Холестерол

Холестеролът (наричан някога холестерин) е стерол (комбинация между стероид и алкохол) и липид, съдържащ се в клетъчните мембрани на всички тъкани на човешкото тяло. Името на холестерола идва от гръцкото chole- (жлъчка) и stereos (твърд) и химическата наставка „-ол“ за алкохол.

Това вещество е идентифицирано за пръв път в жлъчни камъни през 1769 година от французина Франсоа дьо ла Сал. Но тъй като той не публикува труда си, друг французин му дава името си – Мишел Йожен Шеврьол (1786–1889). Холестеролът е нормална съставна част на всички клетъчни мембрани в човешкия и животинския организъм. Той е необходим за синтеза на: хормоните на кората на надбъбречната жлеза (кортизон, кортикостерон, алдостерон), мъжките полови хормони (тестостерон, андростерон), женските полови хормони (естрон, естриол, естрадиол, прогестерон), витамин D, жлъчните киселини и още десетки метаболитно активни вещества, жизнено необходими за нормалната обмяна . Човешкият организъм може да си синтезира до 80 % от холестерола, който му е необходим.

Нормалната синтеза е около 10 mg холестерол дневно за 1 kg телесна маса. Новосинтезираният холестерол, както и приетият с храната, постъпват в черния дроб.

Там холестеролът се свързва със специални транспортни белтъци в липопротеидни комплекси с ниска плътност (Low Density Lipoproteins – Cholesterol, LDL-C, наричан „лош холестерол“). LDL-C разнасят холестерола до всички клетки и тъкани на човешкото тяло. При някои обменни нарушения холестеролът от LDL-C не може да се усвои от клетките или се освобождава от липопротеидния комплекс твърде рано.

Тогава холестеролът се отлага по стените на кръвоносните съдове, където образува атеросклеротични плаки. В началните стадии тези натрупвания са обратими. В кръвта има специална белтъчна защитна система, която свързва натрупания по стените на кръвоносните съдове холестерол в липопротеиди с висока плътност (High Density Lipoproteins – Cholesterol, HDL-C). HDL-C отнася холестерола обратно в черния дроб. Условно HDL-C се нарича „добър холестерол„. HDL-C се образува само при излишно високи нива на свободен холестерол в кръвта или по стените на кръвоносните съдове. Важно е да се разбира, че здравият организъм може да изхвърли излишните количества холестерол, приет с храната.

Тъй като високият холестерол се свързва с повишен риск от атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания и техните усложнения, тестването на холестерола се счита за рутинна част от превантивното здравеопазване.

Резултатите от теста за холестерол и други компоненти на липидния профил се използват заедно с други известни рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания за разработване на план за лечение и проследяване. Възможностите за лечение могат да включват промени в начина на живот, като хранителен режим или двигателна активност, или медикаментозно понижаване на липидите.

Защо и кога се тества Холестерол – общ?

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

Свързан ли е ниският холестерол с някакви заболявания?

Има някои дебати за това дали много ниският холестерол е лош. Холестерол <2.59 mmol/L често се наблюдава при недохранване, чернодробни и онкологични заболявания. Няма доказателства, че ниският холестерол причинява някой от тези проблеми.

Променят ли се стойностите на холестерола по време на бременност?

Холестеролът обикновено е висок по време на бременност. Жените трябва да изчакат поне шест седмици след раждане, за да изследват холестерол.

Има ли лекарства, които повлияват нивата на холестерола?

Лекарства, които повишават нивата на холестерола, са: анаболни стероиди, бета-блокери, епинефрин, орални контрацептиви и витамин D.

Какви са референтните стойности на холестерола?

нормалното съдържание на общ холестерол в човешката кръв е до 6,2 mmol/L, и при жените, и при мъжете.

Какви са причините за появата на холестерола?

Високият холестерол обикновено се предизвиква от няколко причини. От една страна е нездравословният хранителен режим, богат на наситени мазнини. Друга причина е тютюнопушенето. Съществува и наследствена предразположение. И стресът влошава допълнително състоянието.

Свързан ли е лошият холестерол с високото кръвно налягане?

Холестеролът е един от основните рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания. Той е в основата и на исхемичната болест на сърцето, стенокардия, инфаркт и нарушения на мозъчното кръвообращение – инсулт.

Кои са рисковите групи?

Най-висок риск от негативни последствия от високия холестерол има при хората, при които е установено сърдечно-съдово заболяване. Това е групата на хората с атеросклероза и на тези, прекарали инфаркт или инсулт. При тях се препоръчва поддържане на лош холестерол в стойности около 1.8 ммол/л. Друга застрашена група са хората, страдащи от съдови заболявания като диабет, периферна съдова болест, аневризъм и др. Лошият холестерол при тях трябва да се поддържа в стойности до 2.5 ммол/л.

ЗАСТРАШЕНИ СА И ХОРАТА, ИЗ­ЛОЖЕНИ НА ПОВЕЧЕ ОТ ДВА ОТ СЛЕДНИТЕ РИСКОВИ ФАКТОРИ:

• напреднала възраст,
• нездравословно хранене,
• тютюнопушене,
• наследствена обремененост,
• затлъстяване,
• обездвижване и др.

Каква е биологичната роля на холестерола в организма?

Холестеролът е органично съединение, което се намира във всички клетки и телесни течности на човешкия организъм. Неговата биологична роля се изразява в: участие в изграждането на клетъчните мембрани; образуване на надбъбречните и половите хормони, витамин Д, жлъчните киселини и други. По-голямата част от холестерола се синтезира в черния дроб, а останалата – се набавя чрез храната. Основни хранителни източници на холестерола са: тлъстите меса, вътрешните органи (черен дроб, бъбреци), яйцата, млечните мазнини и други.

Защо говорим за добър и лош холестерол? Каква е разликата? До какво води лошият холестерол?

Холестеролът се „движи“ в кръвта, включен в структурите липопротеини. Липопротеините с ниска плътност (LDL) са познати като „лош холестерол”. LDL води до развитието на атеросклеротични плаки по стените на артериите.

Наслояването на плаки, логично, стеснява кръвоносните съдове, а това намалява кръвотока и може да доведе до пълното му спиране. Друга опасност е възможността плаката да се разкъса и това да доведе до образуването на кръвни съсиреци (тромби), които да възпрепятстват снабдяването на кислород и хранителни вещества до клетките.
Като противодействие се явяват липопротеините с висока плътност (HDL) или т.нар. добър холестерол. Те отнемат „лошия“ LDL холестерол от артериалните съдове и го пренасят до черния дроб, където той се преработва и изхвърля от организма.Тъй като мазнините в кръвта (холестерол и триглицериди) са неразтворими във вода, те се свързват с белтък под формата на липопротеинови частици. По този начин се осъществява транспорта им до тъканите и органите.

Липопротеините с ниска плътност (Хол – ЛНП) съдържат около 70% от общия холестерол и са известни под името “лош” холестерол. Същите го транспортират от черния дроб до органите. Когато той е в наднормено количество в кръвта настъпва увреждане на съдовите стени и развитие на атеросклероза.

Липопротеините с висока плътност (Хол – ЛВП) транспортират холестерола за преработка в черния дроб, където чрез жлъчните киселини същият се отстранява от организма. Следователно Хол – ЛВП не позволяват на холестерола да се натрупва по стените на артериите, поради което се нарича “добър” холестерол.

Таблица на стойностите на общия холестерол и липопротеините с ниска плътност са следните:

Препоръчително  ниво на Хол – ЛВП (“добрия” холестерол) в кръвта е над 1,0 mmol/l, като с висок риск за атеросклероза са стойностите под 0,9 mmol/l.
За определяне на отклоненията в мастната обмяна и риска от развитието на атеросклероза е желателно да се изследват всички видове липопротеини в кръвта.

КАКЪВ Е ЗДРАВНИЯТ РИСК ПРИ ПОВИШЕНО НИВО НА СЕРУМНИЯ ХОЛЕСТЕРОЛ?

Повишеният серумен холестерол е основен рисков фактор за развитие на атеросклероза, която е в основата на двете най-значими хронични незаразни болести – исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдова болест, причиняващи инвалидизиране и смърт на много хора по целия свят.

• Наследствената предразположеност
•  Стресът
• Нездравословното хранене
• Хроничните заболявания на черния дроб, бъбреците, захарен диабет и др.
• Наднорменото тегло при ИТМ над 25 – ИТМ = тегло в кг : (ръст в м)2
• Употребата на лекарства – орални контрацептиви, диуретици, глюкокортикоиди и др.
• Ниската двигателна активност
•  Полът – след менопаузата при жените холестеролът нараства
• Злоупотребата с алкохол
• Тютюнопушенето
• Възрастта – след 20-та година серумният холестерол се увеличава

Как да намалим повишеният серумен холестрол?

Нормализирането на серумния холестерол може да се постигне чрез промяна в начина на живот и провеждане на медикаментозна терапия.

Какви са начините за регулиране?

Борбата с високия холестерол трябва да бъде комплексна. От една страна трябва да се промени хранителният режим. Задължително е да се намали приема на наситени животински мазнини, които покачват нивото на “лошия” LDL холестерол (животински мазнини, пълномаслено мляко и млечни продукти, яйца). Намаляването на стреса и повишаването на физическата активност са задължителни. Знаете, че СЗО (Световната здравна организация) препоръчва минимум 30 минути ежедневно физическо натоварване. Може да бъде интензивно ходене или друг вид физическо натоварване, съобразно физическия капацитет на всеки човек.

Холестерол-редуцираща диета

Хранителният режим  е  добра основа за намаляване на холестерола. Холестеролът се съдържа основно в хранителните продукти от животински произход. Дълбоко погрешно е да се заменят животинските мазнини в диетата с хидрогенирани (хидрирани) такива. Хидрогенираните мазнини съдържат високи нива наситени и транс-мастни киселини. Доказано е, че транс-мастните киселини значително повишават риска от възникване на сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания и диабет тип II. Естествените растителни (олио, зехтин) и животински (краве масло, говежда и овча лой, свинска мас) мазнини почти не съдържат транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини в природните мазнини са балансирани с късоверижни и ненаситени такива в съотношения, които са полезни за човешкото здраве.

Препоръката е менюто да включва повече ненаситени мазнини (зехтин, слънчогледово олио, масло от рапица), които поддържат “добрия” HDL холестерол. Задължителни са и така известните полиненаситени мастни мазнини омега 3 и омега 6. Те се съдържат в сьомгата и сардините, например. Ядките също са полезни. И зеленчуците, които съдържат целулоза и фибри, които способстват цялостно за намаляване на общия дневен калориен прием и за извличане на холестерола от организма. Пектинът също се препоръчва, тъй като е естествен регулатор. На пазара има и редица хранителни добавки и лекарствени продукти.

• Най-често 2 седмици след започването и, тя може да намали холестерола средно с 10%.
• Диетата включва консумация на:
• Повече плодове и зеленчуци– най-малко 5 пъти дневно;
• Храни с високо съдържание на скорбяла и влакнини (пърнозърнест хляб, зърнени храни, ориз, бобови храни);
• Обезмаслено или нискомаслено мляко, млечни продукти без мазнини или с ниско съдържание на мазнини (кисело мляко, квасена сметана, извара, сирене);
• Месо без тлъстини (пилешко месо без кожата; риба; меса, на които са отстранени тлъстините);
• Растителни масла (царевично; маслиново; соево);
• По-малко готови и предварително обработени храни (кексове, сладки, бисквити);
• По-малко черен дроб, мозък, бъбреци и други вътрешности;
• По-малко яйца – не повече от 2 яйчни жълтъка на седмица (пряко консумирани или в приготвената храна).
• Съдържанието на мазнини в готовите ястия може да бъде намалено и чрез спазване на следните принципи при готвене:
• да се отстранява видимата мазнина от месото;
• да се ограничава количеството мазнина при готвене;
• да се предпочита печене, варене, готвене на скара и в микровълнова фурна, като се избягва паниране и пържене;
• да се поставя месото при печене върху решетка, така че мазнината да се оттича надолу.

Повишаване на физическата активност

Упражняването на физическа активност е необходимо условие за поддържане на нормално телесно тегло и серумен холестерол. За да бъде ефективна двигателната програма тя трябва да включва: ходене пеша най-малко 5 пъти седмично по 30 минути и физически упражнения най-малко 3 пъти в седмицата.

Контрол на теглото

Редуцирането на теглото на лица със затлъстяване е изключително важно за намаляване на холестерола в кръвта. Понижаването на теглото, дори в малка степен, довежда до намаляване на нивото на Хол – ЛНП.

Какво е лечението?

В случай, че холестеролът не може да се регулира с промяна в храни­телния и двигателния режим, както и в начина на живот и съобразно придружаващите рискови фактори и нивата на общия, и лошия холесте- рол, продължат да са високи, тогава се преминава към медикаментозно лечение на хиперхолестеролемията. Утвърдени в практиката и с доказан
резултат за коригиране на нивата са статините. Хранителните до­бавки с омега 3 и 6 мастни киселини също са препоръчителни.

Лечението с медикаменти, регулиращи липидните нива, по-скоро допълва, но не заменя промените в начина на живот. Терапията обикновено е продължителна или за цял живот. Изборът на медикаментите се определя от лекар-специалист.

Медикаментите, които намаляват нивото на липидите в кръвта са: статини, никотинова киселина и нейните производни, фибрати и такива, които свързват жлъчните киселини. Като клас медикаменти, статините предизвикват най-голямо понижение на холестерола в кръвта. В случай, че целта на лечението не е постигната след 3 месеца лечение с един медикамент, може да се включи втори препарат. При добро спазване на лечебната програма максималното понижаване на ЛНП се постига в рамките на 4 до 6 седмици от началото на лечението.
Необходимо е да се знае, че повишеният холестерол се нуждае от постоянен контрол посредством диета и медикаментозна терапия. Прекратяването им довежда до бързо повишаване на холестерола и възвръщане на риска от съдови нарушения, съществували преди началото им.

Лечение на съпътстващи хронични заболявания

Провеждането на системен контрол върху хроничните заболявания на черния дроб, бъбреците, щитовидната жлеза, захарния диабет и други е необходимо условие за регулиране на липидния баланс в човешкия организъм.
Необходимо е да се знае, че употребата на лекарствени препарати като диуретици, глюкокортикортикоиди, бета-блокери и други допълнително нарушава липидния профил на болните.

ХОЛЕСТЕРОЛЪТ Е “ПРИЯТЕЛ”, А НЕ “ВРАГ” САМО КОГАТО СЕ ПОДДЪРЖА В ГРАНИЦИТЕ НА ФИЗИОЛОГИЧНИТЕ ЗА ЧОВЕКА СТОЙНОСТИ.

Има ли превенция и каква е тя?

Когато се прави обща оценка на сърдечно-съдовия риск е важно да се вземе предвид, както високият холестерол, така и другите риско­ви фактори за ранно развитието на сърдечно-съдовата и мозъчна болест, т.е. за развитието на атеросклерозата. Наднорменото телесно тегло, затлъстяването и високото артериално налягане също са от значение. Важно е да се кон­тролира кръвното налягане, да има стремеж за редуциране на телесно­то тегло, да се намали или изцяло спре и тютюнопушенето.