Концентрацията на IgE в серума обикновено представлява <0.001% от общите имуноглобулини в кръвта. Имуноглобулин IgE играе важна роля в медиирането на атопични реакции, които се появяват когато чувствителни индивиди са изложени на алергени. IgE има структура, която е подобна на други имуноглобулини и се състои от четири вериги: две леки вериги и две тежки вериги.
Тежките вериги на всяка молекула IgE съдържат променлива област, която е антигенно специфична. Тъй като IgE миелом е изключително рядко срещан, клиничната полза от измерване на нивата на IgE обикновено се ползва за устновяване на алергична реакция. По-голямата част от IgE молекули в серума се свързва с повърхността на специфични клетки (мастоцити и базофилни гранулоцити).
Взаимодействието на алергени с клетъчносвързан алергенспецифичен IgE води до това, че тези клетки освобождават хистамини и други вазоактивни вещества. По този начин се откючва алергична реакция. Приблизително 50% от хората с алергичен ринит или астма имат повишени нива на IgE . Съществува обаче, голям брой хора с алергия и повишени нива на IgE към специфични алергени, които имат нормални нива на общия IgE.
Проучванията показват, че нивата на общия IgE често са повишени при пациенти с атопичен дерматит и концентрацията на IgE корелира с тежестта на екземата. Нивото на общия IgE може да бъде повишен при пациенти с паразитни инфекции, алергичен бронхопулмонална аспергилоза, или имунодефицит.

При всички случаи на съмнение за алергия, астма, паразитно заболяване,екзема. Може да се използва за разграничава на алергия от паразитно заболяване.

Взима се Венозна или капилярна кръв (Епруветка за серум със сепарационен гел или микротейнер 500 µl от която се отделя серум. ). Епруветката се съхранява и транспортира при (2-8°С) до 24 часа.

След установяване на повишени нива на IgE се търси антиген специфични IgE или паразитоза. При астма се ползва и маркера за Диагностика и проследяване на лечението на бронхиална астма с алергичен произход-ECP. Макар и рядко, има случаи и на IgE миелом.