[lwptoc depth=“1″]

Грип, Influenza

Грипът е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от грипни вируси и протича под формата на епидемии предимно през зимните месеци.

От какаво се причинява?

Грипът е вирусно заболяване, което се причинява от грипните вируси типове А, B и C. Те принадлежат към сем. Orthomyxoviridae. Инфекциите при човека се причиняват предимно от тип А и по-рядко от тип В инфлуенца вируси. Грипните вируси имат сферична форма и съдържат едноверижна РНК. От вътрешната страна на липидната обвивка на вирусните частици се намират матриксни протеини М1 и М2, които имат важна структурна антигенна и функционална роля. В обвивката на вируса проминират („подават се”) като шипчета две гликопротеинови молекули: невраминидаза (N) и хемаглутинин (H).

Какви са болестните промени?

Основните прояви при заразяване с грипния вирус са токсикоинфекциозен синдром и остър трахеит – възпаления на лигавицата на трахеята. Те се дължат на двата основни фактора на патогенност – хемаглутинин и невраминидаза . Хемаглутининът (H, HA) е белтък, който обуславя способността на вирусните частици да се прикрепват към специфични клетъчни рецептори, които съдържат сиалова киселина.
Хемаглутинините са антигени, които индуцират синтеза на вируснеутрализиращи антитела. Невраминидазата (N,NA) е ензим, който разгражда захарните остатъци и сиаловата киселина, които влизат в състава на лигавичния секрет, което помага за неговото втечняване и разпространение на вирусните частици. Наличието на Н и N определя кръга от гостоприемници на вируса и тяхната изменчивост.
При човека се изолират различни подтипове, например H1N1, H3N2, H2N2 и т.н. Това показва характерната за грипните вируси голяма изменчивост. Тя може да се дължи на точкови мутации в гените за H и N, както и на големи антигенни промени, които са резултат от пренареждане между човешки и животински грипен вирус. Адаптирането на нови рекомбинантни щамове е причина за големите грипни пандемии, характеризиращи се с голяма смъртност. Подходящи условия за такова разпространение има например в Китай, където е възникнал птичият вирус H5N1. Известни са грипни пандемии, причинили смъртта на 50-100 млн. души в целия свят.

Заразяването с грипните вируси става чрез предаване на секрети от горните дихателни пътища на инфектирани лица. Едномоментното начало показва, че един човек е способен да зарази широк кръг от хора. След преодоляване на защитните механизми на входната врата (антитела от клас ИгА, механична защита от ресничките на епитела и др.), вирусът започва своята репликация и се разпространява по съседство от клетка в клетка. След проникване в клетките вирусът започва своята репликация, потиска белтъчния синтез и предизвиква клетъчна смърт. Така при протичане на репликационните цикли на вирусните частици и тяхното придвижване в съседни епителни клетки се поразяват обширни участъци от лигавицата на дихателните пътища и се излъчва огромно количество вирус. Тежестта на заболяването се определя от обширността на епителните лезии, както и от степента на виремия. Вирусите предизвикват и нарушения на периферните бели кръвни клетки, което от своя страна обяснява спадането на имунната защита на организма при грипна инфекция.

Морфологичните промени при грипна инфекция се наблюдават в областта на трахеята, ларинкса и бронхите. Те се изразяват с дифузно възпаление и оток на лигавицата с кръвенист характер. При първична вирусна пневмония вирусът достига или директно, или от горните дихателни пътища десцендентно, до белодробната тъкан. Бактериалната суперинфекция е често усложнение на грипната инфекция. Това се дължи на нарушаване на бариерната функция на ресничестия епител на дихателните пътища и на увреждането на функцията на белите кръвни клетки от виремията.

Какви са симптомите?

 на заболяването е от няколко часа до 4-5 дни. Началото е внезапно, с тежко общо състояние, главоболие, втрисане, болка по мускулите и ставите, безапетитие. Температурата рязко се повишава до 38 – 40 градуса. Тя се задържа висока няколко дни. След това се развиват симптомите от страна на дихателните пътища – запушване и секреция от носа, дразнене и болки в гърлото, кихане, кашляне. Може да се напипат увеличени шийни лимфни възли. При липса на усложнения или имунен дефицит обикновено инфекцията се самоограничава. Най-честите усложнения са от страна на белите дробове:

  • първична вирусна пневмония – началото е същото, но състоянието постепенно се влошава: тахипнея, диспнея, тахикардия, кръвохрак, цианоза и др. Прогнозата е лоша;
  • вторична бактериална пневмония – обикновено след развитие на грипната симптоматика настъпва един светъл период, след който температурата отново се покачва, последвано от кашлица с гнойна експекторация, физикални и рентгенови признаци на пневмония. При микробиологично изследване на храчка най-често се изолират Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae;
  • грипен енцефалит – възпаление на мозъчната тъкан. Наблюдава се най-често в детска възраст. Протича с гърчове и менингеална симптоматика.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на епидемиологичните данни – контакти с инфектирани болни, сезонна епидемия, изразената клинична симптоматика: токсикоинфекциозен синдром – отпадналост, мускулни болки, безапетитие, висока температура и други, както и последващия катарален синдром – симптомите от страна на дихателните пътища.
От лабораторните изследвания, при липсващи усложнения, не се наблюдават отклонения. Окончателната диагноза се поставя с помощта на специални вирусологични изследвания. Чрез взимане на фарингеален или назален секрет вирусът може да се докаже с имунофлуоресцентни тестове или с PCR (полимаразно-верижна реакция). Откриването на вирусните антигени може да стане с ELISA. След 1-2 седмици чрез серологични реакции се откриват антитела в серума срещу вирусните антигени.

С какво може да се обърка?

На първо място грипът трябва да се различи от останалите остри респираторни заболявания поради изразената сезонност през зимните месеци и склонността към епидемично разпространение. За точната диагноза спомага описаната клинична картина – внезапно начало с тежко изразен токсоинфекциозен синдром. От решаващо диагностично значение е и локализацията на болестния процес. За грипния вирус е характерно засягането на трахеята. За диференциалната диагноза помагат и вирусологичните и серологичните изследвания.

Как се лекува?

Терапията зависи от начина на протичане на заоляването. При неусложнените форми се назначават медикаменти за спадане на температурата – антипиретици, против кашлица – антитусива, аналгетици, витамини. За лечение на по-тежко протичащите форми могат да се предпишат инхибитори на вирусната репликация – различни противовирусни препарати, които за да бъдат ефективни, трябва да се приемат 24-48 часа след началото на симптоматиката.
Техният терапевтичен ефект се състои в по-леко протичане на инфекцията, по-малко усложнения, редуциране времетраенето на отделяне на вируса. При вторични бактериални инфекции се назначава антибактериална терапия и симптоматично лечение според вида на бактериални причинител и неговата антибиотична чувствителност.

Как да се предпазим?

Основният начин за профилактика са противогрипните ваксини. Изработването на универсална и ефективна противогрипна ваксина се затруднява от голямата изменчивост на вируса. Ето защо е установено, че приложението на ваксината способства за по-лекото протичане на заболяването, отколкото за предотвратяване на заразяването. Рутинно имунизация против грип се прилага по желание или на рискови групи от населението: хора с хронични заболявания, лица над 50-годишна възраст, лица със състояния, компрометиращи дихателната функция и др.

Основно средство за намаляване циркулацията на вируса сред хората е борбата с пандемиите при животните. Важно е ранното откриване на случаите сред хора и животни и ограничаване разпространението на заболяването.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Грипът е тежко инфекциозно заболяване, което обаче има самоограничаващ се характер. Навременното и правилно лечение, спазването на препоръките на лекаря и профилактиката на усложненията способстват за пълното излекуване. Трябва да се има предвид високата склонност към разпространеие на вируса със засягане на всички възрастови групи, високата заболеваемост и смъртност предимно от белодробни усложнения. Счита се, че периодично възникващите пандемии от грип са отнели живота на над 100 млн. души през изминалия 20 век.