Имунодефицитни синдроми, свързани с дефект в хуморалния имунитет

Какво е хуморален имунодефицит?

Хуморалният имунодефицит се отнася до заболявания, произтичащи от нарушено производство на антитела, поради молекулярен дефект, присъщ на В-клетките, или нарушение на взаимодействията между В и Т-клетките. Клетъчният имунитет е до голяма степен непокътнат, за разлика от заболяванията, класифицирани като комбинирани имунодефицити, въпреки дефектите на основните Т- клетки в някои от тези заболявания.

Имунодефицитни синдроми, свързани с дефект в клетъчния имунитет са състояния, които причиняват увреждане на хуморалния имунитет, което може да доведе до имунна недостатъчност. Тя може да бъде медиирана от недостатъчен брой или функция на В- клетките, плазмените клетки, в които те се диференцират, или антитялото, секретирано от плазмените клетки. Един от най- честите имунодефицитни синдроми, свързани с дефект в хуморалния имунитет е наследственият селективен IgA дефицит.

Имунодефицитни синдроми, свързани с дефект в клетъчния имунитет могат да се появят като видими вродени или придобити аномалии, с дефекти във всички или само в някои класове имуноглобулини. Въпреки че няма статистически данни за населението, повечето дефекти се смятат за редки. Хуморалната имунна недостатъчност е по-разпространена от клетъчния имунен дефицит. Нарушенията, засягащи функцията на В-клетките, могат да бъдат наследени като Х-свързани рецесивни или като автозомни черти.
Въпреки че съществува значителна информация за такива дефекти на функционално и клетъчно ниво, основните биологични грешки все още не са известни за всички от тях. При повечето от тези дефекти се наблюдават очевидни отклонения в съзряването на В- клетките и/или нарушения във функцията на В-клетките. Хетерогенността на морфологията и функцията на В-клетките при големи родословие на пациентите с X-свързана агамаглобулинемия прави малко вероятно дефектът да се дължи на отделна анормалност на пренареждане на ген в определен стадий на зреене на В-клетки.

Към рубриката имунодефицитни синдроми, свързани с дефект в хуморалния имунитет ще бъде разгледана по-подробно синдромът на Брутон.

X-свързаната агамаглобулинемия, или още синдром на Брутон, е наследствено заболяване на имунната недостатъчност, причинено от мутации в гена, кодиращ тирозин киназата на Брутон. Болестта е била изяснена за първи път от Брутон през 1952 година, на когото е наречен и генът. Тирозин киназата на Брутон е от решаващо значение за узряването на пре-В клетките до диференциране на зрелите В-клетки. Дефектният ген се намира в дългото рамо на X хромозомата в лента Xq21.3 до Xq22.

При отсъствието на тирозин киназата на Брутон, В-лимфоцитите не се диференцират или зреят. Без зрели B-лимфоцити, отсъстват и плазмени клетки, продуциращи антитела. Вследствие на това, ретикулоендотелните и лимфоидните органи, в които тези клетки пролиферират, диференцират и се съхраняват, са слабо развити. Слезката, сливиците, аденоидите, пайеровите плаки в червата и периферните лимфни възли могат да бъдат намалени по размер или да липсват при индивиди с X-свързана агамаглобулинемия.

Мутациите във всеки от петте области на тирозин киназата на Брутон могат да доведат до заболяване. Най-често срещаното генетично събитие е неправилна мутация. Повечето мутации водят до съкращаване на ензима. Тези мутации засягат критичните остатъци в цитоплазмения протеин на тирозин киназата на Брутон и са силно променливи и равномерно диспергирани в цялата молекула. Независимо от това, тежестта на заболяването не може да бъде предсказана от специфичните мутации.

При повечето пациенти с агамаглобулинемия всички имуноглобулини (IgG, IgM и IgA) са значително понижени или липсват. Нивата на IgG под 100 mg/dL обикновено са показателни за X-свързаната агамаглобулинемия. Откриването на нивата на IgG, IgA, IgM и IgE е свързано с възрастта. Обикновено IgM и IgA са неоткриваеми.

След като нивата на антителата се открият като абнормно ниски, потвърждаването се постига чрез използване на флуороцитометричен анализ на маркери на В-лимфоцити и Т-лимфоцити. Нивата на CD 19+ В-клетки, по-ниски от 100 mg/dL, са диагностични. При флуороцитометричния анализ стойностите на Т-клетките (CD4+ и CD8+) обикновено се повишават.

По-нататъшен анализ може да бъде направен чрез откриване на IgG реакции към зависими от Т-клетки и независими от Т-клетки антигени чрез прилагане на имунизации като неконюгирана 23-валентна пневмококова ваксина.

Микроскопски в коровата зона на тимуса се наблюдава натрупване на голямо количество мазнини. Структурата на лимфните възли е заличена – липсват лимфни фоликули. В слезката лимфните фоликули са силно редуцирани и без зародишеви центрове. Плазматичните клетки се откриват рядко и то единични, предимно в червената пулпа на слезката.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова