Какво е фиброаденом?

Фиброаденомите са доброкачествени тумори на гърдата, характеризиращи се с примес на стромална и епителна тъкан.

Гърдите са изградени от лобули (жлези, произвеждащи мляко) и канали (тръбички, които пренасят млякото до зърното). Те са заобиколени от жлезисти, влакнести и мастни тъкани. От лобулите се развиват фиброаденоми. Жлезистата тъкан и каналите растат над лобула и образуват плътна бучка.

Видовете фиброаденом могат да бъдат класифицирани по следния начен:

  • Комплексен фиброаденом – бързо растящи хиперпластични клетки. Патологът може да установи диагноза след внимателно преглед на биопсията.
  • Ювенилен фиброаденом – среща се често при пациенти на възраст от 10 до 18 години. Тези фиброаденоми имат по-бърз темп на растеж и в крайна сметка се свива или изчезва.
  • Гигантски фиброаденом – тази неракова лезия е малко по-голяма от другите видове. Обикновено се нуждае от ексцизия, защото компресира нормалната тъкан на гърдата.
  • Етиология и разпространение

Фиброаденомът има тенденция да се проявява в ранна възраст. Най-често се среща при юноши и по-рядко се среща при жени в менопауза. Честотата намалява с увеличаване на възрастта и обикновено се среща преди 30-годишна възраст при жените от общата популация. Изчислено е, че 10% от световното женско население страда от фиброаденом веднъж в живота.

Причините за фиброаденом са спорни, но професионалистите смятат, че лезията има хормонална етиология, свързана с повишената чувствителност на тъканта на гърдата към женския репродуктивен хормон естроген. Фиброаденомът обикновено расте по време на бременност и има тенденция да се свива по време на менопауза. Това подкрепя хормоналната етиологична теория. Жените, които приемат перорални контрацептиви преди 20-годишна възраст, са склонни да страдат от фиброаденом с по-висока честота от общата популация.

Патогенеза

За възникването на фиброаденомите се предполага влиянието на повишените нива на bcl-2 гена в епителните клетки. Генът води до удължаване живота на клетката чрез блокиране на апоптоза. Като протективни фактори се посочва тютюнопушенето. Фиброаденомът възниква от стромални и епителни клетки на съединителната тъкан, които са функционално и механично важни в гърдата. Тези тъкани съдържат рецептори както за естроген, така и за прогестерон. Поради тази причина фиброаденомите са склонни да се размножават по време на бременност поради прекомерно производство на женски репродуктивни хормони. Хормоналната чувствителност причинява прекомерна пролиферация на съединителните тъкани на гърдата.

Клинична характеристика

Клинично се проявяват като малка, окръглена, твърда формация с голяма подвижност. Най-често се локализира в лявата гърда, нараства при бременност, намалява в менопаузата. Фиброаденомите нямат склонност да малигнизират, но могат да съпровождат злокачествени процеси в гърдата. Имат бавен растеж, с изключение на ювенилната форма. Диагностицират се чрез мамография и тънкоиглена аспирационна биопсия.

Патологични характеристики

Патогенетично фиброаденомите се дължат на хормонално индуцирани реакции на набъбване водещи до хиперплазия на мантийната тъкан на жлезните дялове.

Макроскопски представляват заоблени плътна, безкапсулна, но добре ограничена формация с диаметър 1-2 сантиметра, изхождаща от съединителнотъканните и епителни елементи на лобулите. Приблизително 90% от фиброаденомите са с диаметър под 3 сантиметра. Въпреки това, тези тумори имат потенциал да растат, достигайки забележителни размери, особено при млади индивиди. На срез имат изпъкнала, налобена, сиво-бяла повърхност, с цепковидни пространства, понякога са налице и смесени области.

Хистологично фиброаденомът се класифицира като смесен тумор – мезенхимно-епителен. Туморът е представен от тесни, покрити с епител цепнатини и бедна на клетки строма с миксоидна структура от рехави мрежи от ретикуларни фибрили и колагенови влакна. С напредване на възрастта стромата фиброзира или фиброхилианозира с огнища на калциране и в крайния етап води до пълна атрофия на епитела. Срещат се апокринни метаплазии, метаплазии на плоския епител, папиларни пролиферации на епитела (фигура 1).

Комплексният фиброаденом показва склерозираща аденоза, калцификация, апокринна метаплазия. Ювенилният фиброаденом се характеризира с епителна и стромална хиперплазия, липса на митози, тънки микропапили, а миксоидният – със строма с миксоидни характеристики.

Различават се два хистологични подтипа:

  • Периканаликуларен – характеризира се със строма, нарастваща около жлезните структури, които са с окръглен лумен.
  • Интраканикуларен – характеризира се с проминиране на стромата в каналите, налице е изразена стромална пролиферация и деформация на жлезните компоненти, които стават цепковидни.
  • Поведение

Поведението при диагностициран фиброаденом е съобразно възрастта и включва проследяване динамиката на тумора – ехографски и клинично при млади пациентки, мамографски контрол при жени в напреднала възраст. Терапията е чрез хормонална терапия или хирургично отстраняване.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова