Цьолиакия (Глутенова ентеропатия)
Цьолиакия (Глутенова ентеропатия)
Съдържание
Глутеновата ентеропатия е заболяване, протичащо като хроничен ентерит, което се дължи на вродена или придобита непоносимост към белтъка глутен.
От какаво се причинява?
Белтъкът глутен се съдържа в някои зърнени храни – ечемик, пшеница, ръж, овес. Заболяването се причинява от вродена или придобита непоносимост към глиадиновите фракции на белтъка глутен. При болните се установява повишена честота на антигени HLA B8 и DR3. Приема се, че заболяването възниква вследствие на генетична предразположеност и имуноалергични механизми.
Какви са болестните промени?
Всмукването на хранителните вещества в тънкото черво става с помощта на специални образувания на чревната лигавица – въси. При генетично предразположение и контакт с белтъка глутен се включват имуноалергични механизми, които първоначално водят до редукция, а впоследствие до атрофия на чревните въси.
Лигавицата на тънкото черво се инфилтрира с имунокомпетентни клетки и се развива морфологичната картина на хроничен ентерит. Патологичните изменения нарушават най-вече абсорбционнтата функция на тънкото черво, което води до развие на малабсорбционен синдром – синдром на хронично нарушение на храносмилането при тънкочревни заболявания. Непоносимостта към глутен нарушава пристенното смилане и усвояването на мастите, въглехидратите, белтъчините и витамините в храната.
Най-тежко се засяга празното черво – йеюнум, по-слабо – илеумът. Хистологично се установява плоска лигавица, поради липса на въси. Повърхностният епител е плосък със скъсени микровили.
Какви са симптомите?
Клиничната картина на заболяването варира от безсимптомни изолирани дефекти в абсорбцията до тежко изразен синдром на малабсорбция. Симптоматиката в случая е разнообразна и произлиза от многоорганното засягане вследствие на неусвояването на жизненоважни елементи от храната. Развива се недоимъчен синдром поради загуба на хранителните вещества с изпражненията. Клиничната картина обикновено се изявява още в детска възраст и включва:
- Хронична диария – типични са честите изхождания на обемисти изпражнения, лъскави, сиви, мазни, стеаторея;
- Загуба на тегло, в детска възраст – изоставане в растежа;
- Вторични ендокринни нарушения, например аменорея;
- Недоимъчни синдроми поради малбсорбцията на някои вещества:
- недоимък на белтъци – настъпва измършавяване, отоци (при намаляване на серумния албумин под 2,5 g/dl);
- малабсорбция на въглехидрати –- изпражненията са шуплести, коремът е раздут, има изразена флатуленция;
- витамин А – дефицитът му предизвиква нощна слепота, суха кожа, намалена слъзна секреция;
- витамин Д – дефицитът му води до рахит при деца и остеомалация при възрастни;
- витамин К – недостигът може да предизвика склонност към кървене, поради участието му в синтезата на фактори на кръвосъсирването;
- желязо, витамин В12 , фолиева киселина – недоимъкт им води до анемия;
- калций – недостигът му води до тетания и вторичен хиперпаратиреоидизъм.
Обикновено при напреднало заболяване пациентите силно отлсабват на тегло, кожата им е с намален тургор, подкожната мастна тъкан и мускулатурата са редуцирани. Коремът е раздут с отпуснати коремни стени. При натиск се усеща плискане от раздутите чревни бримки.
Как се поставя диагноза?
Глутеновата ентеропатия е една от причините за развитие на малабсорбционен синдром. Неговата диагноза се поставя на базата на клинична картина – хронична диария, стеаторея, недоимъчни синдроми. Насочващо е рентгено-контрастното изследване на тънкото черво, което може да даде данни за хронични възпалителни изменения. Окончателната диагноза се поставя чрез ендоскопско изследване с последваща тънкочревна биопсия. Чрез специален уред (ендоскоп) се оглежда тънкочревната лигавица, която показва описаните при хроничен ентерит изменения.
Хистологичното изследване потвърждава диагнозата: атрофия на въсите, хиперплазия на криптите, разрастване на жлезните структури на чревната лигавица, лимфоцитна инфилтрация. Преди извршване на ендоскопското изследване би трябвало да се измери количеството на следните антитела, повишаващи се при целиакията: ЕМА (ендомиозинови антитела), АРА (антиретикулинови антитела) и АГА (антиглиадинови антитела). Диагнозата се подкрепя и при подобряване на състоянието при спазване на безглутенова диета.
Лабораторно се установяват промени в стойностите на белтъчните фракции, протромбиновото време, холестерола, калция.
С какво може да се обърка?
Клиничната картина на цьолиакията представлява всъщност клинична картина на малабсорбционен синдром. Той може да бъде причинен и от други тънкочревни заболявания: тропическо спру, хронични чревни инфекции и паразитози, болест на Whipple, болест на Crohn, лактазен недоимък, амилоидоза, злокачествени чревни лимфоми, радиационен ентерит. В по-широк смисъл нарушено храносмилане се наблюдава и при състояния след стомашна резекция, панкреасна недостатъчност, недоимък на жлъчни киселини при различни заболявания и т.н.
Как се лекува?
Първата терапевтична мярка е безглутенова диета. Глутенът се съдържа в някои зърнени храни като пшеница, ръж, ечемик и др. Лицата, които спазват безглутенова диета, трябва внимателно да четат етикетите на хранителните продукти. Прилага се симптоматично лечение според степента на развитие на малабсорбционния синдром. Може да се прилагат мерки за поддържане на водно-електролитното равновесие, като при силно отслабване се назначава парентерално хранене. Парентерално се прилагат и вещества, за които има недоимък – мастноразтворили витамини, желязо витамин В12.
Как да се предпазим?
Заболяването се развива поради вродена или придобита непоносимост към глутена, при генетично предразположение и развитие на имуноалергични механизми. Профилактика не може да бъде направена.
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?
При правилен диетичен режим прогнозата е благоприятна, но зависи от степента на развитие на малабсорбционния синдром. Обикновено за няколко месеца настъпва оздравяване. Но при диетични грешки настъпват рецидиви. Профилактиката на рецидивите се състои в следното – преболедувалите да спазват предписания им диетичен режим.