Фебрилен гърч

Фебрилен гърч

Фебрилните гърчове се наблюдават по време нa остро инфекциозно заболяване, което протича с повишена температура. Най-често се срещат при деца между 3 месеца и 5 години.

От какво се причинява?

Най-честите причинители са вирусни инфекции на горните дихателни пътища  и някои детски обривни инфекции. В 10% до 25% се установява фамилна  обремененост. Като  рискови фактори за  появата на фебрилен гърч се посочват:

  • Фамилна обремененост;
  • Висока температура над 38.5 градуса;
  • Изоставане в нервно-психическото развитие;
  • Усложнен неонатален период;
  • Деца, посещаващи детско заведение.

Какви са болестните промени?

Болестните промени  не са установени напълно. Като причина за появата на фебрилен гърч се  приема незрелостта и по-голямата възбудимост на ЦНС при малките деца. Може да има и вродена склонност към гърчове поради преобладаване на възбудните над задръжните нервни процеси.

Предполага се, че появата на фебрилен гърч се дължи на действието на произвеждани от организма субстанции, наречени ендогенни пирогени (интерлевкин 1, цитокини), които  предизвикват нервна  свръхвъзбуда, която довежда до гърч.

Като предпоставка за появата на фебрилен гърч  е внезапното покачване на температурата, а не постепенното.

Какви са симптомите?

Фебрилният гърч протича с краткотраен, около 15 минути, генерализиран гърч. Нарича се прост или още неусложнен, защото при него не се наблюдава допълнителна неврологична симптоматика. Протича по следния начин: детето губи съзнание, погледът му е втренчен, насочен нагоре или встрани, изпъват се крайниците му и понякога треперят симетрично, също може да се разхлабят сфинктерите и да се изпразнят тазовите резервоари. Понякога децата повръщат или се увеличава секратът в устната им кухина, изразяващо се като наличие на пяна в устата. Кожата на детето може да изглежда по-тъмна по време на пристъпа, отколкото е обикновено.

Когато припадакът е с по-голяма продължителност от 15 мин., той преминава в усложнен фебрилен гърч, защото се добавя и огнищна неврологична симптоматика, обикновено по-изразена в едната половина на тялото. Той по-често се наблюдава при деца до 1 година, които са с изоставане в развитието и усложнено раждане. Възможно е броят на усложнените фебрилните гърчове  да достигне два или повече в денонощието.

Рискът от развитие на епилепсия след прост фебрилен гърч е около 1%, а след усложнен – нараства десетократно. Също така фебрилен гърч, появил се преди едногодишна възраст, има 50% вероятност да се повтори, а при поява след тази възраст – вероятността е двойно по-малка.

Възможно е фебрилният гърч да продължи повече от 30 мин., което всъщност представлява епилептичен статус.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя след изключване на други заболявания, протичащи с фебрилитет и гърчове, например менингоенцефалит. Използват се следните критерии:

  • Възраст между 3 месеца и 5 години;
  • Гърчът е провокиран от внезапно покачила се температура;
  • Липсват данни за нефебрилни гърчове и заболявания на нервната система;
  • Гърчът е генерализиран;
  • Нормално психомоторно развитие;
  • Продължителност от около 15 минути;
  • Данни за фебрилни гърчове при родители, братя и сестри.

Може  да се направи електроенцефалография, но тя е с ограничено значение за диагнозата фебрилен гърч. В повечето случаи фебрилните гърчове имат благоприятна прогноза и изчезват от само себе си след 5-6-годишна възраст на детето. Само при 4-5 % от децата се наблюдава преход към епилепсия, и то ако гърчът е бил от усложнената форма.

С какво може да се обърка?

Трябва да се разграничи от епилепсията, за която са характерни нефебрилни и непридизвикани пристъпи. Други заболявания, от които трябва да се диференцира, са менгитите, менингоенцефалитите и мозъчният абцес.

Как се лекува?

Най-често детето само излиза от гърча. При по-продължителни гърчове се прилага бензодиазепинов препарат (ректално или венозно). Дават се антипиретици на всеки 4 часа и се осигурява достатъчен прием на течности.

Как да се предпазим?

Профилактиката се изразява в ранно прилагане на антипиретици, включително и влажни обвивания при фебрилно състояние. Препоръчва се и профилактика с бензодиазепинов препарат, но само при повишена температура.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След преминаване на първия фебрилен гърч е необходимо овладяване на фебрилното състояние. Родителите на детето трябва да бъдат обучени, как да реагират при евентуална повторна поява на фебрилен гърч. Действията, които трябва да се предприемат, най-общо са следните:

  • Поставяне на детето в странично-легнало положение, което предпазва от вдишване на повърнати материи и задушаване;
  • Максимално сгъване на главата към гърба, за да може да се осигурят проходими дихателни пътища. Действия, определяни като „вадене на глътнат език”, не са необходими и само могат да доведат до допълнителни усложнения;
  • Ако детето само излезе от пристъпа, в рамките на 2-3 минути, не е нужно приложението  на медикаменти. Но ако продължи повече от посоченото време, следва да се впръска бензодиазепинов препарат в ректума на детето. Начинът на ректално приложение на тези медикаменти, както и дозировката, се обясняват подробно от специалистите по детска неврология.

Обикновено гърчовете изчезват с растежа на детето. Препоръчително е, доколкото е възможно, да се избягват състояния на повишаване на температурата и следене на състоянието на детето. При усложнената форма на фебрилните гърчове е необходимо детето да бъде активно проследявано за отключване на епилепсия и ранното й терапевтично повлияване.