LDL-холестеролът е съставна част на липопротеините с ниска плътност. При нормална липидна обмяна се усвоява от тъканите и оползотворява там.

Нарушеното усвояване на липопротеините с ниска плътност (LDL) е важен рисков фактор за развитието на ранна атеросклероза. Поради това търсенето на повишена серумна концентрация на LDL – холестерол е съществен етап в откриването на рискови контингенти. Това е т.н. „Лош холестерол“.

Повишеното серумно ниво на LDL-холестерола насочва, по-добре от това на общия холестерол към повишен риск от ранна исхемична сърдечна болест. Докато при определяне стойността на общия холестерол, една хиперхолестеролемия, може да се дължи на повишено ниво на HDL-холестерол и да няма клинично значение, то установяването на повишен LDL-холестерол е сериозно основание за провеждане на диетични и/или медикаментози мерки особено при млади пациенти.

LDL-C обикновено не се измерва директно, а се изчислява от резултатите на другите компоненти на липидния профил, включително общ холестерол, HDL холестерол (HDL-C) и триглицериди. В повечето случаи формулата осигурява добра оценка на LDL-C, но тя става по-малко точна при повишени нива на триглицеридите (т.е. над 4.5 mmol/L). В този случай единственият начин за точно определяне на LDL-C е да се измери директно.

Нивата на LDL-C могат да бъдат изследвани като част от липидния профил, при рутинна профилактика. Препоръчва се всички възрастни без рискови фактори за ССЗ да се изследват на всеки четири до шест години.

По-често изследване се препоръчва за хора, които имат един или повече основни рискови фактори за ССЗ, както и при повишени стойности на общия холестерол.

Основните рискови фактори за ССЗ, различни от висок LDL-C включват:

• Тютюнопушене
• Наднормено тегло или затлъстяване
• Нездравословна диета
• Намалена физическа активност
• Възраст (мъже >45 г., жени >55 г.)
• Високо кръвно налягане (хипертония)
• Фамилна анамнеза за преждевременно сърдечно-съдово заболяване (роднина на възраст <55 г. за мъже и <65 г. за жени)
• Наличие на сърдечно-съдово заболяване, прекаран инфаркт или инсулт
• Диабет или преддиабет

Високият HDL-C > 1.55 mmol/L се счита за „отрицателен рисков фактор“ и неговото наличие позволява да се премахне един рисков фактор от общия брой.

Деца и младежи:

Американската академия по педиатрия препоръчва изследване веднъж на възраст между 9 и 11 години и отново на възраст между 17 и 21 години. По-ранен и по-чест скрининг с липиден профил се препоръчва за деца и младежи, които имат повишен риск от развитие на ССЗ като възрастни. Някои от рисковите фактори са подобни на тези при възрастни и включват фамилна анамнеза за ССЗ или здравословни проблеми като диабет, високо кръвно налягане или наднормено тегло. Децата с висок риск трябва да се изследват за пръв път между 2 и 8-годишна възраст. Деца на възраст под 2 години са твърде малки, за да бъдат тествани.

Мониторинг:

Американският колеж по кардиология и Американската асоциация по ССЗ препоръчват възрастни, приемащи статини, да изследват липиден профил на гладно 4 до 12 седмици след започване на лечението и след това на всеки 3 до 12 месеца.

Взима се Венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. За да бъде правилно отчетена стойността, материала трябва да бъде взет сутрин, на гладно.

През 2002 г. the National Cholesterol Education Program (NCEP) Adult Treatment Panel III (ATP III) предоставя насоки за оценка на липидните нивата и препоръки за лечение. През 2013 г. the American College of Cardiology (ACC) и the American Heart Association (AHA) актуализират препоръките за терапия при възрастни.

При здрави възрастни без ССЗ, решението за лечение се основава на калкулатор на риска, който взема предвид няколко фактора (възраст, пол, раса, кръвно налягане, ниво на холестерола) и определя риска от инфаркт или инсулт през следващите 10 години. Лице с риск от 7,5% или по-висок трябва да се предписват статини, съгласно указанията на ACC/AHA.

Последните насоки също препоръчват фокусиране върху процентното намаление на LDL-C, а не върху прицелните стойности за намаляване на риска от атеросклеротично сърдечно-съдово заболяване (ASCVD).

Въпреки това, използването на актуализирания калкулатор на риска и насоките остава спорно. Много от авторите все още използват по-старите насоки от NCEP АТР III за оценка на нивата на липидите и риска от сърдечни заболявания. Според NCEP, ако няма други рискови фактори, нивото на LDL-C може да се оцени както следва:

• LDL-C: < 2.59 mmol/L – Оптимално
• LDL-C: 2.59 – 3.34 mmol/L – Близо до оптимално, но над оптималното
• LDL-C: 3.37 – 4.12 mmol/L – Гранично високо
• LDL-C: 4.15 – 4.90 mmol/L – Високо
• LDL-C: > 4.90 mmol/L – Много високо

Желаните цели за нивата на LDL-C се променят въз основа на индивидуалните рискови фактори. Прицелните стойности при наличие на рисковите фактори са:

• LDL-C: < 2.59 mmol/L при придружаващо сърдечно-съдово заболяване или диабет
• LDL-C: < 3.37 mmol/L при 2 или повече рискови фактора (среден риск за ССЗ)
• LDL-C: < 4,14 mmol/L) при 0 или 1 рисков фактор (нисък риск за ССЗ)
• Някои организации препоръчват LDL-C да бъде < 1,82 mmol/L, ако човек има ССЗ или е прекарал инфаркт.

Според Американската академия по педиатрия, нивото на LDL-C може да бъде оценено за деца без други рискови фактори, както следва:

За деца и тийнейджъри:

• LDL-C: < 2.85 mmol/L – Приемливо
• LDL-C: 2.85 – 3.34 mmol/L – Гранично високо
• LDL-C: > 3.36 mmol/L – Високо

Ниските нива на LDL холестерола обикновено не са проблем. Те могат да се наблюдават при наследен дефицит на липопротеини, хипертиреоидизъм, инфекция, възпаление или цироза.