Аденом на гърдата

Какво е аденом на гърдата?

Аденомите са доброкачествени, добре ограничени тумори на гърдата, изградени от жлезни елементи и различно по обем количество строма.

Аденомите обикновено се образуват от секретиращи клетки, които сами по себе си са част от категория клетки, наречени „епителни клетки“. Тези клетки обикновено покриват вътрешната част на някои органи и се срещат в кожата. Смята се, че аденомът се образува, когато несекретиращите епителни клетки растат прекомерно. Аденомът наистина е неорганизирана колекция от мастни клетки, фиброзни клетки и жлезисти клетки.

Тубуларен аденом

Тубуларният аденом на гърдата е една от най-редките доброкачествени новообразувания, представляваща 0,13% до 1,7% от всички доброкачествени тумори на гърдата. Те са чисти епителни неоплазми.

Тубуларните аденоми на гърдата най-често засягат млади жени или репродуктивна възраст и не са били свързани с лечение с перорални контрацептиви или бременност. В 90% от случаите тези тумори се откриват при пациенти на възраст под 40 години, докато възрастните жени са много рядко засегнати. Съобщавани са изключително редки случаи при непълнолетни жени и при бременни с бързо разширяване на тумора.

Тубуларните аденоми обикновено представляват безболезнени, свободно подвижни и добре дефинирани маси на гърдите без свързани изменения на кожата или зърната. Клинично приличат на фиброаденоми.

Размерът на тумора варира от 1 до 7,5 сантиметра, рядко надвишава 5 сантиметра. Макроскопските характеристики на тубуларния аденом често са неразличими от тези на фиброаденом. Обикновено туморите са твърди, хомогенни, добре описани, с жълтеникаво до кафява повърхност на срез. Характеристики, предполагащи злокачествено заболяване, като твърда консистенция, неправилно определени граници, кожни възпалителни промени, много рядко се асоциират с тубуларен аденом.

Хистологично туморите са добре описани и се състоят от пролиферация на еднообразни малки кръгли тубули, облицовани от правилни епителни клетки, заобиколени от миоепителни клетки. Тези тубули са опаковани в малка интервенционна строма (фигура 1). Луменът на тубулите обикновено е празен, но може да съдържа протеинов материал или муцин. В стромата могат да бъдат открити лимфоцити или муцинозни промени. Имунохистохимичният анализ потвърждава наличието на миоепителни клетки, което изключва диагнозата карцином. Маркерите на тези миоепителни клетки се експресират в тубуларен аденом: p63 протеин, цитокератин 14 (CK14), CK5/6, калпонин и други.

Лактиращ аденом

Лактиращият аденом е рядък тумор и има различни гледни точки за неговата хистогенеза. Джеймс и смятат, че лакиращият аденом е чиста и лесно разпознаваема морфологична форма, ясно различима от тубуларен аденом и фиброаденом, която винаги е свързана с текуща или скорошна бременност. Според тях повечето тумори, диагностицирани като лактиращи аденоми, се диагностицират по време на бременност и нямат лактационна секреция. Вижданите секреторни промени са подобни на физиологичните промени на бременността в съседната тъкан на гърдата.

Обикновено лактиращите аденоми са бавнорастящи тумори, които са с размер по-малък от 5 сантиметра и са добре разграничени от заобикалящата тъкан на гърдата. Те се характеризират с жлези с тубулоалвеоларна архитектура и флористични секреторни характеристики. Те приличат на агрегати от лобули, проявяващи секреторна хиперплазия.
Хистологичните промени са свързани с етапа на бременността и промените в съседната тъкан. Туморът е изграден от оскъдно количество строма и тубуло-ацинарни структури с изразени секреторни промени – интрацитоплазмени липидни вакуоли, секрет в лумена на каналите. Ако бъдат премахнати по време на бременност, секреторните промени са много по-слабо изразени, отколкото при отстраняването на тумор след раждането.

Аденом на мамилата

Аденомът на мамилата е доброкачествен пролиферативен процес на лактиферичните канали на зърното. В исторически план е известен с различни други имена в литературата, включително папиларен аденом на зърното, флоридна папиломатоза на зърното, ерозивна аденоматоза на зърното, папиломатоза на зърното и други. Описан е за първи път от Jones през 1955 година като „флоридна папиломатоза на зърнопроводните канали“.
Десет години по-късно през 1965 година Тейлър и Робъртсън твърдят, че наименованието „аденом на зърното“ се използва за описване на такива тумори с аденоматозна пролиферация в стромата на зърното, без никакво разпространение в лумена на зърнопроводните канали. Те диференцират аденом на зърното като отделен процес от този на дукталната папиломатоза на зърното.

Аденомът на мамилата най-често се среща при жени през 4-тото и 5-тото десетилетие на живота. Съобщава се обаче и при мъже, както и през цялото детство. Докато повечето случаи са едностранни, има редки съобщения за двустранно заболяване. Първоначалното клинично представяне е най-често ерозия на кожата на зърното, образуване на крусти, възпаление, еритем, сърбеж и/или свързана с тях болка в областта на зърното.
Откриването на серозен и /или кървав секрет от повърхността на кожата на зърното обикновено се отчита като първоначална представяща симптоматика и като цяло е вторично от наличието на ерозивна лезия на кожата. При по-напредналите презентации зърното може да стане твърдо, нодуларно и/или да се деформира. Клинично аденомът на мамилата може да прилича на болест на Paget на зърното, плоскоклетъчен карцином на зърното, екзема, псориазис или кожна инфекция.

Хистологично аденом на мамилата може да изглежда подобно на други състояния на гърдата, както и няколко дерматологични лезии. Основните хистологични особености са, че те представляват дуктална пролиферация на жлезисти структури в стромата на зърното и обикновено имат доста добре описани граници, но без капсулиран. Склерозата/фиброзата може да изкриви жлезите, имитирайки инвазивен модел на растеж. Аденоза, кистозна дилатация, дуктална хиперплазия, папиларна хиперплазия, апокринна метаплазия, плоскоклетъчна метаплазия и кератинови кисти могат да се наблюдават в различна степен при аденом на мамилата.

Имунохистохимичните петна могат да бъдат полезни за подчертаване на наличието на два клетъчни слоя (епителни и миоепителни клетки). По-конкретно, p63, p40, калпонин 1, h-калдесмон, CK5/6, CD10 и миозинът на гладката мускулатура могат да се използват за подчертаване на наличието на миоепителни клетки. Цитокератин CK7 подчертава дукталния епител и подкрепя диагнозата. Наскоро 5-хидроксиметилцитозин, епигенетичен модификатор, беше предложен като предполагаем маркер.

Според класификацията на Световната здравна организация, 4-те най-често разпознати хистологични подтипа на аденом на мамилата са:

  • Аденоза – показва пролифериращи жлези, простиращи се от събиране на канали, локализиран е до дермата и обикновено липсва хиперкератоза, възпаление, ерозия и/или улцерация.
  • Епителна хиперплазия – главно има епителна хиперплазия на епитела на събирателния канал и хиперпластичните жлезисти канали.
  • Склерозираща папиломатоза – псевдоинфилтриращият модел се отличава с известност на пролифериращия епител в стромата.
  • Смесен тип – може да показва характеристики на всеки от останалите три горепосочени подтипа.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова