Херпес зостер (Herpes zoster)

[lwptoc depth=“1″]

Херпес зостер (Herpes zoster)

Херпес-зостер е инфекциозно кожно заболяване (дерматовироза), причинено от вируса на Varicella-Zoster (VZV), което протича със силно болезнен везикулозен обрив по кожата. При първично заразяване с вируса в организма се развива варицела. В някои случаи вирусът  персистира и при реактивирането му се развива херпес-зостер.

От какаво се причинява?

Причинител на заболяването е Varicella-Zoster virus (VZV) от сем. Herpesviridae, т.е. вирусът е представител на човешките херпесни вируси. Вирусната частица съдържа двойноверижна ДНК и липидна обвивка.

Какви са болестните промени?

Човек се заразява с вируса на варицела по аерогенен път (чрез въздуха) – чрез инхалиране (вдишване) на аерозоли от инфектирани секрети. През лигавицата на дихателните пътища или конюнктивата, вирусът попада в организма. Варицела-Зостер вирусът, както и другите представители на човешките херпесни вируси, има свойството да остава в латентно състояние в сензорните нервни ганглии. Биологичният механизъм, по който настъпва тази латенция не е изяснен.
При подходящи условия (най-вече намалени имунни сили на организма, поради различни причини), вирусът се реактивира и причинява херпес зостер. С други думи, при първи контакт на човек с вируса и заразяване се развива варицела (лещенка), която е заболяване на детската възраст. При реактивиране на останалия в латентно състояние след преболедуване вирус – се развива херпес зостер, което е по-характерно заболяване за възрастни лица. Разбира се, ако даден човек се срещне за първи път с вируса в по-късна възраст, т.е. не е преболедувал като дете, то той ще се разболее от варицела. Трябва да се има предвид обаче, че при около 30% от хората първичната инфекция протича безсимптомно.

Измененията по кожата и лигавиците започват с възпалителни процеси, набъбване и дегенерация на епителните клетки, което води до образуване на мехурчета изпълнени с бистра серозна течност (везикули). В епидермиса се наблюдават интраепидермални везикули и балонна дегенерация на кератиноцитите.

Какви са симптомите?

Обикновено началото на херпес-зостер се маркира от продормална фаза. Тя има продължителност 5-7дни и се изявява със силни невралгични болки в даден участък от кожата, без видими кожни прояви. Болките са внезапни, пробождащи. Могат да се появят и главоболие, чувствителност към светлина (фотофобия), повишена температура и парестезии в засегнатата област.

За разлика от варицелата, обривът при херпес-зостер е мономорфен. По хода на един или няколконерва в съответните дерматоми, се появяват групирани везикули върху еритемно-едемен терен с бистро съдържимо. Кожните лезии са винаги едностранни. При тежък имунен дефицит (например СПИН, туберкулоза) процесът може да се разпространи на по-големи участъци. След няколко дни на мястото на везикулите се образуват крусти. Пациентът е зарàзен до появата на крусти.

Срещат се следните клинични форми на херпес-зостер:

  • Zoster ophthalmicus – при персистиране на вируса в ганглииите на горния клон на n.trigeminus. Засяга се окото с ерозии на роговицата;
  • Zoster oticus –  засяга се вътрешното ухо, поради обхващане на осми черепно-мозъчен нерв;
  • Ramsey-Hunt syndrome – при засягане на седми и осми черепно-мозъчен нерв. Развиват се слухови халюцинации, шум в ушите, главоболие, световъртеж;
  • Zoster generalisatus – генерализирана форма при изразена имуносупресия;
  • Zoster encephalitis – засяга се централната нервна система;
  • Постзостерна невралгия – при някои болни след отзвучаване на кожните промени остава силна невралгична болка в засегнатия участък.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя въз основа на характерната клинична находка – болезнен везикулозен обрив на ограничен участък върху еритемен едем. Чрез моноклонални антитела могат да се докажат имуноцитологично вируси в клетки от везикулите.

С какво може да се обърка?

През продормалната фаза (преди появата на характерния обрив) оплакванията са нехарактерни, поради което е необходимо според локализацията на оплакванията да се изключат плеврит, миокарден инфаркт, холелитиаза, главоболие с друг прозиход, стомашна язва и т.н. Характерният за заболяването обрив следва да бъде различен от обрива при херпес симплекс, контактен дерматит, автоимунни булозни дерматози и др.

Как се лекува?

Лечението е медикаментозно, основно вътрешно. Използвани препарати са ацикловир, валацикловир, ганцикловир и др. Дозата и продължителността на терапията се определя от имунното състояние на пациента и тежестта на заболяването. Някои от изброените препарати могат да се прилагат и локално. Симптоматично за болката се приемат нестероиди противовъзпалителни средства.

Как да се предпазим?

В България специфична ваксина срещу Варицела–Зостер вируса не фигурира все още в имунизационния календар. Съществува жива варицелна ваксина, която е високо ефективна и се прилага в редица страни. При контактни лица, които са високорискови (например новородени, лица с имунен дефицит), може да се приложи имуноглобулин (специфични готови противоварицелни антитела). Човек трябва да избягва контакт с болни от варицела, ако не е преболедувал. При преболедуване имунитетът е доживотен.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Необходимо е правилно провеждане на симптоматичното лечение, провеждане на специфично противовирусно лечение, спазването на лична хигиена. При развитие на вторични бактериални инфекции или други усложнения, те също трябва да се лекуват по съответен начин.