподдаваща се на регулаторните механизми, съществуващи в централната нервна система. Началото на възбудата в епилептогенното огнище може да се провокира от различни фактори – хипертермия, хиперхидратация, хипогликемия и др. При активация се получава свръхвъзбуда в невроните на огнището, която се разпространява по съседство и може да генерализира. В резултат на различни патологични биохимични процеси, произтичащи от настъпилата свръхвъзбуда, се появяват и характерни пристъпни симптоми. Всеки епилептичен пристъп довежда до смърт на голям брой неврони на главния мозък, ето защо основната задача на лечението на епилепсията е свеждането до минимум (по възможност до пълна липса) на епилептичните пристъпи.

Какви са симптомите?

Клиничната картина на епилепсията е изключително разнаообразна, като пристъпите се разделят на две основни групи – генерализирани и парциални.

1.Генерализирани пристъпи:

Към генерализираните епилептични пристъпи се причисляват тонично-клоничните гърчове (Grand mal) и абсансите. За тях е характерно засягането на мозъчната кора и на двете мозъчни хемисфери, поради което именно са наречени генерализирани.

Началото на генерализирания тонично-клоничен гърч е бурно с внезапна загуба на съзнание и падане, често придружено с особен вик. Обикновено този вид епилептичен пристъп се предхожда от характерна за всеки болен аура, представляваща усещане за някаква миризма, визуално усещане и т.н., но е възможно и начало без аура. Тонично-клоничният гърч има няколко фази. Първата от тях е тоничната с продължителност от около 20 секунди. В тази фаза болният е в гърч, изразяващ се в контракция на мускулите на гърба, извиване на тялото и главата като лък назад, леко свиване на ръцете и опъване на краката, дишането спира и се наблюдава цианоза.
Обикновено се наблюдава изпускане по малка или голяма нужда, а е възможно и по двете, съчетано с прехапване на езика. След тоничната, следва клоничната фаза (30-40 секунди), характеризираща се последователни серии от еднотипни движения с крайниците – редуване на флексии и екстензии. Движенията са интензивни и между сериите се наблюдава отпускане на мускулите. Зениците са широки, нереагиращи на светлина, често има спиране на дишането и цианоза. Третата фаза се нарича постгърчова. През тази фаза болните постепено възстановяват съзнанието си, което става за различно време. Те са сънливи и в повечето случаи заспиват след пристъпа. Характерна за генерализирания гърч е липсата на спомен за него.

Абсансите са кратки пристъпи (5-30 секунди), настъпващи внезапно, при които има нарушено съзнание и липса на спомен за случилото се. Болните спират да извършват дейността, с която се занимават, и фиксират погледа си. Честотата на абсансите може да достигне до 100 на ден. Могат да се провокират от хипервентилация.

2.Парциални пристъпи:

При тях се наблюдава свръхвъзбуда в определена област на мозъчната кора. Разделят се на прости парциални, комплексни парциални и вторично генерализирани пристъпи. Прoстите парциални гърчове са разнообразни прояви, в зависимост от коровата зона, въвлечена във възбудните процеси при запазено съзнание. Могат да бъдат: сомато-моторни (с проява на неконтролируеми движения), сомато-сензорни (внезапни усещания от страна на кожата), комбинирани (сензо-моторни), пристъпи от страна на анализаторите (звукови, мирисови, зрителни, вкусови), вегетативни пристъпи (побледняване, зачервяване, сърцебиене, коремна болка и др.), вестибуларни пристъпи (чувство за пропадане, потъване и т.н.).

При комплексните парциални пристъпи има нарушение на съзнанието с проява на моторна активност, изразяваща се в прости (мимики, жестове, мляскане, дъвкане и т.н.) или сложни движения (писане, драскане, търсене и др.). След пристъпа има временна времево-пространствена дезориентация съпроводена с възстановяване на ясното съзнание.

При вторично генерализираните пристъпи, започналият като парциален (прост или комплексен) пристъп, прераства в генерализиран, обикновено тонично-клоничен гърч.

Особено състояние при болните от епилепсия е т.нар. епилептичен статус. При него се наблюдава редуване на множество пристъпи за кратък период от време (5-6 пристъпа за час), а може и да липсва светъл период и болния да влиза в нов пристъп, след като първия е приключил. Епилептичният статус е животозастрашаващо състояние, което изисква интензивно болнично лечение.

Как се поставя диагноза?

Основните методи, чрез които се поставя диагнозата епилепсия, са разпитът на болния и близките му и проследяването на клиничните симптоми, т.е. на епилептичния пристъп. Понякога добри резултати се постигат при хоспитализация и провокиране на пристъп с паралелно регистриране на електроенцефалографската активност на пациента (ЕЕГ). Електроенцефалографското изследване задължително се прилага при всички епилепсии, тъй като всеки вид дава характерни промени в ЕЕГ. При симптоматични епилепсии със съмнение за наличие на морфологичен субстрат в главния мозък, могат да се използват образно-диагностични методи като КАТ и ЯМР.

С какво може да се обърка?

Основните заболявания, от които трябва да се разграничи епилептичния пристъп, са следните:

  • Синкопи – състояния на загуба на съзнание с вегетативни прояви, поради нарушения в мозъчното кръвообращение;
  • Хистеричен пристъп – началото на пристъпа е сравнително постепенно, като симптоматиката градира, след пристъпа се запазва известен спомен, няма прехапване на езика и никога не се наблюдават ЕЕГ промени;
  • Нарколепсия – наблюдава се заспиване, което сравнително лесно се разграничава от всеки един епилептичен пристъп;
  • При деца хълцане и хлипане могат да са израз на епилептично заболяване и др.

Как се лекува?

Специалистите невролози разполагат с широк спектър от медикаменти от групата на антиепилептичните. Като водещи в последните години, покриващи голяма част от терапията на различните видове епилепсия, се налагат препаратите производни на валпроевата киселина. Не са изгубили своето значение и бензодиазепините, особено в лечението на епилептичния статус. Като цяло медикаментите за лечение на епилепсия се разделят на такива с широк, тесен и най-тесен спектър на действие, според видовете класифицирани епилепсии, които повлияват. Основно правило при началото на медикаментозната терапия е тя да започне само с един медикамент, като при липса на задоволителен резултат се включват допълнително други медикаменти. При овладяване на пристъпите и безпристъпен период по-голям от две години, е възможно да се обсъди намаляване на дозата на медикаментите до постепенно спиране на терапията.

При определени условия, обикновено когато се касае за резистентна на медикаменти, тежко протичаща епилепсия, в съображение влиза хирургичното лечение. То се извършва от специалисти по неврохирургия и включва методи и техники според вида и локализацията на епилептичното огнище.

Как да се предпазим?

Срещу идиопатичната детска епилепсия, към момента не съществува адекватна методика, която да предотвратява възникването на заболяване. Що се касае до симптоматичните форми, е необходимо предпазване от всякакви травми на главния мозък, включително и хронични при бойни спортове. Трябва да се провежда борба срещу хроничната злоупотреба с алкохол и други психотропни вещества. В неонаталния период е задължително избягването на токсични въздействия и хипоксични епизоди.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

На първо място стои строгото спазване на терапевтичната схема с цел избягване на нови пристъпи и по този начин свеждане на далечните усложнения на заболяването до минимум. Това се налага, тъй като масивната загуба на неврони, която следва всеки пристъп, води до промени в менталните способности на болните и до характерна промяна в характера им, създаваща им пречки в социалното функциониране.

На болните от епилепсия е забранено шофирането и работата с машини, поради опасностите от самонараняване и нараняване на други хора.