[lwptoc depth=“1″]

Остър вирусен хепатит E

Острите вирусни хепатити са инфекциозни заболявания, които се причиняват от поне 5 известни хепатотропни вируса, които определят и типа на острия вирусен хепатит – A, B, C, D или Е.

От какаво се причинява?

Хепатитният Е вирус принадлежи към род Hepevirus, сем. Caliciviridae. Вирусната частица има сферична форма и РНК-ов геном. Вирусът е устойчив във външната среда.

Какви са болестните промени?

Източник на инфекцията е човекът, болен от остра форма на заболяването. Хроничните носители не са описани. Вирусът се предава по фекално-орален механизъм – през устата, от замърсена околна среда и предмети. От болните лица вирусът се отделя във външната среда чрез фекалиите, които могат да замърсят водоизточници и по-рядко храна. Инкубационният период е 3-8 седмици.

От храносмилателния тракт вирусите достигат до черния дроб. В чернодробните клетки протича вирусната репликация. Водещ момент в чернодробната увреда е разрушаването на инфектираните хепатоцити от активираната имунна система на индивида.

Не се изключва и разпространение на вируса сред животните, затова към рисковите фактори се включват и контакти с животни, консумация на недобре обработена храна от животински произход.

Какви са симптомите?

Клиничната картина е сходна с тази на хепатит А с тази разлика, че хепатит Е протича особено тежко, с развитие на чернодробна недостатъчност и висока смъртност при бременни жени.

Инкубационният период за хепатит Е е от 21 до 40 дни.

След изтичане на инкубационния период настъпва т.нар продормална фаза на болестта. Това е предиктеричният стадий, т.е периодът, в който има изразена клинична симптоматика, но все още не се наблюдава пожълтяване на кожата и лигавиците. През този период се наблюдава: астено-адинамичен синдром – обща слабост, намалена работоспособност, главоболие, лесна уморяемост, намаление на апетита; диспептичен синдром – гадене, повръщане, коремни болки, диария; грипоподобен синдром – болки в гърлото, катарални прояви, повишена температура.

В края на продормалния период урината потъмнява и се появява иктер по кожата и лигавиците (конюнктиви, склера). Това поставя началото на иктеричния период. С нарастване на жълтеницата по интензитет субективното състояние на пациентите се подобрява. Иктерът достига своя максимум до 1 седмица, след което постепенно отзвучава. Черният дроб се увеличава и е болезнен при палпация.
При лабораторните изследвания се откриват увеличени пигменти в урината (билирубин и уробилиноген) и увеличени трансаминази – ASAT и ALAT, вътреклетъчни чернодробни ензими, които се повишават многократно при увредена чернодробна функция. Трансаминазите при остър вирусен хепатит достигат четирицифрени стойности. Общият билирубин в кръвта е увеличен за сметка на директната му фракция. Могат да се наблюдават и екстрахепатални прояви – уртикариален обрив, артралгия и др. Иктеричният период трае около 7-10 дни. При протичане без усложнения след него настъпва реконвалесцентният период.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на епидемиологичните данни за пребиваване в рискови райони, където честотата на заболяването е висока (Югоизточна Азия, Африка, Индия и др), клиничната находка, лабораторните показатели (билирубин и чернодробни ензими). Потвърждаване на диагнозата става с помощта на специфични антитела: анти-HEV-антитела от клас ИгМ, които са показателни за остра инфекция. Откриването на анти-HEV-антитела от клас ИгГ говори за прекарана в миналото инфекция. Те се образуват около 6 месеца след прекарана остра инфекция.

С какво може да се обърка?

Най-често се прави диференциална диагноза между различните остри вирусни хепатити, което става с помощта на имунологичните методи. Диференциалната диагноза включва и остро възпаление на черния дроб, причинено от нехепатотропни вируси, например Epstein-Barr virus, Cytomegalovirus и др., както и обострен хроничен хепатит. Трябва да се изключат всички причини за остър хепатит – бактериални инфекции, токсини, химични вещества, отравяния, алкохол, лекарства, наркотични вещества.

Хепатит Е е ендемично разпространен в определени географски райони!

Как се лекува?

Лечението при различните остри вирусни хепатити е подобно. То включва подходяща диета, щадяща черния дроб (избягване на мазни и тлъсти храни), оптимален прием на течности, вливания на глюкозни разтвори, хепатопротектори и симптоматични средства – срещу гадене, повръщане, температура, диария.

Как да се предпазим?

Профилактиката включва висока лична хигиена (редовно миене на ръцете, плодовете и зеленчуците), ефективни системи за обеззаразяване на каналните води и дезинфекция на питейната вода. Пътуващите в ендемични райони трябва да имат предвид високата честота на заболяването и да сапзват хранителни и хигиенни мерки за безопасност.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Навременно лечение в инфекциозно отделение. Инфекцията не хронифицира и има благоприятна прогноза. При бременни жени прогнозата е неблагоприятна.