[lwptoc depth=“1″]

Хроничен бронхит

Хроничният обструктивен бронхит и/или обструктивният белодробен емфизем съставляват хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Това са най-честите заболявания на дихателната система и са водеща причина за развитие на белодробна недостатъчност.

Според определението на СЗО (Световна Здравна Организация) хроничният бронхит се дефинира като състояние, при което през 2 последователни години в продължение най-малко на 3 месеца от година у дадено лице се е наблюдавала кашлица с експекторация.

От какаво се причинява?

Възникването на заболяването се свързва най-вече с нарушаване на естествените защитни сили на бронхиалната лигавица под въздействие на разнообразнни ендогенни и екзогенни фактори. Основните механизми на защита включват кашличният рефлекс, мукоцилиарната функция на бронхите и фагоцитозата. Следните фактори нарушават тяхното действие:

  • Екзогенни фактори – сред тях на първи план се изтъква тютюнопушенето. Особено значение имат още влагата, студът, запрашеността на въздуха – от прах, сажди, токсични промишлени вещества, газове, пари и др. Честите бронхо-пулмонални инфекции също имат отношение към развитието на хроничен бронхит. Хроничните инфекции водят до колонизиране на бронхиалното дърво от различни микроорганизми, което благоприятства възпалителния процес;
  • Ендогенни фактори. Те също имат значение за развитието на хроничния бронхит. Индивидуалните особености на организма благоприятстват в някои случаи поддържането на болестния процес. Това е в сила особено при съпътстващи заболявания като пневмофиброза, захарен диабет, бъбречна недостатъчност и др. При много болни важна роля играят и алергични състояния. Някои по-редки състояния като алфа1-антитрипсинов дефицит, недоимък на антитела от клас ИгА (осъществяват локалния имунитет), също могат да бъдат причина за развитие на хроничен бронхит.

Какви са болестните промени?

Изброените предразполагащи фактори увреждат бронхиалната лигавица, дразнят жлезите и гладката мускулатура на бронхите. Това води до отделяне на секрет с жилав характер, който е труден за отделяне и се задържа – мукостаза. Мукостазата и запушването на лумена на бронхита способстват за задържането на микроорганизми и развитие на възпалителни процеси. Към патологичните промени се прибавя и бронхоспазъм.
Тези явления водят с времето до дистрофия на лигавицата. Тя става оточна, хиперемирана в началото, а в последствие загубва характерия си строеж и става атрофична – намаляват секреторните жлези, мускулните и еластичните влакна. Бронхиалната лигавица с напредване на възпалителния процес изтънява и се отпуска. Това причинява колапс на бронхиолите при форсиран експириум и нарушена белодробна вентилация. Затова основните нарушения на дихателната функция се дължат на обструкция на малките дихателни пътища (с диаметър под 2 мм) и затварянето поради намалена еластичност.

Какви са симптомите?

В началните етапи на развитие на болестта хроничният бронхит не се съпровожда със симптоми на обструкция. Обикновено симптомите са кашлица с различна сила, честота и характер и отделяне на различно количество храчки. Храчките са слузни, слузно-гнойни или гнойни. Обикновено симптоматиката се засилва при прибавени инфекции, простуда, в студените и влажни месеци. При напредване на хроничния процес се появяват и симптоми на обструкция – задух, бодежи в гърдите, влошаване на общото състояние, намаление на работоспособността. В напреднали стадии се стига до дихателна и сърдечна недостатъчност, като задухът и цианозата персистират.

При физикалното изследване се установява задухът, цианозата, набъбнали шийни вени при напреднал хроничен процес. Може да се долови изострено дишане с удължен експириум и разнокалибрени хрипове.

Обикновено причинители на острите влошавания са бактерии: Haemophilus ifluenzae, Pseudomanas aeruginosa, Staphylococcus aureus и др), по-рядко вируси.

Рентгеновото изследване обикновено е нормално. Функционалното изследване на дишането показва различна степен на нарушения на вентилацията от обструктивен тип. За това говори намаляването в различна степен на показателя ФЕО1- форсиран експираторен обем за 1 секунда. При нарушаване на вентилаторната функция от обструктивен тип този показател (измерен в %) показва намаление в различна степен според тежестта на хроничния процес.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на анамнестичните данни. Определението на СЗО за хроничен бронхит включва наличието на хронична продуктивна кашлица. Ако към добре снетата анамнеза се прибавят и различни ендогенни и екзогенни предразполагащи фактори, диагнозата се изяснява. От инструменталните изследвания диагностично значение има функционалното изследване на дишането – спирометрия, която показва изменения, но при по-напреднало заболяване.
При настъпили усложнения и хронична дихателна недостатъчност има промени и в кръвно-газовия анализ на кръвта – понижаване на парциалното налягане на кислорода и повишение на парциалното налягане на въглеродния диоксид. Рентгенографията на белия дроб показва изменения, ако хроничния бронхит се съпровожда от белодробен емфизем (ХОББ) или има данни за бактериална инфекция.

С какво може да се обърка?

Диференциалната диагноза включва други белодробни заболявания – ХОББ, емфизем, туберкулоза. В напреднала възраст при рецидивиращи сходни оплаквания задължително трябва да се изключи белодробен карцином! Други състояния, които протичат със сходна симптоматика са бронхиектазиите при различни хронични белодробни заболявания, наличието на чуждо тяло.

Как се лекува?

Лечението е продължително. За да бъде ефективно, трябва да се премахнат предразполагащите фактори. Лечението може да се проведе медикаментозно или инхалаторно. Благоприятно действие има инхалация с бета-миметици или парасимпатиколитици. Добър терапевтичен ефект имат кортикостероиди, муколитични средства, вибрационен масаж. Терапевтичните мерки се прилагат в различна комбинация и продължителност според активността на заболяването и наличието на съпровождаща инфекция. При данни за бактериална инфекция се прилагат антибиотици съобразно микробния причинител.

Как да се предпазим?

Ефективна профилактика може да се очаква при избягване на екзогенните рискови фактори, които увреждат защитните механизми на бронхиалната лигавица – тютюнопушене, влага, студ, промишлено замърсяване, прах, газове, чести инфекции и др.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

В началното развитие на хроничния процес, преди настъпването на обструктивни промени, които нарушават вентилаторната функция, заболяването е обратимо. Това е важно за ранната диагноза, навременното избягване на предразполагащите външни фактори и излекуване. Развитието на обструктивните явления говори за необратими промени на бронхиалната лигавица, което влошава прогнозата относно пълно излекуване. Премахването на запрашеността и тютюнопушенето облекчават симптоматиката заедно с медикаментозната терапия.