[lwptoc depth=“1″]

Хернии

Херниите представляват преминаване на органи през отвор в кухина, която нормално ги ограничава и не позволява да преминават. Те биват:

  • Ингвинални – най-честите хернии. Образуват се по-често при мъже, но се срещат и при жени. Обхващат канала, по който преминава тестисът (ингвиналният канал) и може да достигнат до скротума;
  • Пъпни – най-чести са сред новородените. При възрастни се срещат по-често сред пълни хора или сред такива, болни от заболявания, покачващи налягането в коремната кухина (чернодробни, ракови и др.);
  • Постоперативни – тези хернии настъпват понякога години след извършена операция и се причиняват вследствие на неправилно зарастване на долните слоеве на оперативната рана;
  • Феморална (бедрена) херния – наблюдава се по предната горна част на бедрото, точно под ингвиналния лигамент;
  • Диафрагмална (хиатална, параезофагеална) херния – настъпва, когато стомах и други вътрешни органи преминават в гръдната кухина през дефект на диафрагмата. Често са вродени при пеленачета.

От вродените диафрагмални хернии при възрастните най-честа е параезофагеалната херния. При нея част от стомаха преминава през диафрагмата в лявата гръдна кухина.

Съществуват и много други хернии, които са сравнително редки. На практика е възможно на безброй много места да възникне херния.

От какаво се причинява?

В най-честия случай хернията се причинява от механично напрежение – вдигане на голяма тежест, удар в корема, силна кашлица, неправилна позиция, тясно облекло и др.

Много състояния, повишаващи налягането в коремната кухина, могат да предизвикат появата на херния или да влошат съществуваща такава – наднормено тегло, хронични белодробни болести, течност в коремната кухина (асцит).

Ако мускулите са отслабени поради лошо хранене, пушене и др., е възможно да предразположат човек към появата на херния.

Какви са болестните промени?

Промените, които настъпват в организма са свързани с преминаването на коремни органи извън коремната кухина. На това се дължи подутината, а на тесния херниален отвор се дължат останалите симптоми – запушване на червата от притискането (илеус), болка от преразтягането, къркорене и шумна перисталтика.

Когато херниалното съдържимо премине извън коремната кухина и по някаква причина не успее да се върне обратно се наблюдава едно от най-сериозните усложнения в хирургията – заклещването на хернията. При него основният проблем е в намаляването или тоталното спиране на кръвоснабдяването към червото. Ако не се предприеме хирургична интервенция, в много кратки срокове се стига до некроза на червото с последващо разкъсване, изтичане на чревно съдържимо и последващ перитонит с много сериозна прогноза за живота на болния.

Какви са симптомите?

Основните симптоми при херниите са болка и подутина в засегнатата област. Подутината понякога не е видима лесно и е необходимо изследване от хирурга. Подутината става по-видима при напън или заставане в изправено положение.

Различните видове хернии имат различни симптоми:

  • Ингвинални – болка и подутина в ингвиналната област (свивката на крака), като подутината може да се опипа и в скротума;
  • Пъпни – в областа на пъпа се вижда и опипва малка подутина, която увеличава размера си при плач, изправено положение, напъни, кашлица и др.;
  • Постоперативни – открива се подутина в областта на стара оперативна рана. Рядко се съпровожда с болка и е възможно да нарастне до огромни размери;
  • Феморална (бедрена) херния – често е с малък размер, но е силно болезнена и има висок риск да се заклещи (вж. по-долу);
  • Диафрагмална (хиатална, параезофагеална) херния – характерни са чувството на тежест в гръдния кош, особено след нахранване. Понякога се съпровожда с киселини, гадене и повръщане.

За херниите е характерна склонността към заклещване, което може да е смъртоносно. При заклещване са характерни силна болка в областта на хернията, както и по целия корем, гадене и повръщане.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя по клиничната картина, с която болният отива при лекаря. Повечето херниии са достъпни за преглед, като в такъв случай хирургът прави оглед на мястото. Пациентът е изправен или трябва да се напъне. По този начин повечето хернии, локализирани в коремната област, се визуализират лесно. При неясни случаи или за доуточняване хирургът прибягва до палпация за определяне на големината и произхода на хернията.

По-особен случай представляват диафрагмалните хернии, които са недостъпни за външен оглед и палпация. При тях за доказването им се използват рентгенографски методи, най-често с приложение на рентгеноконтрастни вещества, приети през устата.

С какво може да се обърка?

Хернииите би следвало да се разграничават от различни заболявания и състояния:

  • Тумори;
  • Възпалени или увеличени лимфни възли, възпалителни заболявания на кожата и меките тъкани;
  • Стенокардия – при диафрагмалната херния.

Как се лекува?

Лечението при херниите е оперативно. При него се подхожда по различни начини:

Конвенционална хирургия – херниалният сак се достига чрез разрез на кожата, при което херниалният пръстен се открива, затваря, а сака се връща обратно в коремната кухина. Тя се предпочита при напреднали, усложнени и инкарцерирали хернии.

Лапароскопска хирургия – чрез много малки отвори се прониква в коремната кухина, откъдето по обратен път се достига до херниалния пръстен и сакът се връща обратно в коремната кухина. Тя се използва при хернии в начална фаза преди развитие на сраствания или силно разкъсване на херниалния пръстен.

За подсилване на херниалния пръстен и избягване на рецидив понякога се поставят специални „платна“, изградени от изкуствени материи. След известно време върху тях се образува съединителна тъкан, която допълнително заздравява коремната стена.

Оперативното лечение се избягва при някои специални случаи:

  • Пациенти в напреднала възраст;
  • Пациенти с тежки придружаващи заболявания;
  • Новородени с пъпна херния – много лекари предлагат консервативно лечение със специални лепенки, подпомагащи заздравяването и укрепването на коремната стена. Ако до края на първата годинка не се постигне излекуване се прибягва до оперативно лечение.

Как да се предпазим?

Предпазването от развитие на херния невинаги е възможно. Въпреки това един от малкото съвети за профилактика е използването на пристягащ колан в областта на корема и кръста при вдигане и местене на тежки товари.

При хора, развили ингвинална херния от едната страна, е много вероятно да се развие такава и от другата.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Основната препоръка след поставянето на диагноза херния е да се насрочи хирургична интервенция в най-близко бъдеще. Дългото отлагане на операцията е опасно, защото с времето хернията уголемява размера си, разкъсва и увеличава херниалния си отвор, изтлачените органи образуват сраствания помежду си, увеличавайки риска от заклещване със всички усложнения свързани с това.

Вече образувана херния не заздравява сама, освен в много редки случаи в първите месеци от живота при пъпна херния!