Хлорът е главен анион на извънклетъчната течност.

Хомеостазата на хлора се постига чрез баланса между прием с храната и отделянето през бъбрека, храносмилателния тракт и кожата. Промените в концентрацията на хлора следват тези на натрия, когато са свързани с дейността на бъбреците и потните жлези. В повечето случаи при хипонатриемия има хипохлоремия (↓Na,↓Cl) и обратното при хипернатриемия има хиперхлоремия (↑Na, ↑Cl).

Изследването за хлор се провежда, за да се определи каква е концентрацията му в кръвта като част от електролитния панел или базовия пакет от лабораторни изследвания. Определянето му е подходящо:

• при нарушения на алкално-киселинното равновесие
• в случаи на продължително повръщане, диария, слабост, умора, проблемно дишане (респираторен дисстрес)
• за да се проследи ефекта от лечението на заболявания като високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, чернодробни или бъбречни заболявания

Необходима е венозна кръв, взета в епруветка със сепарационен гел (серум) или плазма (Li-хепарин). Кръвната проба се взема сутрин, до 10ч., на гладно. Препоръчително е изследването да се извърши минимум 10 дни след последния прием на медикаменти и хранителни добавки, съдържащи хлор;

Повишени нива на хлор (хиперхлоремия) се откриват при:

• дехидратация
• бъбречни заболявания
• Кушинг синдром
• нарушения на алкално-киселинното равновесие като метаболитна ацидоза (загуба на основи) или респираторна алкалоза (хипервентилация)

Понижени нива на хлор (хипохлоремия) се наблюдават при:

• застойна сърдечна недостатъчност
• продължително повръщане
• Адисонова болест
• хронични белодробни заболявания
• загуба на киселина от организма (метаболитна алкалоза)

Отклонения от нормалните референтни стойности в урината:

• нисък хлор в урината може да се установи при Кушинг синдром, малабсорбционен синдром, диария и други
• повишен хлор в урината се наблюдава при Адисонова болест, повишен прием на сол и други