Изследват се IgG антитела срещу Човешки Херпес Вирус тип 6.

Човешки херпес вирус тип 6 и съпътстващите го симптоми представлява инфекция с човешки херпес вирус 6 тип (HHV-6), който е най-честия причинител на болест при деца до 36 месечна възраст, известна като розеола инфантум или шестата болест. Човешки херпес вирус тип 6 и съпътстващите го симптоми се изразяват в повишаване на температурата, уголемяване на шийните лимфни възли и ринофарингит. След това се появява обрив по тялото (без крайниците и лицето), който изчезва, без да остава белези. При възрастни хора, HHV-6 вируса предизвиква енцефалит, пневмония или мононуклеозоподобен синдром.

Взима се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум.

Резултатите от лабораторното изследване трябва да се тълкуват в контекста на цялостната клинична картина. Положителните стойности могат да означават заболяване, но така също и напрегнат имунитет.

Заразяването става и по въздушно-капков път, като веднъж преболедували, децата изгражда траен имунен отговор и няма вероятност да се разболее отново. Родителите могат да предадат вируса на децата си, поради факта, че той може да се пренася с яйцеклетките и сперматозоидите.

Human herpesvirus 6 (HHV6) е открит през 1986 г. Exanthema subitum (roseola infantum, sixth disease) е описана много отдавна, но етиологичната връзка с HHV-6 е установена през 1988 г. Доказано е, че шести тип херпесен вирус инфектира и разрушава клетките, които продуцират миелин. Серологичните проучвания и вирусните изолати показват, че вирусът е повсеместно разпространен и засяга както нормални, така и имунокомпрометирани лица.

Човешкият херпесен вирус тип 6 (HHV-6) принадлежи към подсемейство Betaherpesvirinae, род Roseolovirus. Вирионът има типичната структура на семейство Нerpesviridae. HHV-6 се състои от два близко свързани варианта- HHV-6А и HHV-6В. Вирусът е познат и като Т-клетъчен лимфотропен вирус с висок афинитет към CD4 лимфоцитите, като in vivo HHV-6 първично инфектира и се реплицира в тях.
При остра инфекция, репликацията се осъществява в лимфоцити, макрофаги, хистиоцити, ендотелни клетки и епителни клетки. Също така HHV-6 може да се размножава и в глиални клетки, като инвазира и ЦНС,което води до усложнения като гърчове и енцефалит. HHV-6 е повсеместно разпространен.
В Субсахарна Африка е установено, че преобладаващият вариант при детските инфекции е HHV-6A, а в Европа , Япония и САЩ е разпространен HHV-6B. Серопревалентността е почти 100% в Европа, докато в други страни е значително по-ниска-Мароко- 20%,Бразилия 9.8%. HHV-6A се изолира основно от имунокомпрометирани лица. Въпреки това, и двата варианта -HHV-6А и HHV-6B могат да са патогенни в условия на имуносупресия (трансплантирани леца и HIVпозитивни).

• Методи за изследване
• Информативно съдържание и клинично значение

Най-често се инфектират здрави деца до 3 годишна възраст , като повечето от инфекциите са причинени от HHV-6В. Клинично се изявява като Еxanthema subitum (Roseola infantum), или “шеста болест„. Първичната HHV-6B инфекция се придобива при пряк контакт на малките деца със заразени по-възрастни лица, най-често чрез слюнка.
Даказано е и вертикално предаване на HHV- 6 , но то се среща само при 1-2% от всички раждания. HHV-6 се интрегрира в хромозомите при имунокомпетентни пациенти и това води до високи нива на вирусна ДНК в кръвта и серума. Този факт трябва да се има пред вид при интерпретация на лабораторните резултати от молекулярно-биологичните изследвания. Клиничата изява е с начален токсиинфекциозен синдром, повишаване на температурата, уголемяване на шийните лимфни възли и ринофарингит.
След това се появява макулопапулозен обрив по тялото (без крайниците и лицето), който бързо изчезва, без да остава белези. HHV-6B инфекция при бебета е най-честата причина за температурно предизвикани гърчове . В проспективно проучване, включващо деца на възраст от 1 месец до 5 години, е установено, че HHV-6B често се свързва с фебрилен епилептичен статус (както и HHV-7, макар и в по-малка степен). Инфекциите с HHV-6 протичат в повечето случаи без усложнения и са самоограничаващи се.
Описани са и асимптомни форми. Рядко инфекцията с HHV-6 може протече с фатален изход. Острата HHV-6 инфекция се среща рядко при имунокомпетентни възрастни лица Клиничната й изява е като мононуклеозоподобно заболяване, протичащо с висока температура, лимфаденопатия или хепатит и по-ряко енцефалит, при негативни вирусологични показатели за CMV или EBV. След първична инфекция HHV-6 остава в латентно състояние в лимфоцити и моноцити и се поддържа нисък вирусен товар в клетките и тъканите.
При имунокомпетентни лица тази персистираща инфекция обикновено е без клинично значение. В случаи на имунокомпроментация вирусът се реактивира, като HHV-6А се свързва с по-лоша прогноза.Това състояние се среща в 33-48% от пациентите, подложени на трансплантация на хемопоетични стволови клетки, като често се асоциира и с реактивиране на латентна цитомегаловирусна инфекция.
Коинфекцията значително утежнява изхода от заболяването. Клиничната изява е като хепатит, пневмония, костномозъчна супресия, енцефалит, температурно състояние и обрив, както и развитие на реакция на присадката срещу донора (GVHD). Трансмисия на HHV-6 се осъществява и при присаждане на солидни органи и хемопоетични стволови клетки.

При пациенти, заразени с HIV , HHV-6 може да се регулира HIV репликацията да и ускори прогресирането към СПИН. Доказано е, че шести тип херпесен вирус инфектира и разрушава клетките, които продуцират миелин и е в патогенезата на деменцията при HIV. HHV-6 е изолиран от различни тъкани, клетки и телесни течности и се асоциира със следните състояния:

• лимфаденит или лимфаденопатия
• лимфоми и лимфопролиферативни заболявания
• лекарствено-индуциран синдром на хиперчувствителност (DIHS) или лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS)
• синдром на Сьогрен, саркоидоза, системен лупус еритематозус
• синдром на хроничната умора (CFS)
• синдром на Гилен-Баре
• множествена склероза (MS)

HHV-6 антиген е установен в ядрата на олигодендроцитите в плаките на пациенти с MS. Доказана е корелация между анти-HHV-6 IgM антитела и началото на MS в сравнение със здрави лица и на такива с прогресираща мултиплена склероза.

• Лабораторни изследвания

Препоръчителен е следния панел от лабораторни изследвания зависи от клиничната картина и имунния статус на пациента:

• ПКК с ДКК – левкопения с относителна левкоцитоза
• оценка на бъбречна функция – при бъбречна трансплантация
• чернодробни ензими-при хепатит и чернодробна дисфункция
• серологични изследвания- доказване на специфични анти- HHV-6 IgG антитела

Резултатите от вирусологичните изследвания трябва да се тълкуват в контекста на цялостната клинична картина. Положителните стойности могат да означават заболяване, но така също и напрегнат имунитет.

Материал за серологично изследване Взема се венозна или капилярна кръв.Препоръчително е изследването на серум, но е възможно използването и на плазма с EDTA .

Информация за партьори