При доказани вече фиксирани върху еритроцитите автоеритроантитела е необходимо определянето на тяхната имуноглобулинова характеристика, т.е. имуноглобулиновия клас – IgG, IgM, C -комплемент.

Това има голямо значение за терапевтичния подход към съответния пациент.

Определяне на имуноглобулиновата характеристика на автоеритроантителата се извършва чрез директен диференциран тест Кумбс.

Използуват се моноспецифични тест- реагенти: анти- IgG и анти- C’ (антикомплементарен). Могат да бъдат изполувани и анти- IgM анти- IgA.

Сенсибилизираните in vivo (в организма) еритроцити с антитела от клас IgG и/или С(комплемент) се аглутинират от поливалентен античовешки антиглобулинов серум (ПАГС), от анти- IgG и анти-С антитела.

Определяне на имуноглобулиновата характеристика на фиксирани върху еритроцитите антитела in vivo при диагностика на:

• автоимунни хемолитични анемии,
• лекарственоиндуцирани хемолитични анемии,
• хемолитична болест на новороденото,
• посттрансфузионна реакция (след преливане на кръвни съставки),
• състояния след алогенна трансплантация.

Материали за изследване: Човешки еритроцити.

Използваните методи се базират на принципа на аглутинацията – колонна хемаглутинационна технология. Отчитането на резултата се извършва по четиристепенна скала като степен на аглутинация.

Интерпретация на резултата: Наличието на аглутинация показва, че изследваните еритроцити са сенсибилизирани с антитела от клас IgG и/или С (комплемент).

Определяне на имуноглобулиновата характеристика на еритроантителата, доказани с положителен Директен тест Кумбс се препоръчва при следните случаи:

Най- често приложение в диагностиката на:

• Автоимунни хемолитични анемии
• хемолитична болест на новороденото (ХБН)
• реакции след преливане на кръв (посттрансфузионни реакция)

Взема се: Венозна или капилярнa кръв в епруветка с антикоагулант K2EDTA.

Eпруветката с антикоагулант K2EDTA (пълна кръв) се съхранява и транспортира при (2-8°С) до 24 часа.

Важно!

Кръвна проба от пациента, взета в епруветка с EDTA е най- подходяща за изследване на директен тест на Coombs (DAT).

EDTA хелатира Ca и Mg йони (необходим компоненти за активиране С3- комплемента).

По този начин предотвратява in vitro свързване на комплемента при пациенти с наличие на свободни в серума естествени студови автоантитела (например: анти-Н и анти-I).

Кръвни проби в епруветки с гел (серумни), особено тези, съхранявани в хладилник преди изследването, могат да покажат положителен DAT.

Като предотвратява подобни фалшиво положителни реакции in vitro, EDTA не пречи на откриването на комплемента, фиксиран върху еритроцитите in vivo (в организма на пациента).

Така директният тест на Coombs отразява състоянието in vivo, което е основната му цел.

Условия за вземане: Няма

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

Не се доказват патологични антиеритроцитни антитела фиксирани върху еритроцитната мембрана като нормална (референтна) стойност. Тогава резултатът се интерпретира като отрицателен.

При патологични състояния се доказва положителен директен антиглобулинов тест (тест на Coombs), който установява, че върху еритроцитната мембрана на пациента са фиксирани автоеритроантитела.

Резултатът се интерпретира като положителен.

– Тестът определя конкретната имуноглобулиновата характеристика на фиксираните върху еритроцитите антитела- най- често: от клас IgG, IgM + комплемент (С3 и С4) или само комплемент;

Защо е важно определянето на имуноглобулиновата характеристика на антителата, фиксирани върху еритроцитната мембрана?

В зависимост от вида на имуноглобулиновите молекули, които са фиксирани върху еритроцитната мембрана, разрушаването на еритроцитите в организма се извършва за различно време, по различни механизми и в различни органи на човешкото тяло.

Това има голямо значение за терапевтичния подход към съответния пациент.

Виж отговорите и на често задавани въпроси за Директен тест на Coombs

Виж информацията за лекари, публикувана в раздела Директен тест на Coombs

Модели на реактивност в директен диференциран антиглобулинов тест на Coombs (DAT) и свързаните с тях видове автоимунни хемолитични анемии:

Положителен DAT с фиксирани върху еритроцитите:

• IgG самостоятелно: Топла АИХА, Лекарствено индуцирана хемолитична анемия

• Само комплемент: Топла АИХА с IgG в подпрагови стойности/ количества IgG, Студовоаглутининова болест, Пароксизмална студова хемоглобинурия, Лекарствено индуцирана хемолитична анемия

• IgG + комплемент: : Топла АИХА, Смесена топла и студова АИХА, Лекарствено индуцирана хемолитична анемия

При пациентите с автоимунна хемолитична анемия от студов тип (АИХА) обичайна имунохематологична находка е положителният директен антиглобулинов тест с анти-С’ тест-реагент.

Върху еритроцитите е фиксиран комплемент.

In vivo се откриват С3 и С4.

При повечето пациенти се откриват свободни в серума автоеритроантитела със студова характеристика, от клас IgM . Имунната деструкция на еритроцитите протича като екстравазална хемолиза.

Това се обяснява с наличието на специфични рецептори (за комплемента) експресирани върху макрофагите в черния дроб (Купферовите клетки).

В такива случаи деструкцията на еритроцитите се осъществява в черния дроб и обяснява защо пациенти със студовоаглутининова болест не се повлияват добре от спленектомия.

При висок титър на автоеритроантитела от клас IgM, насочени към антигени с голяма плътност върху еритроцитната мембрана, със студова характеристика и широк температурен диапазон до 37оС е възможна и директна комплемент-индуцирана интравазална хемолиза_.

Наблюдава се рядко, тъй като еритроцитите притежават мембранни протеини, които специфично възпрепятстват комплемент-индуцираното увреждане.

Преливането на АВО несъвместима кръв води до директна интравазална хемолиза поради генериране на цитолитичния мемрана атакуващ комплекс върху еритроцтната повърхност.

Точните параметри за индуциране на комплементмедиирана интравазална хемолиза най-добре проличават при патологични условия свързани с тежки трансфузионни реакции и пароксизмална студова хемоглобинурия.

Присъствието на C3b и/или iC3b върху еритроцитната мембрана заедно с IgG антитела генерира силен фагоцитен сигнал. В тези случаи деструкцията се осъществява в черния дроб.

Автоимунните хемолитични анемии с топли еритроантитела се доказват в около 80% от всички случаи на АИХА.

Доказват се еритроантитела от клас IgG, фиксирани върху еритроцитите, но не при всички пациенти се откриват свободни в серума. Обикновено фиксираните са от клас IgG, или IgG+C’ .

Предизвикват екстравазална хемолиза.

Антиеритроцитните антитела от клас IgG са относително неефективен активатор на комплемента, тъй като е необходимо присъствието на 2 молекули IgG върху близко разположени антигенни детерминанти, за да се осъществи свързването на комплемента.

Следователно, директна комплементмедиирана цитолиза индуцирана от IgG антитела е невъзможна (с изключение на DL антителата при пароксизмална студова хемоглобинурия).

При липса на комплементно активиране, IgG сенсибилизираните еритроцити се секвестрират в слезката.

Топлите автоеритроантитела от клас IgG+C’ се срещат между 34% и 64% от случаите, само от клас IgG от 18,3% до 64%, а само комплемент в 10%.

Топли автоеритроантитела от клас IgA и IgM самостоятелно или в комбинация с комплемент са с ниска честота около 1% от болните с АИХА.

Около 10% от пациентите с клинично изявена АИХА имат отрицателен директен Coombs. При този метод, реакцията се позитивира при наличие на повече от 100 молекули IgG върху еритроцит.

С въвеждане на високочувствителните колонноаглутинационни техники, този процент е значително по-нисък, тъй като реакцията се позитивира при много по-малко количество IgG молекули 8-10.

При положителен резултат от изследването за директен тест на Coombs и след определяне на имуноглобулиновата характеристика на фиксираните върху еритроцитите антитела, е необходимо да се определят с поредица от допълнителни тестове:

• Скрининг за антиеритроцитни антитела– автоеритроантитела/алоеритроантитела свободни в серума;
• температурна характеристика на антителата, т.е. дали са „студови“ или „топли“;;
• Специфичност на еритроантителата;
• Титър на еритроантителата;